В Ямболска област до момента са пожънати над 705 000 от засетите 730 000 декара с пшеница, като в складовете вече са прибрани близо 420 000 тона. Тазгодишната реколта от ечемик в региона възлиза на 63 500 тона от засетите 113 000 дка, според данни, предоставени за БТА от Областната дирекция „Земеделие“.

Отчетените към момента в региона средни добиви при пшеницата са 595 кг от декар, а при ечемика – 574 кг/дка. Те са по-високи от миналогодишните, когато стопаните в Ямболско прибраха средно по 525 кг пшеница и 560 кг ечемик от декар, припомня БТА.

„Ситуацията тази година е по-добра в сравнение с миналата, но проблемът отново е в цената“, коментира за БТА Стоян Александров, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите и председател на браншовия съюз в Ямболска област. По думите му в момента пшеницата се изкупува на цени между 30 и 35 стотинки за килограм, което е под себестойността на производството.

„Цената трябва да е минимум 40 стотинки, за да има възвръщаемост при добиви от 500-600 кг. Иначе всичко е на загуба“, отбеляза той. Според него много от производителите вече втора поредна година работят на ръба на оцеляването, а при по-отдалечените от пристанищата региони транспортните разходи допълнително оскъпяват продукцията.

Александров обърна внимание и на липсата на съществена разлика в цената между хлебна и фуражна пшеница. „Мелниците и производителите на брашна хем искат качествена пшеница, хем не дават цена, която да стимулира производството ѝ“, коментира още той. Според него браншът очаква движение в цените на международните пазари, но засега производителите остават в затруднено положение.

Стотици се стекоха в тунджанското село Дряново за традиционния двудневен Илинденски събор, който отбелязва 160 години от началото си. Празникът започна привечер с шествие от центъра на Дряново до параклиса „Св. пророк Илия“ в гористата местност над селото. След това в двора на Етнографската къща беше открит кулинарен фестивал „Магията на българската храна“. Празникът продължи на площада с участието на певицата Рая Петева, Оркестър „Бургас“ и Танцов състав „Радост“ – Ямбол. 

Традиционният събор в Дряново се провежда винаги на Илинден по стар стил. Посветен е на закрилника на селото свети Илия и се отбелязва от 1865 г. насам. Местна легенда разказва, че светецът бил толкова запленен от красотата на природата около с. Дряново, че дръпнал рязко юздите на коня си, чието копито се отпечатало върху скала, под която бликнал лековит извор. 

Край параклиса се събраха миряни, за да запалят свещ и се помолят на светеца. Празнично богослужение отслужиха архиерейският наместник на Ямболска духовна околия отец Йоан, заедно със свещениците отец Стоян, отец Жельо и отец Иван. „В тези разделни времена, ние сме тук, заедно и то на едно необикновено място, посочено не от човек, а от Бога. Място, което призовава множество хора, да се поклонят пред Божията слава. Св. пророк Илия е старозаветен велик праведник, който е олицетворение на вярата и ревността по Бога“, обърна се към миряните архиерейският наместник отец Йоан. Той предаде архипастирски благослов от името на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений.

Традиции, автентичната местна кухня, местното производство и българския дух събра кулинарният фестивал „Магията на българската храна“. Посетителите имаха възможност да опитат приготвени на място традиционни за региона гозби. Фестивалът се организира от Местната инициативна група „Тунджа – Сливен – Долината на Тунджа“, като част от съвместен проект по Програмата за развитие на селските райони с още шест местни инициативни групи от страната. Целта му е да популяризира традиционните храни и богатото кулинарно наследство на България.

„Илинден отново ни събира тук, в това прекрасно село, за да почетем Св. пророк Илия, да си спомним за християнските ценности, за вярата, която трябва да ни води в дни на изпитания. Тази вечер идва като празник на духа и единението, след дните на изпитания на големите пожари, които сполетяха България и нашата община. Успяхме да се справим благодарение на доброволчеството и общностния дух. В деня на Св. пророк Илия всички имаме повод да празнуваме и да си дадем сметка, че именно единението е това, което ни дава сили, крепи ни като народ“, обърна се към хората на площада кметът на община Тунджа Станчо Ставрев.

Съборът продължава утре вечер (2 август) с народни борби, а след това Фолклорен ансамбъл „Тунджа“ ще представят спектакъла си „Пътят на огъня“. Организатори на празника са Община Тунджа, кметството и Народно читалище „Светлина-2004“ в с. Дряново.

Жътвата на слънчогледа в Ямболска област е в начален етап, но добивите до момента остават слаби и под очакванията на стопаните. Това съобщи за БТА Стоян Александров, председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите и член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

По думите му в някои землища добивите са около 100 кг/дка, което не покрива направените разходи. „Слънчогледите, засяти в агротехнически срок – началото на април, развиха добра вегетативна маса, но в периода на наливане на семките бяха засегнати от продължителни горещини и изсъхнаха преждевременно“, посочи Александров.

По-късно засетите слънчогледи са в малко по-добро състояние благодарение на падналите в края на юли валежи. Въпреки това прогнозата за кампанията остава по-скоро песимистична както по отношение на добива, така и на качеството на продукцията, отбеляза той.

