Над 60 деца на възраст от четири до осемнадесет години посещават занятията по актьорско майсторство в театралното  студио „В кутийка“ към Центъра за подкрепа на личностното развитие (ЦПЛР) към Обединен детски комплекс (ОДК) в Перник. Това съобщи ръководителят им Даниана Коева за БТА.
Коева е актриса  и режисьор. Завършила е бакалавърска степен „Актьорство за драматичен театър“ в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, а след това и магистърска степен „Режисура за куклен театър“. Работи с деца активно повече от десет години.
Вече трета година Коева води заниманията в ЦПЛР – ОДК в Перник. Тя каза, че за краткото време, в театралното студио, децата имат подготвени и представени пред публика две представления.
Желанието на ръководителя на групата е тези спектакли да се играят редовно за зрителите от Перник, за да може децата да свикват с присъствието на публика в салона. На 26 ноември, те ще представят три спектакъла на сцената в салона на ОДК.
Едното представление се казва „Небивала земя“, допълни още Даниана Коева. То е по текстове на „Питър Пан“ от Матю Бари. Младите актьори представят невидимия, въображаем вътрешен свят на децата. Коева добави, че Питър Пан не се споменава в диалозите, а се засягат основно темите за детското въображение. Как децата възприемат света и какво се случва, когато пораснат. В спектакъла има и моменти, в които са включени игра със сенки. Цялата среда, противно на очакванията, е изградена в бяла сценична кутия, каза режисьорът.
Даниана Коева подхожда иновативно и извън стереотипите на класическия театър. Тя коментира, че това е и правилния път – децата да бъдат пленени от сценичното изкуство.
Другият спектакъл, също е различен и модерен, допълва ръководителят на студиото. Представлението е изградено в черна сценична кутия, но е включено ултравиолетово осветление. С този подход, някои от сцените изглеждат като анимация на живо. Спектакълът се казва „Тате, разкажи ми“  и е по сборника на Джани Родари „Приказки по телефона“. Коева допълни, че в спектакъла се засяга темата за връзката на детето с родителя и какво се случва, когато той е далече.
„Смисълът на театъра е да има за всеки по едно парченце истина, което да го доведе до някакъв личен катарзис“, обобщава ръководителката.