Нидерландецът колекционер Якоб ван Бейлен посочи за БТА, че от година и половина се е отдал на каузата да мисли за Национален музей на българското килимарство. Това каза той в интервю за БТА по време на първият „Иглика килим фест“, който се организира от читалището в село Иглика, финансира се от фонд „Култура“ на Община Габрово и е в подкрепа на кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата.

„Не е лесно да мисля какво следва за бъдещето на колекцията, касае се за над 1000 килима. Бъдещата институция не трябва да е в Котел или Чипровци и да бъде посветена само на един вид килими. Колекцията ми е с килими от всички региони. Ако има Национален музей, той не трябва да бъде в София“, посочи Якоб ван Бейлен.

Според него Националният музей трябва е на основата на публично-частно партньорство. Трябва да има частен интерес, за да бъде хубав, но и да бъде жив, да има работилници, ресторант. Фондът и сградата трябва да са държавни, но действието в музея да бъде частно. Случи ли се инициативата с музея, Якоб посочва, че ще дари своята колекция на институцията.

„Районът на село Иглика е уникално красив. Поляната, самото село, което наистина е каменното гнездо на България. Мечтата ми беше от много години да ги покажа. За самите килими е добре веднъж в годината да бъдат извадени навън и да видят слънце. Още по-добре е да видят и сняг веднъж в годината, но това ще е много трудно. От години имам мерак да ги покажа. Нямаше възможност да ги покажа на старата улица във Велико Търново или край Петропавлоския манастир, после мислих за летището край Горна Оряховица“, каза за БТА колекционерът Якоб ван Бейлен.

По думите му, веднага след като е видял Иглика и са му предложили да ползва поляните, той се е съгласил веднага да направи изложението. Според него водещото е било да направи нещо, което е добре за килимите, но и нещо, което също е добре за хората, за публиката и за България. 

„Реших не просто да извадя килимите да дишат, а да направя цял фестивал, който има работилници, обиколки с експерти, кръгла маса, с хора, които могат да попитат какъв е килимът, който те притежават у дома. Има хубави концерти вечерта, получи се хубав фестивал, и то за първи път. Много съм благодарен на Владислава Андреева, която имаше смелостта да се захване със задачата за организиране на фестивала“, допълни Якоб.

Според нидерландеца има надежда и вижда в последните години, че българите започват да гледат в миналото и да оценяват артефактите от изминалото време. Преди 10 години е започнал интересът към носиите, някои хора правят кич, а той е „алергичен“ към кича. Старае се всичко, което се показва и прави, да е истината, да не се правят изкуствени неща, да се увеличава броя на килимите и т.н.

„Искам да кажа на българската публика, че те самите вече започват да оценяват българското културно наследство. То е много богато в миналото, връзката с наследството трябва да се използва за да се върви напред“, каза още Бейлен. 

На въпрос, дали някога ще бъде разгадан кодът на фигурите в килимите, Якоб ван Бейлен посочва, че трудно ще бъде разбран. Според него се вижда как в интернет е популярно да се говори за символиката на символите в шевиците и килимите. Якоб смята, че не всички интерпретации, които се правят на фигурите, особено в интернет, са правилни. Той посочва, че бяга малко от тази тема за символиката, защото според него са древни символи. 

„За хората преди векове е било ясно кое какво значи и те са го разбирали. Ако питаш днес тъкачките кой елемент какъв е, те казват различни неща, невинаги са верни обаче, а те трябва да разбират от това. Често пъти се вижда символът на богинята майка, на дървото на живота и други символи, за голяма част от символите информацията е изгубена. Аз лично няма да фантазирам, каквото знам ще го кажа, каквото не знам не бих“, допълни Якоб ван Бейлен.

Относно любовта му към българската култура и наследство, ван Бейлен посочва, че от дете се интересува от етноси и културно наследство. Най-ранният му спомен е за ценен подарък от неговата баба – енциклопедия, която получава на 12-годишна възраст. Казва, че е любопитен човек, за етноси, племена, стари традиции, винаги много е харесвал тези истории. 

„Доскоро, в последните 10 години, бях по-активен в живия фолклор, бях хореограф в свободното си време. Основател на две български групи в Нидерландия и бях копродуцент. Вече на 75 години не съм толкова хореограф и танцьор, започнах с килимите, когато си купих къща в Котел в съседство с Галатанското училище в града, където са старите котленски килими. Къщата беше голяма с осем стаи и много добре запазена, реших, че е добре на всеки дървен под да има хубав котленски килим. Потърсих килими от местните хора и когато научиха, всеки имаше в долапа си и ми предложиха. След пет години във всяка стая имах по няколко килима и се бяха събрали над 50 екземпляра“, каза още Якоб ван Бейлен.

Тогава по думите на Якоб не се е определял като колекционер, но се запалва истински и се запознава с цялата литература на темата килими, прочита изданията на БАН, както и преди създаването на академията. 

„Има създаден инициативен комитет, фондация, подготвяме се сериозно за каузата да има музей на българското килимарство“, каза още Якоб ван Бейлен.

За себе си той посочва, че изучавал математика, философия и логика. Като през повечето време професионално се е занимавал с електронно издателство на правна литература за Парламента в Нидерландия и Европейския съюз. Повече от 80 процента от средствата от нидерландската му пенсия дава за килими, няма автомобил, защото дава средствата за колекцията си.

„Колекцията ми е с над 1070 килима, 970 показваме днес в Иглика, има някои килими, които са в изложби, други вкъщи, а чакам и нови килими от Истанбул“, допълни ван Бейлен. 

В заключение Якоб ван Бейлен посочи, че работи за представяне на колекцията му в международни форуми за колекционери. В последните пет години обръща внимание на българското килимарство, да събира историята на килимите и техните символи. Според него в много музеи по света има български килими, но музеите не знаят това. Те наричат килимите по шарката, която имат, а не знаят от къде са. 

„Хората в международните платформи разбират, че килимите са български. Вътре в България хората отделят все повече внимание към килимите. След фестивала в Чипровци, в Котел, след моите изложби, книгата и постовете в социалните мрежи вече има национален интерес към темата за килимарството“, посочи Якоб ван Бейлен. 

Организатор на „Иглика Килим Фест“ е Народно читалище „Невена Коканова 2011“, с подкрепата на Община Габрово по програма „Фонд Култура“ 2025. Партньори в реализирането са РЕМО „Етър“, Фондация „Обществен дарителски фонд – Сливен“ и Фондация „Общност в подкрепа на зависимите“.

Изложбата на килими в Каменното гнездо – Иглика, е най-голямата, правена досега в света, и ще подобри рекорда от 1990 г., когато в Музея на изящните изкуства в Сан Франциско (FAMSF) са представени 800 текстилни произведения от колекцията анадолски килими на Маккой Джоунс, твърдят от читалището.

Фестивалът е част от културните събития, свързани с кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2032 година. БТА е медиен партньор на фестивала.