Пещери, скални образувания, природни феномени и атракции посрещат туристите в Карлуковския карстов район – най-големият в Европа. Той обхваща четири области и осем общини. В землището на село Карлуково са картирани над 250 пещери, а в целия Карлуковски карст са около 400, каза за БТА Владимир Даскалов, местен краевед.

Не случайно именно на това място е изграден и Националният пещерен дом, който вече 40 години приютява спелеолози и туристи.

 „Националният пещерен дом е открит през 1982 г. Идеологът за изграждането му тук, на тази територия, е д-р Петър Трантеев от Българската федерация по спелеология, български учен. Влюбен в тази територия от многообразието на пещери и природни забележителности, решава тук да се изгради този пещерен дом. През 1986 г. отново по негова инициатива се провежда световен събор по спелеология, на който присъства целият световен елит в тази област“, разказа Даскалов.

Пещерният дом се изгражда с цел учебен център по спелеология, но достъп имат и туристи. Той e разположен на 190 метра надморска височина над отвесна варовикова скала с гледка към река Искър и пещера Проходна. Погледната от въздуха, сградата наподобява прилеп в полет. Част от стените вътре са естествени скали.

В непосредствена близост се намират пещерите Проходна, Банковица, Свирчовица.

Пещера Банковица е с дълбочина около 39 метра, използват я за учебен център на начинаещи спелеолози, спускат се с въжета в подземията й. Тя е втората дълбочинна пропастна пещера в България. 

Свирчовица е специфична със своя микроклимат. Тя е открита пещера, въпреки че слънцето прониква през отвора й, долу в нея винаги е 12 градуса. Слизайки по стълбата, човек усеща температурната денивелация във височина, разказа Даскалов.

Най-посещавана е Проходна, известна като „Очите на Бога“. Тя е най-дългият скален мост в Европа, с дължина от 395 метра. От източния вход височината е 38 метра, от западния – 48 метра. Освен природен феномен, пещера Проходна е била обитавана и от хора през хилядолетията. 

Била е използвана в древни времена от траките за светилище, тъй като в средата ѝ се намират два овални отвора, така наречените Божи очи. През тях слънчевият лъч преминава определен период от деня и застава в една скална ниша с формата на вулва, която за древните траки е била извор на живот. Неслучайно в тази скална ниша се намират три големи обредни камъка за извършване на жертвоприношения и гадания, добави краеведът.

В непосредствена близост до нея се намира пещерата Темната дупка, в която професор Димитър Овчаров повежда разкопки 70-те години и доказва, че около 80-90 хиляди години назад във времето, човешкият крак е обитавал тази пещера, разказа Даскалов. Тя е затворена в момента поради това, че разкопките са оставили дълбочинни ровове от 7-8 метра и не е осветена. 

Посетителите, които стават с всяка година все повече, намират в района и други природни забележителности, както и скални църкви. 

„Карлуковският каньон на река Искър тук става по-голям. Със своите меандри, с вертикалните си скали, с изваяните от природата забележителности е предпочитано място за туристите. След пандемията, когато хората нямаше къде да ходят, пътникопотокът нарасна, особено през пролетта и есента“, каза още Даскалов.

Непосредствено до пещерния дом се намира и Държавната психиатрична болница. Сградата през I-ви век е била раннохристиянски манастир, който през хилядолетията се разраства до огромен манастирски комплекс със скални скитове и монаси-исихасти.

„През 1830 г. този манастирски комплекс е бил унищожен от оттеглящите се турски войници от Западните Балкани към Истанбул. Съответно не е бил възстановен и около 1880 г.-1890 г. на мястото се изгражда тази психиатрична болница, която днес е с национално значение. Запазена е малката църква „Св. Успение Богородично“, изградена в 1602 г.“, разказа още Даскалов. 

В поречието на река Искър, в непосредствена близост, се намира още един природен феномен – Провъртеник. Той е известен с това, че при слънцестоене, по залез слънцето „влиза“ в отвора на върха му и е един вид слънчев часовник, използван вероятно за ориентир на хората във времето.

„Територията е била населявана от хилядолетия, особено силно е развита по римско време, дотук керваните по вода са идвали със стоки от Западна Европа през Дунава и река Искър. На това плато, на което е изграден Националният пещерен дом, е била къщата, сградата на римския наместник, с ограничен достъп по пътя. Оттук е минавал основният товар, навсякъде по скалите са разположени наблюдателни кули. През цялото това време територията е била изключително силно заселена“, посочи още краеведът. 

По думите му друго интересно за туристите място е геопарк „Искър – Панега“. Това е възможност обикновеният турист да направи еднодневната си разходка, дали от едната страна реката или от другата и да разглежда различни природни забележителности, да има достъп до интересни неща в скалните масиви, добави Владимир Даскалов.