„Мисля, че едно от най-важните неща днес е да се обединим, тъй като човечеството се изправя пред големи световни проблеми“. Това каза председателят на Кубинската академия на науките – д-р Луис Веласкес – Перес, клиничен неврофизиолог и невролог.
Д-р Перес даде пресконференция в посолството на Република Куба в България. На нея той даде подробна и актуална информация за развитието на Кубинската академия на науките, за научния потенциал и научните приноси на Куба, за възможностите за създаване на полезно научно сътрудничество между България и Куба.
Пресконференцията се проведе в навечерието на празничното отбелязване на 155-годишнината на Българската академия на науките, което се състоя в Софийската опера и балет. Домакин на срещата бе посланичката на Република Куба в България – Мариета Гарсия Хордан.
Както писа БТА, за празника на Академията в София бяха учени от 15 световни научни организации и от Консултативния научен съвет на европейските академии (EASAC). Те участваха в среща с ръководството на БАН и отправиха приветствия по повод годишнината.  
Днес, 14 октомври, се отбелязват 64 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Куба през 1960 година.
На провелата се пресконференция бяха обсъдени ролята и дейността на Кубинската академия на науките, някои от последните научни приноси на нейните учени и специалисти, възможностите за сътрудничество и обмен на ценен опит и знания между България и Куба, както и предизвикателствата, пред които е била изправена кубинската наука. 
Предизвикателствата пред науката днес
“На първо място трябва да откроим предизвикателствата, пред които бяхме изправени, а именно тези, свързани с пандемията от КОВИД-19 и всичко, което днес продължава като последствия, а именно, на едно от челните места – много големият процент на хора, отключили депресия“, каза в началото на пресконференцията д-р Луис Перес.
По думите му към последствията от КОВИД-пандемията трябва да се добави и застаряването. Той каза, че днес човечеството е изправено пред предизвикателството, при което едно “по-застаряло“ население трябва да направи всичко възможно, за да се справи и да помогне на следващото поколение.
Според д-р Перес значителен фактор са климатичните промени – проблемите с околната среда, които допринасят за създаване на други проблеми, с които хората трябва да се справят. Председателят на Кубинската академия открои и икономическата криза, която е завладяла целия свят след пандемията, както и военните конфликти, много от които са  произлезли следствие на проблемите в икономиката на държавите.
“Към проблема със застаряването се добавят и още повече болести, а един от най-сериозните проблеми е алцхаймерът, който всъщност се разпространява много бързо в световен мащаб. Повече от 40 процента от световното население страда от неврологични заболявания в днешно време“, посочи д-р Перес.
Той отбеляза, че в ситуацията на Куба, освен всички глобални предизвикателства, се добавя и финансовата блокада, която продължава вече повече от 60 години, както и фактът, че страната е включена в Списъка на високорисковите държави, финансиращи тероризма. Председателят на Академията на Куба обясни, че независимо от тези проблеми, Куба се стреми да развие колкото се може повече науката и образованието, което е от съществена важност, особено днес.
Развитие на науката в Куба
Д-р Луис Перес разказа, че развитието на науката в Куба започва още през 19-и век. Тогава за първи път е създадена Кралска академия за медицински, физически и естествени науки на Хавана. По думите му учените още тогава се отличавали със своя престиж. В продължение на 35 години кубинските учени са предизвиквали и провокирали испанците, тъй като през този период все още са били колония, за да бъде създадена Първата академия на науките извън Европейския континент, която е и първата на територията на Америка.
“Академията в Куба е най-силна и “най-могъща“ в цялата Латиноамериканска зона. Тя е независима от държавата, като се стреми непрекъснато да създава новости. През 1930 година Академията е била посетена от Айнщайн, който даже е написал за нея в своя книга“, отбеляза д-р Перес.
Председателят на Кубинската академия обясни, че на 15 януари 1960 г. Фидел Кастро посещава Академията, като разговаря с група учени и тогава казва, че бъдещето на Куба принадлежи именно на хората на науката и мислещите хора.
Кубинската академия на науките 
На пресконференцията бе отбелязано, че днес в Кубинската академия на науките работят над 500 човека, разделени в пет различни сфери: точни науки и биомедицина; социални и хуманитарни науки; технически науки; селскостопански и науки, свързани с риболова. Институцията има много международни членове, като 60 от тях са носители на Нобелова награда. Съставена е от много филиали, които се намират в различни части на страната.
“Академията е изградила голяма мрежа от работни места. Повече от 25 болници и медицински центрове, почти 60 центъра за изследвания, повече от 25 университета, различни фирми, както и научни паркове. В Академията непрекъснато има групи, които работят временно или постоянно с експерти“, поясни нейният председател.
На срещата акцент бе поставен и върху факта, че лечението на всички заболявания и на хората в Куба все още се извършват безплатно, като сборно около 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) отиват в сферата на науката и медицината. Академията работи с 50 болници в цялата страна, децентрализирано, като е предвидена медицинска грижа за всяка точка на държавата.
Куба и пандемията от КОВИД-19
На пресконференцията бе разгледана и добрата реакция на Кубинската здравна система срещу разпространението на КОВИД. Тогава страната разполага със специална група, която да отговаря за борбата с вируса. В тази сфера се е работило много.
Д-р Перес отбеляза, че Куба успява да създаде свои собствени препарати – три ваксини, разработени от биофармацевтичната индустрия в страната, Центъра по неврология и Центъра за ваксини.
