Бургаската галерия „Петко Задгорски“ е мястото, където художничката Надя Петрова представя най-новите си живописни творби, създадени през последните две години. В изложбата „Пейзажна поезия“, която се откри днес, тя показва работи, които отразяват нови решения – „нови и стари, но по нов начин“, заяви авторката в интервю за БТА.

В експозицията ясно личат две основни направления в нейните търсения. От една страна е стремежът към обобщение и чистота на формата: „Опитвам се формата да я събера и да я обобщя. И там да няма много разказвателност. Просто цветът да работи като въздействие.“ От друга страна, тя говори за нова тенденция, която е открила в себе си през последната година – по-конструктивен подход към формата.

„Една форма може да бъде дърво, може да бъде къща, а може и да е просто произволна форма, която ми трябва композиционно, за да завърши идеята“, обяснява тя. Именно тази двойственост – между съзерцателно-абстрактното и конструктивното – определя изложбата ѝ. Някои платна са по-пейзажни, други силно напомнят на конструктивизъм. Там, според Петрова, архитектурата е сведена до „минимализъм на геометрични форми“.

На въпроса как успява да „разчупи“ реалността през своя поглед и да я види като геометрия, тя лаконично отговаря: „Не знам. Просто ми се удава… Това е процесна работа.“

Художничката обръща специално внимание и на цвета. Нарича го „много лично нещо“ и отбелязва, че всеки творец има своя гама: „Аз си позволявам понякога да работя в една по-студена гама, друг път в много топли или в черно-бели контрасти.“

Морето също присъства в платната ѝ – макар и по различен, нетрадиционен начин. „Аз съм от художниците, които не могат да рисуват реалистично море… Това ми е чуждо и не е необходимо“, казва Петрова. Вместо това тя търси форма, чрез която „морето да бъде неактивно и в същото време да става въпрос за него“. За нея то е елемент в композицията, но не и неин доминиращ център: „Морето да бъде съществена част от композицията, без да диктува цялата композиция.“

Особено доволна е от няколко свои платна, сред които и е картина с лодки и един пейзаж с море за фон. Има и други, в които морето, макар стилизирано, създава усещане за пространство и покой. „Намерих своя изказ за морето в тези работи. Да го стилизирам по начин, по който да отговоря на всичко останало, и в същото време да въздейства като море“, допълни Петрова в края на разговора.