Изложбата на Националния литературен музей „Българската литература – срещи и диалози със света“ беше представена във Вършец по повод празника на курорта, минералната вода и Балкана, който се отбелязва през юли и август с различни прояви.

Експозицията е дело на Катя Зографова – литературен историк, документалист и биограф, автор на 20 книги и над 10 изложби. Тя представи пред публиката 30 табла от изложбата, които засягат културния диалог между България и други страни, а също между български и чуждестранни творци.

Експозицията обхваща културния обмен от времето на Кирил и Методий до днешни дни, като акцентът е в 20-те години на миналия век, когато българската литература се изравнява с европейските търсения. Авторката проследява ролята на български творци в европейската литература и на чужденци, сродени с България и работещи у нас. Специално внимание е обърнато на Ян Мърквичка, който приема българското име Иван и чийто единствен син загива във войните за национално обединение на България. На всяко от отделните табла са проследени мостовете между българската и европейската литература.

За БТА авторката Катя Зографова каза, че посланието на тази изложба е, че ние, българите, трябва да имаме завидно европейско самочувствие за постиженията българските творци в литературата и културата. Изложбата показва как общуването на българите със света води до откриване на нови теми и сюжети и отваряне на българския дух към света. Зографова посочи, че като продължение на експозиицията са книгите й „Знаменити, забравени, забранени“ и „Знаменити жени на България от Кера Тамара до Петя Дубарова“.

В последните години Катя Зографова пише за Вазовия род и на откриването на изложбата разказа за идването на Патриарха на българската литература във Вършец през 1911 година, когато той си лекува нервите в местните минерални извори. Тогава се поставя началото на балнеолечението във Вършец. Деца от театралния клуб в града рецитираха стихове на Иван Вазов, посветени на България и красотата на нашата природа.