В рамките на няколко дни бе направен спешен ремонт на покрива на храм „Свети Димитър Солунски“ в самоковското село Клисура, разказа пред журналисти секретарят на кметството Мариана Солунска. 

Тя посочи, че преди няколко дни в селото е подета благотворителна кампания за ремонт на покрива, но частен дарител от населеното място предоставил материалите и осигурил средствата. По думите й покривът бил в лошо състояние и се нуждаел от спешен ремонт преди зимата. Имало течове, което е предпоставка за повреди на вътрешността в църквата. Керемидите от близо половина година са били пробити. 

Миналата седмица селото отбеляза традиционния си събор. Тогава са събрани 1200 лева и те отново са вложени в ремонта. 

Солунска отбеляза, че след решение на църковното настоятелство са започнати строителните дейности. 

Миналата година храмът в село Клисура отбеляза 150 години от създаването си. Строежът на църквата започва през 1874 година. Тя е построена върху основите на по-стар храм, който е бил разрушен по време на кърджалийските нашествия и няма данни за него. Те са и причината голяма част от месното население в Клисура да се разсели към Пазарджишкото и Пловдивското поле. Местните жители са преживели големи набези и след това селото се възстановява. 

Храмът е реставриран пред няколко години. Той се намирал в окаяно състояние, като благодарение на Симеон Пешов, един от главните дарители на храмовете в селата Белчин и Клисура, и местното духовенство, храмът е спасен.

Село Клисура се намира в края на околията и граничи териториално с община Сапарева баня, която е към Дупнишката духовна околия, затова и често назад във времето свещеници от Дупница са служили там. Този край има и много развита почит към свети Димитър. 

През 2006 година е направен частичен ремонт, а впоследствие и друг, по-голям. Храмът е основно ремонтиран и иконите при реставрацията са запазени. През 2015 година сегашният Врачански митрополит Григорий, който тогава е бил викариен епископ на Софийския митрополит, освещава храма заедно със самоковски духовници. 

Около 1950 година в Клисура са живеели над 1000 души, а днес те са малко над 100. Основният поминък на местните е бил въглищарството и желязната руда, а по-късно земеделието и скотовъдството. Селото го има споменато в османски документи още през 16 век, но с друго име. 

Захарий Попрадойков е поканен от жителите да изрисува храма. Той е направил целия ансамбъл от царския ред на иконите. Попрадойков е един от представителите на Самоковската духовна школа.

По време на Българското Възраждане в периода 1810 – 1860 година при храма е имало килийно училище, а по-късно в селото е изградена и друга сграда на училището.