Музиката е около нас постоянно, но понякога е нещо повече от шум – нещо, което ни обединява, каза на пресконференция шведският тромбонист Нилс Ландгрен. Тази вечер той излиза на сцената на „Банско джаз фестивал“ заедно със своята група Funk Unit.

„Вярвам, че повечето от нас, музикантите, живеем за моментите, в които можем да сме заедно. Не само музикантите, но и публиката, тя е част от това съвместно създаване, ние чувстваме нещо, изпращаме нещо и получаваме обратно, тогава започва комуникацията“, допълни Ландгрен.

Музикалният му път започва с барабани, но когато е на 13 години, открива тромбона – и оттогава двамата са неразделни.

„Един ден се прибрах от училище и тромбонът беше там“, разказа той. Баща му – също музикант, се е занимавал с поправка на инструменти, а тромбонът, който Нилс изпробвал, бил в дома им за ремонт. Още в първия миг усетил, че това е неговият инструмент.

„Тогава не беше червен“, пошегува се Ландгрен, който е известен с червения си тромбон. На въпрос защо е избрал този цвят, той посочи няколко причини: това е цветът на „Ямаха“, на Япония, на любовта, но и на футболния отбор в родния му град, на който е спонсор. „Въпреки това не съм футболен запалянко. Не гледам мачове, защото цялото ми време е ангажирано в това да репетирам или да концертирам“, добави той.

Любопитен детайл от музикантския му живот е, че носи прочутия си тромбон по света в калъф за виола. „Откакто съм с този калъф, навсякъде ми казват: ‘О, Вие ще свирите на концерт’, докато преди това имах проблеми“, сподели със смях Ландгрен.

„Инструментът има невероятни възможности – може да свири силно, но и да е нежен, мога едновременно да пея и свиря с него“, подчерта музикантът, като демонстрира част от тези възможности пред присъстващите в залата.

За вечерния си концерт в Банско каза: „Свиря, докато пея, и пея, докато свиря. Пеенето е нещо, с което не се чувствах комфортно, но сега знам какво мога да направя с моя глас и какво не мога.“

Сред проектите му е и запис с хора на Шведското радио – изцяло композирана музика, без импровизации. Ландгрен признава, че това е сериозно предизвикателство: „Но мисля, че предизвикателствата са важни, за да продължа да се развивам.“ За него това са различни части от собствената му същност, различни форми на изразяване.

„Днес мога да свиря фънк и да танцуваме, на следващия ден да свиря композирана музика, в третия – в балетна постановка, на четвъртия – нещо различно, защото обичам да изследвам различни стилове музика. Не бих могъл да свиря всеки ден един и същи стил“, подчерта тромбонистът.

Съпругата му, актриса, също е част от музикалните му проекти, а един от тях – „New Eyes on Baroque“, е бароков оркестър с репертоар, в който има „щипка“ джаз.

Ландгрен сподели и лична история за дългогодишното си приятелство с джаз пианиста Есбьорн Свенсон:
„Той беше човек, с когото можех да общувам и без да се налага да кажа нещо. След като почина, все още имам чувството, че понякога, когато не знам какво да направя, мога да го попитам. Разбира се, той не може да ми отговори, но аз знам какво би ми отговорил. Невероятно е, че мога да го помоля за съвет. Той беше невероятен пианист, музикант, композитор, астроном и човешко същество.“

Тази вечер Нилс Ландгрен ще излезе на голямата сцена на „Банско джаз фестивал“. Музикалният форум се организира от Община Банско и Асоциация „Фестивалите в България“, с подкрепата на Министерството на културата и Министерството на туризма.

Българска телеграфна агенция е медиен партньор на фестивала.