Кюстендил да бъде провъзгласен за „Град на българската военна слава“, настоява историкът доц. д-р Ангел Джонев. Обръщението си той отправи вчера към присъстващите на откриването на фотоизложбата му „Кюстендил и Първата световна война“. Доц. Джонев изпрати и обръщение до медиите, насочено към обществеността и местната власт.

„Отговорните държавни институции трябва своевременно да бъдат запознати с инициативата и да предоставят своите становища. Провъзгласяването на Кюстендил за „Град на българската военна слава“ трябва да се обяви с решение на Народното събрание на Република България“, посочва доц. Джонев.

По думите му инициативата трябва да бъде съпътствана от възстановяването на съществували, но демонтирани, и изграждането на нови места на памет, като Военноисторически музей, триумфалната арка в района на „Железния мост“, паметни плочи, указващи мястото на конкретна военна институция или мястото на пребиваване на известен военен началник през Първата световна война в Кюстендил. За реализирането на тези начинания е необходима съпричастността на кюстендилското гражданство и на местните общински и държавни институции, казва историкът. 

„Кюстендил е град с многовековна история. Редица събития от миналото на града будят чувство на национална гордост“, посочва още историкът. Сред тях той откроява знаковата Кюстендилска акция за спасяването на българските евреи от началото на март 1943 г. „Приносът на Димитър Пешев и неговите сподвижници Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев е почетен чрез редица мeста на памет в града, в страната и чужбина“, казва още историкът, който е и автор на изложбата в къщата музей „Димитър Пешев“ в Кюстендил. Самият музей беше открит на 25 октомври 2002 г., а постоянната експозиция в него – на 9 март 2003 г., във връзка с 60-та годишнина от Kюстендилската акция за спасяването на българските евреи. 

Кюстендил има и друг съществен принос през ХХ век. В периода на Първата световна война (1915-1918 г.) в града е разположена Главната квартира на Действащата армия, или образно казано Кюстендил е военна столица на България. „Във висшата военна институция се взимат важни решения, които резонират върху глобалния конфликт и имат национално, европейско и световно значение. Градът е посещаван от представители на българския и съюзническия елит, провеждани са знакови срещи и паради. Емблематични остават визитите на австроунгарския император Карл I на 18 май 1918 г. и на баварския крал Лудвиг III на 9 септември 1918 г. Кюстендил споделя и горчивината от поражението, когато на два пъти разбунтувалите се войници превземат Главната квартира в края на септември 1918 г.“, разказва доц. Ангел Джонев.

Той допълва, че Кюстендил приютява висши армейски щабове и през други конфликти. През Втората балканска (Междусъюзническата) война в Кюстендил е разположен щаба на Пета армия и на Съединените (Втора, Четвърта и Пета) армии. През Втората световна война в града се намира щаба на Първа армия. Приграничната полоса на Кюстендилския край е арена на бойни действия през всичките пет войни, които се водят от Третото българско царство. За тези събития свидетелстват редица войнишки гробове и храм паметник „Света Троица“ в с. Гюешево“, разказва още той.  Под олтара на храма в граничното село e изградена костница, в която са положени  костите на 18 офицери и 1491 войници, паднали за българското обединение.

„Няма война през новата история, в която в Кюстендилско да не са се провеждат бойни действия. Неповяхваща е бойната слава на 13-и Рилски, 49-и и 53-ти пехотен полк, войниците в които са рекрутирани от Кюстендилския край“, посочва още в обръщението си доц. Джонев.

Възстановяването на историческата справедливост може да започне с провъзгласяването на Кюстендил за „Град на българската военна слава“, твърди историкът. Той посочва, че приносът на града  остава слабо познат на широката българска общественост.

Джонев напомни още, че през октомври 2025 г. се навършват 110 г. от установяването на Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил и че в продължение на три години градът е военна столица на България. База на Главната квартира по това време е Педагогическото училище в града, което през 1913 година приютява Девическото училище. Днес тази сграда е административната сграда на Община Кюстендил. „За съжаление, на нейната фасада няма да видим указателна табела, която да ни говори за това, че градът е бил военна столица на България“, посочи доц. Джонев по време на откриването на изложбата си снощи.