Монументалният каменен зид, който бе открит случайно след преместване на част от каменната оградна стена „крипида“ на Могиланската могила, в центъра на Враца, вероятно също ще бъде преместен. Това каза за БТА археологът и директор на Регионалния исторически музей (РИМ) Враца Георги Ганецовски. Писма за откритието са изпратени до Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство, които трябва да определят какво ще се случва с новата находка. Според археолога вариантите са два – или изваждане и преместване на находката или експониране на място. За втория вариант държавата трябва да компенсира инвеститора, но археологът не вярва, че това може да се случи, въпреки че “в Северозапада няма аналог на това откритие“.

Ганецовски предполага, че каменните блокове ще бъдат преместени и подредени по същия начин от другата страна на оградата, която отделя частния имот от парка „Могиланска могила“. По думите му работата по преместването зависи от сроковете, които има инвеститорът, и от действията на Община Враца, без чиято санкция няма как да се извърши никаква намеса в границите на общинския парк.

В момента проучванията на структурите под част от крипидата на Могиланската могила продължават, обясни и ръководителят на разкопките археологът Александра Петрова. Изследват се така наречените „тризни“ – ритуални огнища, в които се намират фрагменти от керамични съдове и костици от животински произход“, които според Петрова са от птици. Такива тризни са проучени и при първия етап при разкриването на крипидата преди месец и в тях са откри части от много фина керамика, произведена в Гърция. Предстои реставрацията на тези съдове и точната им датировка, обясни Петрова.

Според двамата археолози целият обект е сакрален, с многоластов характер, в който се различават поне три хронологически периода. Най-ранният е този, който в момента се разчиства –  монументалната каменна стена, за която Ганецивски предполага, че е част от царски дворец. Отгоре е крипидата, която е оградната стена на Могиланската могила, създадена върху част от двореца, след като царят е починал, следвайки ритуала по изпращането му в задгробния живот. Над тези структури е установен средновековен некропол от XII-XIV век.

„Аз съм силно впечатлен от факта, че този некропол е поставен точно в крипидата. Тоест хората, които тогава са създали некропола и са погребали по християнски начин своите мъртви, са пазили паметта, че мястото е сакрално и тази памет е продължила 1500 години. Удивително е!  И другото е удивително – след завладяването от османците ние установихме поне четири сгради от XVII до началото на XX век, с техните отходни септични ями, което означава, че тази памет много бързо е била заличена“, разказа Георги Ганецовски.

Припомняме, че паркът „Могиланска могила“, до който се намират разкопките и в който се предполага, че ще бъде преместена новооткритата каменна стена от царския дворец, бе създаден преди години от Община Враца за да се показва на гражданите и гостите на града къде са били трите гробници, в които е намерено едноименното златно съкровище, известно и по света. В момента то е експонирано в зала „Врачански съкровища“ в РИМ Враца, където могат да се видят и златният венец, известен като „венеца на тракийската принцеса“, и сребърните наколенки с позлата, който е без аналог в света. Част от предметите участваха и в изложбата  „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“, експонирана в музея „Гети“ в Лос Анджелис, САЩ.

„Мисля, че врачани можем да имаме самочувствието на наследници на тези трибали, които много често се цитират в древните източници като някакво диво и много войнствено племе, което само е плячкосвало и трупало тези съкровища, които сега се пазят във Врачанския музей. Но виждаме и каква сериозна архитектура са оставили, която съперничи с Одриското цaрство, разположено южно от Стара планина. Явно традицията, постиженията в строителството и архитектурата на траките като цяло са се съхранили по цялата територия, която те са обитавали и това е показателно в нашето откритие“, заяви Георги Ганецовски.