Калоянчев и Парцалев са икони и легенди в театралните и филмовите среди на България. Особено през осемдесетте години – спомням си, когато телевизията беше ограничена до един канал – ако се загледаш в малкия екран или в киносалона и видиш тези лица, не можеш да не ги боготвориш. Друг е въпросът обаче дали съвременниците ни ги разпознават, каза актьорът и режисьор Атанас Атанасов, гост в пресклуба на БТА в Кърджали по повод представянето на септемврийския брой на списание ЛИК „Царете на смеха на 100“.

По думите на Атанасов, Парцалев и Калоянчев ще останат запомнени, но не от повечето зрители, заради променящите се времена и съвременните течения. Според него, сатирата от миналото днес липсва на българското изкуство.

„Сега на мода са инфлуенсъри, които разказват вицове по различни платформи, или хора, които правят One man show и Stand-up comedy. Самите спектакли често клонят към халтура. Да, комедия е, но не е на едно по-естетическо ниво“, коментира актьорът.

Като незабравими отпечатъци в съзнанието си той откроява ролята на Калоянчев – Бай Ганьо в едноименния филм, както и култовата реплика на Парцалев „Взех та, Радке“ в „Зех тъ, Радке, зех тъ!“ по комедията „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни.

„Какъв фурор беше играта на Калоянчев – неговото жонглиране с образа, който му е толкова близък. Също и Парцалев с култовата си роля във филма ‘Тримата от запаса’ и фразата от спектакъла ‘Зех тъ, Радке, зех тъ!’. Двамата са много различни, но зареждащи с прекрасен хумор“, допълни Атанасов.

Според него двамата актьори ще останат запомнени – Калоянчев като „Цар на комедията“, а Парцалев – като фин, деликатен и саркастичен човек.

„Георги Парцалев беше като шут в едно кралство – с деликатността и сарказма си боцкаше точно там, където най-боли“, смята Атанасов.

На въпрос коя роля би искал да изиграе, той отговаря – Бай Ганьо.

„Сега може би най-много имаме нужда от това – народът да се огледа в себе си и да види, че нещо не е наред. След толкова години от написването на „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов все още не сме си взели поука. Не ставаме повече европейци, напротив – вървим в обратна посока. Имам нужда да изиграя тази роля и се надявам някой режисьор да ми я предложи“, заключи актьорът.