Той борави с много пари. Направил е в Кърджали нещо, което е било немислимо. Познават го всички…

Отива сам, без охрана, до Луковит, по бизнес начинание. Вечер, нищо не работи, освен някакъв бар в покрайнините на града. Сяда на маса, но сервитьорът го разпознава и веднага казва на собственика – бандит, обграден с охрана: „Знаете ли кой е тоя, от Кърджали, с много мангизи“.

Веднага е привикан на масата на мутрата: „Кажи, бе, турчин, какво правиш тук?!“.

„Извадих му паспорта и му праснах на масата. Викам му „Селянин, ти за какъв се мислиш с тези охрани, утре ще докарам една софийска бригада да ти смелят заведението“.

Една „горила“ ме хвана и усещах какво ще ми се случи.

Помолих поне да се изпикая, а онзи със стискане ме води. Отпуснах се, приклекнах и се освободих от хватката, изпрасках го в краката и избягах навън. Направо към гората, където ми видят очите.

Ония всички ме гонят, стрелят след мен.

Прекарах нощта в гората. Един овчар сутринта ме упъти обратно към града.

На пътя още ме задържаха полицаи. Обясних им, че съм жертва на рекет, те „Ааа, теб търсим точно“. Отведоха ме в ареста, закопчан с белезници. Офицер ми заби приклада на автомат в устата и ми счупи предните зъби…“.

Това е една истинска история от зората на 90-те в Кърджалийско, разказана от 24rodopi.com.