“Имаше група фармацевти, които трябваше да отговарят точно за това болестта да не се разпространява. Tова възпря на много ранен етап пандемичната обстановка в страната. Още преди вирусът да навлезе в страната, ние вече се подготвяхме с мерките, които да предприемем. По този начин успяхме да създадем една система, предназначена за бързо предотвратяване разпространението на болести“, поясни неврологът.
На пресконференцията бе акцентирано, че Министерството на здравеопазването на Куба е разработило национална стратегия за справяне с пандемичната обстановка, преди още да се появи първата жертва на острова от вируса.
Силните страни на науката в Куба
“В Куба има Център по молекулярна имунология, който принадлежи към фармацевтичната индустрия, чийто екип се е посветил на това да създаде лекарство и ваксина срещу рака. Те развиват едно молекулярно антитяло, чрез което се намалява разпространението на раковите клетки. Този метод трябва да възпрепятства разпространението на рака до една определена метастаза и вече е регистриран в 20 държави“, коментира специалистът.
“Темата за смъртността при децата е от много голямо значение за Куба. Това, което правим ние е, че от много ранен етап се грижим за бременните жени. Именно това се възпитава и у тях  – щом забременеят да започнат да се изследват“, отбеляза д-р Перес.
Неврологът акцентира, че едно от стойностните открития на кубинските учени е лекарството “Невролаксин”, за което е доказано, че може да забави развитието на някои мозъчни болести. По думите му това също е сфера, в която България и Куба могат да си сътрудничат. Специалистът обясни, че Куба има и много добре развито лечение срещу кожни заболявания.
Научното сътрудничество между България и Куба
Очаква в най-скоро време председателят на Българската академия на науките (БАН) – акад. Юлиан Ревалски, да замине за Куба, където да бъде подписан и договорът за сътрудничество между двете институции. Партньорството ще бъде в областта на изкуствения интелект, възобновяемата енергия, нано- и биомедицинските технологии, адаптацията и борбата с климатичните промени, здравеопазването и други.
“България и Куба могат да си сътрудничат в областта на климатичните промени, които директно или индиректно засягат здравето, което води до преждевременна смърт. Живеем в един свят, изпълнен със стрес, като всичко това се отразява върху организма“, обясни председателят на Кубинската научна институция.
“Между България и Куба има приятелска и научна връзка още от много отдавна. За лекарствата е необходима друга връзка, това е един международен процес, който изисква регистриране на тези лекарства, за да могат да се продават. Има изявено желание и от двете страни, но проблемът е с агенциите за регистриране. Можем да се договорим, но трябва да се премине през определена процедура“, отбеляза посланичката на Куба в България – Мариета Гарсия Хордан.
Д-р Перес посочи, че Куба е една от страните, изследвала своите граждани, провинция по провинция, за да бъде установено точно колко е броят на заболелите от редки болести и да се улесни лечението им.
“Това е единствената държава в света, която на национално ниво е изследвала всичките си жители“, поясни неврологът.
Кубинските студенти и интересът им към науката
“Трудно е да дам конкретни данни за това колко от студентите се насочват към науката. Много зависи от сферата. Медицинските университети предизвикват голям интерес. По-голямата част от лекарите се посвещават на лечението на хората, но другите се отдават на науката. Има и хора, които се опитват да съчетаят и двете. В някои случаи, както е математиката, процентът на посветилите се на научната й страна, вече е много висок, както и в биологията“, разказа д-р Перес, като отбеляза, че в момента в Куба има 20 000 преподаватели, заети във висшето образование.
“През втората половина на 19 век има голямо развитие на интелигенцията в Куба, като повечето кубински учени тогава са се обучавали в Европа, а после се връщали обратно в Куба, за да могат да развият държавата“, поясни д-р Перес.
“Фидел Кастро е стимулирал младежите да направят войска за научни изследвания. Той е казал “да направим Куба страна на мислещи хора“. Като това са думи, придружени от действия, които започват с Кампания за образоване на цялото население. Тогава дори казармите са превърнати в училища, увеличава се броят на научните институции и научните центрове. Стимулирали са много науката, изпращали са и хора да учат в други държави. След това Фидел е построил най-големият Център за научно-изследователска дейност, който е люлката за формиране на всички учени в страната“, обясни д-р Перес.
Луис Веласкес-Перес е председател на Кубинската академия на науките. Той е клиничен неврофизиолог и невролог. Придобива постдокторска позиция в Центъра за научни изследвания и напреднали изследвания на Националния политехнически институт на Мексико (2013-2014) и в Университета на Тюбинген, Германия (2014-2016). Бил е гост-професор в университета в Олгин. Основател е на Центъра за изследване и рехабилитация на наследствените атаксии. Директор-основател е на Панамериканската мрежа за наследствени атаксии. Има над 250 публикации. Рецензент е на няколко международни списания и асоцииран редактор на списанието Cerebellum & Ataxias.  Носител е на награда „Георг Фостър“ от фондация „Александър фон Хумболт“. Подготвил е повече от 70 специалисти в различни области и 13 докторанти. Има над 10 национални награди от Кубинската академия на науките и получава повече от 20 национални награди за приноси в здравеопазването годишно, както и няколко международни награди. Той е посветен на изследванията на спиноцеребеларните атаксии, които осигуряват изключителен принос за подобрения в стадирането на заболяването, както и описанието на биомаркери, терапевтични цели и стратегии за лечение.