Премиерата на филма „155 години БАН: Живият дух на създателите“ се състоя тази вечер в зала проф. „Марин Дринов“ на Българската академия на науките (БАН). 
Това е любителски игрално-документален филм, подготвен за 155 години от създаването на Академията, която ще честваме утре, каза председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски.
Автор на филма е доц. Ина Анева – любител режисьор, сценарист, оператор и монтажист, и научен секретар на БАН. Всички участници се включват безвъзмездно и с голяма отдаденост към каузата, за да покажат, че духът на създателите е жив и вече 155 години осветлява пътя на науката в България. 
Ще бъдем свидетели на нещо уникално, защото това е филм, създаден от учен – от доц. Ина Анева, която е в БАН още от началото на кариерата си и е изживяла всичко, за да стигне до своето утвърждаване. Тя е напълно утвърден учен – както в национален, така и в международен план, и филмът е нещо уникално, защото тя го е пречупила през нейния поглед, каза акад. Юлиан Ревалски. „Ина направи този филм не по поръчка на ръководството, а може би въпреки ръководството, като прояви изключителна инициативност, вложи усилия и не е поискала средства от нас“, заяви председателят на БАН. И добави, че доц. Ина Анева е „направила филма от любов към Академията и това е била нейната двигателна сила“.
„Аз съм математик и не съм много по тези думи, които са свързани с изкуството, но намирам това, което направи доц. Ина Анева за първо – красиво, и за второ – вдъхновяващо. И понеже в скоро време ми предстои да предам щафетата на друг председател мога да кажа, че спокойно ще я предам, след като знам, че има такива хора като Ина в БАН“, каза акад. Ревалски.
В началото на филма акад. Юлиян Ревалски от своя кабинет в Академията казва, че БАН е най-старата национална институция в съвременната история на България. Тя е създадена като Българско книжовно дружество (БКД) в Браила – девет години преди Освобождението на България. Акад. Михаил Арнаудов събира и анализира архивни документи за този период, разкривайки пред нас вдъхновяващия дух и неуморната решимост на създателите на БКД, отбелязва акад. Ревалски във филма. 
Той е създаден без целево финансиране. Разказът във филма преминава през различни епохи – от основаването на БАН до съвременността, като показва ключовите моменти и личности, които са допринесли за развитието на науката и държавността в България. Документалната част на филма се задълбочава и в предизвикателствата, пред които е била изправена Академията през последните години, включително през периода от 2008 г. до 2012 г. Акад. Никола Съботинов, който е председател на БАН през този период, споделя за трудностите, за последвалия международен одит и за протестите, които са помогнали за спасяването на Академията.
Ролите на Михаил Арнаудов, Марин Дринов, Васил Стоянов, Васил Друмев и Васил Левски са пресъздадени с много чувство от водещи в своята научна област български учени, сред които са проф. Петър Желев, проф. Георги Гаджев, доц. Димитър Антонов, доц. Светослав Георгиев и студентът Стоимен Шопов. 
Филмът е вдъхновяващ разказ за несломимия дух и отдадеността на българските умове, които през вековете са изграждали пътя към просвещението и националния подем. Той акцентира върху създаването на Българското книжовно дружество, водено от неуморимата воля на родолюбци, чийто дух остава жив и днес. Това е история за непреклонната вяра в просвещението и науката като основа за прогреса на обществото. В най-тежките моменти на бездържавие и кризи Българската академия на науките надживява политически и исторически бури, и се утвърждава като стожер на българската наука, култура и духовност.
Игралната част на филма започва с разказ на акад. Михаил Арнаудов, който събира и анализира архивни документи за създаването на Книжовното дружество в Браила, разкривайки ключовите моменти и личности в процеса. Първата сцена пресъздава срещата между Марин Дринов и Васил Стоянов в Прага през 1867 г., когато те обмислят начини за повишаване на образованието и повдигането на духа на българския народ. Зрителите се запознават с преписка между Марин Дринов и Нешо Бончев, която осветлява ярко чистотата на характерите и полета на мисълта им в този период. Възстановени са моменти от кореспонденцията между Васил Стоянов и Марин Дринов, в които те споделят своите мечти и трудности по пътя към създаването на устойчива организация.
Зрителите могат да видят и малка част от работата на учените от различни институти, представена по научни направления. Разкриват се дейности с общонационално значение, споменава се мащабността на международната активност и признанието, което учените ни получават на световната сцена. 
Голяма гордост за Академията са Центърът за обучение на докторанти и Ученическият институт на БАН, които обещават, че мисията на създателите на БАН ще бъде продължена. 
Филмът завършва с вдъхновяващите думи на акад. Юлиан Ревалски, който отправя поглед към бъдещето, изпълнен с вяра и оптимизъм за предизвикателствата и възможностите, които предстоят за БАН и българската наука.
Филмът е една любителска инициатива, която група учени решихме заедно да сбъднем, каза за БТА авторът доц. Ина Анева и добави, че тя е направила всичко – от идеята до заснемането, от сценария и обработката. За първи път правя филм и го направих изцяло заради 155-годишнината на БАН, за да се покаже, че духът на създателите е жив и учените продължават да работят с целия този ентусиазъм и с вдъхновението, отбеляза тя.
Първата част от филма е историческа и учените влизат много чистосърдечно в ролите си на създателите на Българското книжовно дружество, обясни доц. Анева. Тя уточни, че филмът е с продължителност от един час и 28 минути. Във филма участват 53-ма учени от Българската академия на науките и разказват за най-големите научни постижения. Изключително съм благодарна на акад. Юлиан Ревалски, който подкрепи тази идея и първо на него споделих, че имам желание да направя филм, каза за БТА доц. Ина Анева.