В края на седмицата приключват археологическите проучвания за този сезон на многослойното праисторическо селище Кременитата могила в землището на село Бреница, община Кнежа. Това съобщи за БТА ръководителят на обекта и директор на Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен д-р Володя Попов.

В проучванията участват специалисти от РИМ–Плевен. Това са Петя Ангелова, Павел Попов, Тинка Кръстева и Мартин Милев. Като стажант ще се включи и Диляна Раева, която изучава специалност „Реставрация“ в Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) – София.

„България се е разположила и развила в много древна земя, в която има организиран човешки живот от седем-осем хиляди години. За да можем да говорим за античните и средновековни градове, за гробниците и съкровищата, които се намират в нашите музеи е необходимо да убедим света, че сме на земята, на която е започнала да се развива човешката цивилизация. Това е трудоемък, романтичен и сложен процес. Той е свързан с теренна работа и проучване на най-ранните пластове, които са останали в земята като резултат от живота на онези общества“ каза за БТА д-р Володя Попов.

Той добави, че да се работи върху материал, който е от хилядолетия, се изисква изключителна прецизност, за да бъде разбран първо в научен аспект и след това да се пристъпи към развитие на туризъм, икономика и инфраструктура.

Настоящият обект се намира в класификацията на селищата в ранните периоди на човешката епоха, който е маркиран като каменно-медна епоха, фаза Бреница. Селището е просъществувало около 300-350 години. Хората живели тогава са имали строга организация на своите селища и своите жилища. Те са мислели като нас. Но са разполагали с друга система от оръдия на труда. Това го е имало само на Балканския полуостров, каза още Попов. Откритата от тях сграда е разположена точно по посоките на света.

В най-горния пласт на селищната могила археолозите са открили деструкции от голямо жилище. Според Павел Попов изгорелият хоризонт показва, че последният етап от съществуването на селището през каменно-медната епоха е завършил с драма, катаклизъм. Долните пластове показват мирен начин на живот. По време на класическата епоха или елинизма, тук отново са се заселили хора. Намерена е керамика от тази епоха и две вкопани гробчета на деца на възраст около четири-пет години. Скелетът на едното е намерен в изпънато положение без гробни дарове. От другото е запазен само черепът.

В жилището са открити керамични форми, артефакти от кремък, от кост и от рог, които са характерни за тази епоха.

Археологът Петя Ангелова разказа за проучването на най-ранния пласт, когато е започнало изграждането на селищната структура. До момента са разкрити три пещи, които показват, че в селището е имало три строителни периода. Трите пещи са една над друга. Това е така, защото, когато къщата вече не е можело да бъде обитавана, заради стареенето на материалите, с които е изградена, тя е била разрушавана и останките изгаряни. След това мястото се е заравнявало и на същото място се изгражда нова, със същото разположение. Около пещите е имало нещо като олтар, където хората са поставяли антропоморфни фигурки. Има кът, където в по-големи дебелостенни съдове, наречени зърнохранилища, са си съхранявали продоволствието. Открита е част от яма, чиито стени са измазани с глина с различен състав и произход от тази, използвана за пода. В този слой са открити парчета мазилка, керамика и животински кости.

В контролен сондаж археолозите откриват стъпало, което води до още по-долен слой, вероятно мазе. Там откриват игла от кост и антропоморфен израстък от съд.

Всички открити артефакти са от ранния халколит, култура Бреница, допълни Петя Ангелова.

Археолозите от РИМ – Плевен казаха още, че праисторическият обект – многослойно праисторическо селище Бреница, известно като Кременитата могила, е със статут на паметник на културата от национално значение. Обектът е със световен принос и значение в археологическата наука, познат в научната литература като култура Бреница. Датира от петото хилядолетие преди Христа – началото на каменно-медната епоха.

След приключване на проучванията, обетът ще бъде консервиран. През следващия сезон разкопките продължават. Археолозите не се притесняват от набези на иманяри.