Зехра Мехмед, приемна майка от самуилското село Кривица от близо 20 години, отваря дома и сърцето си за деца, лишени от родителска грижа. През последните години под нейни грижи са били Метин и Синан, който е с тежки увреждания. Макар и двамата да са навършили пълнолетие и да не са в обхвата на официалната приемна грижа, Зехра и съпругът ѝ продължават да бъдат тяхна опора и семейство. „Грижата не спира, когато детето навърши 18. Когато то прекрачи прага ти, поемаш отговорност не само пред институциите, а и пред него. Не можеш просто да кажеш „свърших си работата“ и да го оставиш да се справя сам“, каза пред БТА Зехра.

Историята ѝ на приемна майка започва през 2008 година, когато заедно със съпруга си приемат под грижите си четиригодишния Метин. Само пет месеца след това в дома ѝ пристига и Синан. Временно те се грижат и за още едно момче. Всяко едно от децата е със своята съдба, диагноза и нужда от специална грижа. По думите на Зехра отглеждането им не е било лесно. Грижата за момчетата е включвало ежедневни терапии, медицински грижи и много, много търпение. Тя вярва, че най-голямата награда за нея са малките победи, като една усмивка и топла прегръдка.

„Много хора не разбират защо го правя. Истината е, че тези деца не са по-малко способни да обичат. Просто им е по-трудно да бъдат обичани от света“, заяви приемната майка. Тя разказа, че след завършване на средното си образование в училището в Самуил Метин е започнал работа като терапевт в социалния център за пълнолетни с умствена изостаналост в общинския център. За да може приемният ѝ син след време като създаде свое семейство да живее в собствен дом, Зехра и биологичните ѝ дъщери, едната от които живее в София, а другата в Турция, са ремонтирали къщата на баба им. „Щастливи сме, че Метин ще си има свой собствен дом и ще живее близо до нас. Той е и опората ми в грижата за Синан“, обясни тя.  

Зехра подчерта, че очаква повече хора да повярват, че едно дете не трябва да бъде оставяно, защото е различно. „Всички сме различни, но всички заслужаваме дом. Децата с увреждания искат също обич, сигурност, приемане“, добави Зехра. Тя подчерта, че е готова да приюти в дома си и да даде шанс на още изоставени деца да имат детство. „Какво са виновни децата? Те изобщо нямат вина. Вече съм на 65 години, имам опит и знам как да отгледам добър човек“, добави приемната майка от Кривица.

„Историята на Зехра е пример как приемната грижа като форма на грижа за деца в семейна среда, макар и временна мярка, безспорно е доказала своята необходимост. Тя, също като Николинка Иванова от Самуил и Сабрие Ибрахимова от Желязковец са добрият пример как чрез тяхната подкрепа „нежеланите деца“ растат и се учат на добро, любов и семейни ценности. Те не търсят признание, но историите им си заслужава да бъдат разказани“, коментира директорът на дирекция „Социално подпомагане“ в Самуил Бюлент Мехмед.

Началникът на отдел „Закрила на детето“ в Община Самуил Юмгюлсюн Абтула обясни, че в общината като професионални приемни родители са утвърдени 13 семейства. В десет от тях са настанени 12 деца за отглеждане, а три на този етап са свободни. Тя и социалният работник Сибел Мустафа изказаха благодарност на всички приемни родители, като подчертаха, че те са хора с огромни сърца, непреклонна воля, дух и сила, вярващи в доброто и в спасението на една детска душа.