Всяко едно дете е самороден бисер – затворено в черупката си, чака да го откриеш и да го покажеш на света. Моят магически прах да правя чудеса с тях е танцът, каза в интервю за БТА Емилия Борисова, ръководител на Градския мажоретен състав към Центъра за работа с деца в Разград. По повод 1 ноември – Деня на народните будители, тя днес официално беше удостоена с наградата на Община Разград на името на възрожденеца и будител Никола Икономов. Призът се връчва за високите й постижения в областта на образованието.
Емилия Борисова благодари за оказаното признание и заяви, че за нея е чест да е носител на това високо отличие. Професионалната й кариера в сферата на образованието започва през далечната 1981 г. В началото работи като помощник ръководител в Ансамбъл „Лудогорче“, след това като учител в Детска градина „Райна Княгиня“, помощник художествен ръководител на Детски танцов ансамбъл „Капанче“. От 1996 г. тя е част от Центъра за работа с деца, където казва, че намира своето истинско място. „Аз съм късметлия, защото работя това, което обичам да правя. В ученическите ми години танцът беше моето хоби и начин на общуване с приятелите ми, а стана професия, която работя с огромно желание и страст вече 42 години“, обясни Борисова. 
Като учител в Центъра за работа с деца тя постига неоспорими успехи в професионалната и артистичната си дейност. Печели доверието на деца, родители, колеги и цялата разградска общественост. „Когато работиш с директор, в лицето на г-жа Даниела Куртева, който те разбира и подкрепя и с колеги, на които можеш да разчиташ, времето минава неусетно, а успехите следват един след друг – млад автор, първа награда, втора награда, Гран при. Три пъти учител на годината, четири награди от Министерството на образованието и науката за добри практики, награда „Неофит Рилски“ от МОН“, разказа Борисова за 28-те години история зад гърба си като част от Центъра за работа с деца, хореограф и ръководител на мажоретния състав и спечелените множество лични отличия.
Тя отбеляза, че не са малко и призовете на мажоретките, с които работи през всичките тези години. „Скоро в Центъра бяхме атестирани и трябваше да опиша всички постижения досега. Статистиката показва, че отличията на момичетата от Градския мажоретен състав са над 114, а моите лични са около 20“, сподели ръководителката на състава. По думите й зад всяка награда стоят много репетиции, организация по пътуването за много деца, подкрепящи родители и колеги, финансиране. 
Според Борисова не е възможно да се каже колко мажоретки са преминали през редиците на състава през годините. „Кой учител може да каже колко деца е обучил?! Много са. Всяка година танцуват над сто. Почти всички танцуващи започват още от предучилищна възраст, като доста от тях продължават с години. Всяка година досега изпращаме мажоретки – абитуриенти. Тази бяха пет, миналата – шест, по-миналата – пет“, обясни ръководителката на мажоретния състав. Тя добави, че изпитва задоволство от това, че през всичките тези години на национални и международни сцени е качила много деца, а вече при нея са и техните деца, и децата на техните деца. Имала е и куриоз – баба, която е танцувала при нея през далечните години, е довела в състава внучетата си. 
„Смело мога да кажа, че на много от момичетата промених самочувствието и  живота. Моята философия като педагог е музикално-танцовата култура, която развивам у децата, да им служи като средство към тяхното личностно усъвършенстване. А как ги мотивирам – нека си остане тайна“, отбеляза Емилия Борисова. Тя заяви, че вдъхновение при разработването на хореографията в репертоара на състава й дава музиката. По думите й тя кара всички да се чувстват специално. Борисова разкри, че няма любим танц. Според нея то е все едно да попиташ „Кое от децата си обичаш най-много“.
Връщайки се назад във времето Емилия Борисова си спомня, че е имало момент, в който е искала да зареже всичко и да се откаже. „Преживях много труден период, когато съпругът ми се разболя и трябваше да се грижа за него и възрастната ми майка. Благодарна съм на колегите и най-вече на г-жа Куртева, които ми помогнаха да преодолея тази криза“, заяви Борисова.
Освен с танците и музиката, Емилия Борисова намира време и за своите хобита, които тя определя като „отдушник“. „Обичам цветята си в градинката на село, много приятели казват, че най-вкусните домати са моите. Обичам да шия гоблени, рисувам картини по номера. Плета играчки амигуруми. Вече разработвам и мои схеми за тях. Вълнувам се, когато моите внучета са около мен“, допълва Борисова. Като следващо предизвикателство пред нея и момичетата от Мажоретния състав тя определя участието им във фестивал в Европа. „Това е мечта на моите момичета, но участието ни зависи от спонсорите – родители. Надяваме се мечтата ни да се реализира. За нас всяко едно участие е предизвикателство“, допълни ръководителят на мажоретния състав в Разград. На себе си и на всички свои колеги тя пожела здраве и кураж, на децата – постоянство, а на родителите – доверие към всички педагози.