Темата за туризма е обвързана с начина ни на живот, с културата, както и с културните продукти, които създаваме. И с активността на музеите показваме, че не сме онези „бърсачи на прах“, както бяхме квалифицирани преди време, а всъщност създаваме част от културата на България. Това каза в пресклуба на БТА в Русе директорът на Русенския исторически музей проф. Николай Ненов по време на представянето на августовския брой на списание ЛИК на тема „130 години организиран туризъм в България“.

По думите му „100-те национални туристически обекта“ в Българи е изключително важна стратегически листа.

„Още от Френската революция, веднага след това, младата френска нация още в 18-и век създава своя листа на места на памет. Ние виждаме образци – как в света всички нации създават своите изключително важни места. Проблемът при нас е, че имаме размиване на тази важност – не са 100 обекта, а са над 240, като вероятно ще нарастват. Това само по себе си вече девалвира ценността на стоте обекта“, обясни проф. Ненов, който беше и председател на 47-ата сесия на Комитета за световно културно наследство на ЮНЕСКО, състояла се в началото на юли месец тази година в Париж. 

Според него много важен момент са и критериите – защо един обект е в тази листа, а друг не е. „Ние не знаем кои са критериите за избор и това не е мое лично мнение, а е на сдружението на музеите в България, защото сме се опитвали да поставяме този въпрос“, каза още проф. Ненов.

Той даде и пример, свързан с поставянето на печат за посещение на един от стоте обекта каквито са Ивановските скални църкви, които от 1979 г. са и в листата на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. 

„Собственикът на тоалетните под скалните църкви на Иваново е платил такса, получил е печат и слага печат на световния обект на ЮНЕСКО. Нещо, което е абсолютно недопустимо и е абсолютен гаф“ заяви проф. Ненов.

Той каза още, че независимо от тези моменти сдружението „Български туристически съюз“ има своите добри примери с дигиталните печати, с видеата, които са били създадени в последните две години, и са съвременна форма на общуване с публиката.

„Да кажа и за всички, че в момента пътешестват колоездачите по маршрута на „Дунав Ултра“, а по реката с лодки плават участниците в международната гребна регата ТИД. Това са онези пътешественици, които са отдадени към удоволствието и преживяванията. Тоест, тук и фестивалите, които са по реката, и хората, които посещават местата, са ориентирани към тези форми на преживяване на културата, за да я споделят с всички останали“, каза още проф. Ненов.