Операта „Цар Калоян“ е сложно, но много красиво произведение. Има части, в които няма българин, който да не остане съпричастен. Всичко в нея е впечатляващо. Тръгва по вените ни и я усещаме. Това каза режисьорът на постановката Вера Петрова в интервю за БТА преди премиерата на заглавието в Стара Загора.

Тя получава покана да режисира „Цар Калоян“ от директора на старозагорска опера Огнян Драганов. „Той си поставя целите стратегически. Освен обичайния репертоар, да се постави и българско заглавие е голяма смелост в днешно време. Да се обърнеш към Панчо Владигеров е проява на голяма културна мисъл“, коментира режисьорът.

Петрова подчерта, че реализацията на операта нямало да се случи, ако не е проведен и разговор с академик Пламен Карталов, който също е ангажиран лично. „Продуктът е едно прекрасно взаимодействие между Софийската опера и Държавна опера – Стара Загора. Ние търсихме сътрудничество през годините и сега това време дойде с едно историческо заглавие с големи изисквания“, посочи Петрова.

Тя припомни, че премиерата на „Цар Калоян“ в Стара Загора е през 1975 г. и се е смятала за една от най-добрите реализации въобще. „Това е факт, потвърден и от самия Панчо Владигеров. Като добавим представянето на операта през 90-те години на площада в София, когато академик Пламен Краталов я направи с огромен размах и фантастични декори – носим сериозна отговорност пред тези колоси, защото искаме да представим на публиката едно по-различно четене, което да представи друга гледна точка“, каза Вера Петрова.

Режисьорът разказва, че целият екип приема тази задача много сериозно и работи месеци наред върху цялостната концепция, която да свърже визуално музикалната и драматургичната част и същевременно да има перманентен ритъм. Проектът е изцяло старозагорски – костюми, декори – всичко се изработва наново. Цялостната визия е работа на Генадий Иванов – Гендони. Паралелно върви и работата с диригента Ивайло Кринчев по музикалната организация, която по думите на Петрова също е много тежка. „Цар Калоян е сложно произведение, но много красиво. С места, в които няма българин, който да не остане съпричастен. Всичко е впечатляващо. Тръгва по вените ни и я усещаме. Маестро Кринчев успя да направи една много компактна музикална структура, която да върви в постоянно действие – да няма забавяне или забързване“, подчерта режисьорът.

Вера Петрова обясни, че в цялата концепция е вплетена и една легенда, която е от славянските вярвания и е за трите сокола. Тя е свързана и с роман на Фани Попова – Мутафова, но е „червената нишка“, която разказва историята от личното аз до вътрешния мир на героя. „Надявам се, така да бъде схванато от публиката. Лично мен, както и целия екип ,ни вдъхнови самият цар Калоян, който е пример за човек постигнал непостижимото. Той прави сериозен избор в живота си и го довежда до край с пълната си лична отговорност. Това ще бъде и посланието на нашата концепция към всеки един българин – да поеме личната си отговорност“, отбеляза режисьорът.

„Надяваме се да ви убедим в нашия прочит, който е по-различен, по-камерен, по-съкровен. Всичко е едно голямо предизвикателство, а най-голямата отговорност е към поколенията, които създадоха най-значимите представления на българската опера. Другото предизвикателство са откритите пространства, но като последователи на академик Карталов не оставяме тази традиция забравена“, допълни Вера Петрова.

Успоредно с работата по реализацията на операта вървят дискусиите и със Силвия Томова, която е постановчик и хореограф. Тя създава жестикулациите на всеки артист, за да има изчистена форма, която да бъде ясна и достъпна в невербалния си аспект към публиката, обясни Петрова. По думите й целият театър работи на пълен оборот, а ролите също са изключително трудни. „Артистите са убедителни не само певчески, но и актьорски. Мисля, че те ще дадат всичко от себе си, за да проведат зрителя от началото до самия нееднозначен музикален финал, който ни е оставил Панчо Владигеров – с много въпроси без отговори. И ние държим да бъде така. „Червената нишка“ да отговаря на финала на операта“, каза режисьорът.

Петрова представи и самите артисти, които взимат участие в постановката. В централни роли са Кирил Манолов в образа на цар Калоян и Костадин Андреев, който е Балдуин в изключително трудна тенорова партия. „Прекрасна изненада за мен бе младият Борис Тасков, който се справя впечатляващо също в образа на латинския император на Константинопол. Другата роля, която е от огромно значение е на самата царица Мария. В нея влизат три разкошни артистки – Гергана Георгиева, Емилия Джурова и Елена Петрова. Тя е с огромна тежест – само от сопрани със сериозна вокална и музикална подготовка“, обясни режисьорът.

Тя отбеляза още една роля – тази на основния антагонист – Борил. „Ние сме засилили чисто художествено неговото присъствие. При него има художествена фикция, но сме се водили и от исторически факти. В голяма помощ бяха книгите на Пламен Павлов, който има огромни статии за този период през Средновековието. Оттам черпихме много вдъхновение, за да направим по-човечна цялата структура, която да говори на зрителя“, каза още Вера Петрова.

Хормайсторите Младен Станев и Стефания Русева също са свършили фантастична работа, защото хоровата партия е много трудно написана, а е красива, смята режисьорът. Според Петрова хорът от 40 души трябва да звучи като 80. „Нивата на сценографията са разделени много красиво в огромно могъщо духовно присъствие в иконите и иконостасът на България. Легендата ще бъде прочетена с гласа на Стефка Минева, която за всички нас е колос на българската култура“, казва Вера Петрова.

По нейните думи либретото е много интересно и компактно, но не и лесно за работа, защото е върху основата на романа „Солунския чудотворец“ от Фани Попова – Мутафова. Написано е по молба на самия Панчо Владигеров, а писателката работи върху него заедно с Николай Лилиев. „Текстовете са много красиви и вървят страхотно с музиката. Вижда се къде точно Владигеров е получил вдъхновение“, смята режисьорът.

Според Вера Петрова българската опера има място на световната сцена, но за да е трайно и защитено България трябва преоткрие и представим своите заглавия пред света. „Трябва да вярваме в тях, защото те имат музикална и драматургична стойност. Вярата в нашето изкуство започва от самите нас. Трябва обаче и държавна политика, която да подкрепя такива проекти. Ако не инвестираме в това, то може да загубим цели поколения. Културата е най-големият дипломат в света. Тя решава много по-активно конфликтността“, коментира Петрова.

Тя се обърна и към целия екип на Държавна опера – Стара Загора, който отбеляза своя 100-годишен юбилей през миналата седмица. „Стара Загора има огромни традиции в оперното изкуство и не случайно е първата извънстолична опера. Дала е едни от най-големите певци, диригенти и режисьори на страната. Пожелавам Стара Загора да продължи да отстоява своите стойности, да държи духовността и светлината за години и векове напред“, каза Вера Петрова.

Операта „Цар Калоян“ ще бъде представена премиерно на 17 и 18 юли на Античния форум в Стара Загора, а на 25 юли ще гостува във Велико Търново за „Сцената на вековете“. На 20 август тя ще бъде представена и на сцената на брега на древния Севтополис на язовир „Копринка“.