Във врачанското село Лютаджик живеят около 80 души, каза за БТА кметският наместник Иванка Василева. Най-младият регистриран жител на селото е шестгодишният Галин Каменов, а най-възрастният е Севда Митрова на 92 години. 

Съвсем скоро станаха две години откакто кметският наместник е на поста. „Имам желанието и идеите да направим много неща. Асфалтирахме две улици, изградихме молитвен кът „Успение Богородично“ в центъра на селото, навес в гробищния парк, детска площадка направихме“, посочи Василева. По думите ѝ преди години над 700 души са живеели в селото. Имали са училище, читалище, духов оркестър. Последните месеци в селото има оживление, защото обновяват водопровод, който ще захранва Враца. Хората в селото се надяват след приключване на дейностите да се оправи пътят към и в Лютаджик. Селото е планинско и до него води само един път.   

В центъра на населеното място всеки ден се събират седем-осем пенсионери, които обсъждат последните държавни и местни новини. Вълнуват се от приемането на еврото, но не се притесняват. Не се сещат откога не е имало сватба в Лютаджик, а всички помнят какви дълги маси са били опъвани край читалището и как е свирела духовата музика по време на кръщенета, новобрански и сватби. 

В селото се приготвя бутеница. Разядка с печени чушки и катък, но не обикновен, казват местните, а такъв от козе мляко, което се сварява, заквасва, слага се в тави и се вари докато стане гъсто като сметана. Така се приготвя лютаджишката бутеница, казват бабите. Някои от хората в селото все още правят компоти, сладка и затварят домати. От градината имаме патладжани, домати, но внуците вече не ядат такива неща, че свикнаха с купешките продукти, допълва една от тях. 

„Всяка сутрин дядо Цеко (бел.ред. Стефан Илиев на 89 години) ми отваря портите на градинката пред кметството. Вечер затваряме, за да не влизат животни. И ако се наложи да остана след 17:00 часа, идва и ми казва, хайде работния ти ден свърши, тръгвай си“, коментира кметският наместник. 

Иванка Василева и Петя Мусева, която е служител в пощата, са едни от младите хора в селото. „Случаи много в нашето село от всякакво естество. Истории, легенди, бабите знаят езотерични ритуали, магии“, каза Петя Мусева. Всеки месец при нея минават почти всички жители на селото, за да получат пенсията си. „Имаме си привички – парите се броят по няколко пъти, правят си купчинки, бавно и концентрирано върви процесът, за да са спокойни. Преди години една баба, като вземеше пенсията, слагаше парите си в буркани под старата круша. Когато почина, внукът ѝ намери хиляди левове в буркани“, посочи Мусева и добави, че се е преместила от София да живее в родното си село през 2020 година. Има дъщеря, която е 8. клас. Две са децата от Лютаджик, които пътуват ежедневно с училищен автобус, за да учат във Вършец. 

Пощата, кметството и пенсионерският клуб са в една сграда. Жената, която се грижи за пенсионерския клуб, каза, че около 20-30 са активните хора в селото, с които се събират и празнуват заедно. Сега в клуба се прави освежителен ремонт, като ще се поставя ламперия. 

Най-възрастният жител на Лютаджик Севда Митрова, на 92 години, е родена в селото и е живяла само там. Не помни много от Втората световна война, но помни хубавите години на Лютаджик. Разказва за мъжа си, че е бил рилейкаджия в мината в Згориград. Допълнително е работил в горското стопанство, защото заплатата му е била 160 лева и не стигала. През 1983 година обаче е починал, след като пред очите ѝ го ударила гръмотевица. Сега живее сама, трудно се движи и се радва, че единият ѝ син всеки уикенд идва от София, за да ѝ помага. На 22 юли ще направи 93 години и казва, че животът ѝ е бил свързан с много работа. 

Веднъж месечно идва доктор в Лютаджик. Полицай рядко ги посещава. Пият чиста планинска вода и нямат проблеми с тока, казват хората от селото. 

Празникът на Лютаджик е в края на август, но сега на 15 август подготвят курбан и очакват гости, защото новият молитвен кът е кръстен на Богородица.