„Имайки предвид и ниските цени, които предлагат маслобойните – около 80 стотинки – в никакъв случай няма да могат да покрият дори и половината от разходите при добив от 100 – 150 кг“, коментира още председателят на браншовия съюз в Ямболско. 

Критична за слънчогледа в Ямболско беше изминалата 2024 г. Заради сушата и горещините жътвата започна преждевременно, а добивите бяха крайно ниски – основно между 50-60 кг от декар, припомни той. Сега картината не е толкова трагична, но все пак добивите са далеч от очакванията, каза още Александров.

На въпрос дали ниските добиви ще доведат до повишение на цените на слънчогледовото олио, той коментира, че това зависи основно от международните борси: „Произвеждаме достатъчно слънчоглед за вътрешното потребление. Нуждата за България от суровина за олиото е задоволена няколко пъти. Цената се определя от пазарите в Ротердам, не от нас“.

В Ямболско през настоящата стопанска година са засети 473 020 дка със слънчоглед, по данни на Областната дирекция „Земеделие“. Най-много са площите с маслодайната култура на територията на община Тунджа – 242 550 дка, следвана от Стралджа – 100 000, Елхово – 69 350, Болярово – 48 000, и Ямбол – 13 120 декара. 

Около 2000 млади фазани, на възраст от 27 дни и 38 дни, са унищожени в развъдник край град Елхово, област Ямбол. Причината е установено огнище на Нюкясълска болест по птиците във ферма за фазани, собственост на териториалното поделение на Държавно ловно стопанство „Тунджа“. Информацията по случая беше предоставена на БТА от пресцентъра на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) след отправено запитване.

Първичното огнище на болестта е установено със заповед на изпълнителния директор на БАБХ д-р Светлозар Патарински от 25 юли т. г. С нея са предписани конкретни мерки за принудително умъртвяване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати неваксинирани птици. На останалите, които имат поставена ваксина, се извършва ежеседмичен клиничен преглед и се вземат проби за вирусологично изследване.

Общият брой на отглежданите фазани в обекта е бил 8350. Засегнатите от болестта птици са около 2000 на споменатата възраст, отглеждани в две стада, съобщиха от БАБХ. Заболяването е установено при птици, които все още не са били ваксинирани срещу болестта и не са имали възможност да се предпазят. Вероятният източник на заразата е вирусът, пренесен от диви птици, което се дължи на начина на отглеждането им, допълват още от пресцентъра на институцията.

Със заповедта на изпълнителния директор на БАБХ е определена 3-километрова предпазна зона, в която влизат град Елхово и близкото село Трънково. В 10-километрова зона за наблюдение влизат шест села на територията на община Елхово (Бояново, Кирилово, Добрич, Маломирово, Изгрев и Пчела). В нея попадат и три от селата на община Тунджа – Дряново, Маломир и Коневец.

В обхвата на двете зони се забранява търговията и придвижването на живи птици и продукти, добити от тях, организирането на панаири, пазари и изложби на птици. Забранява се и разселването на птици за подновяване на дивечовия запас, се казва още в заповедта на д-р Светлозар Патарински.

В определените предпазни зони няма индустриални птицевъдни стопанства, а само такива тип „заден двор“, съобщават в отговор на запитване на БТА от пресцентъра на БАБХ. Собствениците на личните стопанства, попадащи в зоните на ограничения, трябва да отглеждат птиците в затворени помещения, да спазват мерките за биосигурност и да информират ветеринарен лекар при влошаване на здравословното им състояние, допълват от там.

Мерките, въведени със заповед на изпълнителния директор на БАБХ, са със срок на действие 30 дни от датата на констатиране на заболяването. След това, ако няма нови констатирани огнища на болестта, мерките ще бъдат премахнати, посочиха от пресцентъра на агенцията по безопасност на храните.

Собственикът на развъдника ще получи обезщетение, като размерът му ще бъде определен съгласно пазарната стойност на категорията и вида птици, допълниха от БАБХ.

Последният случай на установено огнище на Нюкясълска болест по птиците у нас е бил през 2020 г. във видинското село Гюргич, община Ружинци, в две лични стопанства.

Музеен експонат на изтребител МиГ-17 скоро отново ще бъде върнат на старото си място в Ямбол. Това съобщи кметът на града Валентин Ревански във Фейсбук профила си с видео, показващо моменти от реставрацията. Самолетът ще бъде поставен пред бившата сграда на ОСО – Организация за съдействие на отбраната, съществувала в периодите 1947 – 1968 г. и 1977 – 1992 г. 

Реставрацията е извършена съвместно от авиобаза „Безмер“, Музея на бойната слава и Община Ямбол. Самолетът ще бъде поставен пред някогашната сграда на ОСО, където сега се помещава Районната здравно-осигурителна каса, до т.нар. Каргонски мост. Предложението самолетът да бъде върнат там получи 5900 гласа или 99 процента подкрепа от ямболци в анкета във фейсбук страницата на Общината, припомня кметът.

През годините МиГ-17 няколко пъти смени мястото си в Ямбол, припомня БТА. Няколко десетилетия бе пред сградата на ОСО. После бе преместен в района на военното поделение в местността Червен баир, но бе обект на честите набези в закритите казарми. През 2013 г. бе реставриран и изложен във външната експозиция на Музея на бойната слава. Тогава там бе преместен и учебно-тренировъчният L-29, който допреди това беше на ул. „Георги Раковски” в центъра на града.