Гласът на поета не е толкова силен, за да надвиква грохота на ракетите и танковете, каза за БТА поетът, журналист и бард Ивайло Диманов. Той подчерта, че и днес има хора, които продължават да четат поезия, въпреки че времената не са толкова поетични. „Живеем в такова време, че както казваше Булат Окуджава „…и военните оркестри заглушават моя глас”. Това е тъжното“, добави поетът.

Ивайло Диманов се върна назад в годините, когато беше чест гост на Разград за участие в организирания тогава фестивал на изпятата поезия „Есенни бардове“. „Благодарение на кмета Денчо Бояджиев, светла му памет, който прегърна идеята преди повече от десет години в Разград се събираше цвета на изпятата поезия. Сред поетите с китара, участници в този фестивал са били Недялко Йорданов, Хайгашот Агасян, Михаил Белчев. Тук беше последният концерт на незабравимия бард от Бургас Пламен Ставрев. Ставаше такъв хубав празник на поезията и музиката, и се стичаше целият град“, си спомни за събитието Диманов. Той подчерта, че би се радвал, ако фестивалът на поетите с китара в лудогорския град се възстанови. 

Поетът Ивайло Диманов гостува тази вечер в Разград, за да представи най-новите си стихове, събрани в книгата „Изтанцувай го тоя живот!“. Домакин на музикално-поетичния спектакъл бе Художествената галерия „Проф. Илия Петров“. Пред почитателите на музиката и поезията авторът сподели спомени и интересни случки от работата си като вестникар. Разказа и за годините, в които е живял и писал за хората от Лудогорието. „Най-хубавия период от журналистическата ми практика беше свързана с Тракийската царска гробница край Свещари“, добави Диманов и сподели спомените си за това как е подготвял репортажите си за гробницата. 

Сред стиховете, които звучаха в изпълнение на Ивайло Дамянов той открои тази за двамата братя, воюващи от двете страни на войната в Украйна. Поетът подчерта, че това е история по действителен случай. Вечерта беше наситена и с много музика от китарата на барда.

След Разград Ивайло Диманов ще гостува с новата си книга „Изтанцувай го тоя живот!“ в Шумен и Габрово, а след това и в градове в Южна България.