Изложбата „Мъглижката гробница“, посветена на 90-годишния юбилей на един от проучвателите ѝ проф. Людмил Гетов и на 60-ата годишнина от откриването на гробницата, ще бъде показана в Казанлък по време на тазгодишните Празници в Долината на тракийските царе. Това съобщиха за БТА от местния Исторически музей (ИМ) „Искра“. Експозицията е плод на сътрудничеството между казанлъшкия музей и катедра „Археология“ в Историческия факултет на Софийски университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, а куратори са доц. д-р Даниела Стоянова от университета и Меглена Първин от ИМ „Искра“.
Изложбата се състои от 14 табла, показващи историята на проучването на гробницата, особеностите на плана, архитектурата и цветната ѝ декорация, етапите на строителство и ползване, времето, в което е изградена и използвана, както и нейното място в групата на тухлените гробници, които са строителен феномен, характерен само за Казанлъшката долина.
Откриването и проучването на гробницата става през лятото на 1965 година. Екипът от Историческия музей в Казанлък включва тогавашния директор Гергана Табакова-Цанова и Людмил Гетов, уредник, завеждащ археологическия отдел. Научен консултант е Мария Чичикова.
Гробницата е разположена в южната половина на могилния насип. Общата ѝ дължина възлиза на 22,49 м. Входът е от юг и е изградена на нивото на древния околен терен. Силно разчлененият ѝ план и до днес остава без паралели сред познатите ни монументални тракийски гробници.
Състои се от малко предверие, от двете страни на което са изградени по едно допълнително помещение. Следва двуделен коридор (дромос), две правоъгълни помещения (помещение I и помещение II) и завършва с гробна камера. Камерата и конструктивно свързаното с нея помещение II са изградени от тухли, останалите части са с каменна зидария на глинен разтвор.
Особеностите на плана, архитектурата и строителните материали позволяват разграничаването на поне два строителни периода. Именно с втория период се свързва богатата (макар и частично запазена) стенописна украса. Тя е покривала стените на коридора, двете помещения и гробната камера. Основните цветове са бяло, червено, черно, розово и жълто. Те са нанасяни в редуващи се хоризонтални цветни пояси с различна височина. За съжаление, за подложка на мазилката с цветна украса е бил положен слой глина, който през столетията е поел влага и това е причината по-голямата част от цветните мазилки да бъдат открити паднали на подовете и разтрошени на множество фрагменти. Днес от тях е възстановен фриз от редуващи се амфори и палмети, както и изображение на колчан с лък, украсявали стените на гробната камера.
Гробницата е ограбена още в древността, което затруднява нейната датировка и определянето на етапите и продължителността на използване. Наличието на останки от две гробни легла в последната камера свидетелства за повече от едно погребение. Намерените по време на проучването обгорели кости също потвърждават предположението за многократното използване на гробницата и интерпретацията ѝ като фамилна гробница.
С използването на тухла като строителен материал, Мъглижката гробница заедно с още девет други формират специфична само за района на Казанлъшката долина група монументални подмогилни съоръжения. От тях само Казанлъшката гробница, тази при Мъглиж и две при Крън са украсени с полихромна мазилка. Гробницата при Мъглиж е малко по-късна от Казанлъшката, чието строителство се отнася в периода 80-те – 60-те години на III в. пр. Хр. Като добавим и поне двата строителни периода, вероятно Мъглижката гробница е построена и ползвана около и малко след средата на III в. пр. Хр., а повторното ѝ стенописване може да се отнесе към последните десетилетия на същото столетие.
/ВБ/
Последни коментари