Изложбата „Оригинал и отпечатък“ на Любен Стоев (1939-2016) гостува в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Откриването й е съпроводено с прожекция на филма „Моят чичо Любен“ от 2023 г. на Никола Бошнаков и Георги (Джеки) Стоев

Изложбата пристига във Варна по покана на галерията, каза за БТА Бошнаков. Тя се показва в този формат за първи път. Досега при пътешествията на филма в страната и чужбина са се провели и 20 изложби с творби на Стоев, като най-мащабната е била в градската галерия на Дрезден с название „Тези, които не виждаме в мрака“. В германския град паралелно е имало и по-малка експозиция „Любен Стоев около света“ – в арт пространството „Велтклуб“. 

Във Варна исках да представя повече аспекти от творчеството на художника, обясни Бошнаков. Припомни, че Любен Стоев завършва графика в Дрезден при Леа Грундиг и една от силните му страни още от студентските години са градските пейзажи. Вижданията му обаче получават критика от неговата преподавателка, че в изображенията му по нищо не личи, че това са социалистически градове – тоест не са идеологически и излизат извън рамката на символиката на времето, допълни той. 

След завършването на образование в Германия, Любен Стоев се връща в България и работи като плакатист в киноразпространението. Най-представителната техника за него е дърворезът и затова в изложбата във Варна, наред с графиките, са изложени и оригиналите на дъските, от които са правени. Това е много трудоемък способ, вадят се по няколко отпечатъка, но той го обичаше, макар че спокойно работеше и в други техники, посочи Бошнаков. 

Последният му цикъл творби е „Градът отгоре“, но в него пейзажите са в цвят, правени с пастел и акрилни бои. През последните 15 години от живота си художникът пътува по-малко, но продължава да намира сюжетите си на улицата. Ползва разнообразни техники, а материалите му са това, с което разполага в момента – от велпапе до стара дограма за рамките, обясни Бошнаков, който го е познавал лично в този период. 

Във филма „Моят чичо Любен“ основният акцент е върху социално-критическото изкуство на Стоев. Лентата е снимана след внезапната му кончина, въпреки че Бошнаков е имал идея да документира живота му и преди това. Сюжетът се води от племенника му (сина на Джеки Стоев – Рей ван Цешау), който е вокалист на известната немска група Freunde der italienischen oper („Приятели на италианската опера“). Заплетохме полуигрален сюжет, в който той идва в България и влиза в света на чичо си, а филмът се върти около реалност и измислица, разказа режисьорът. 

В лентата има много архивни кадри, понеже Любен Стоев е регистрирал почти всичко от живота си – пътувания, изложби и работен процес. Използвани са и заснети от Атанас Христосков епизоди за неговия филм за изчезналите киносалони на София. „Моят чичо Любен“ е носител на наградата за режисура на 27-ия фестивал на българското документално и анимационно кино “Златен ритон” в Пловдив през 2023 г.

Изложбата и прожекцията в Градската галерия слагат началото на Есенния салон на изкуствата във Варна, който продължава до средата на месец ноември с авторски концерти, изложби, премиери на книги и съвременен танц.