Върховният касационен съд (ВКС) прие решение на Апалативния съд в Пловдив, с което присъдата от 13 години лишаване от свобода на Владимир Василев, убиецът на Станимир Иванов – Стамбето, се увеличава на 15 години.

Припомняме, че на 24 март 2021 година в офис на собствената му фирма за бързи кредити в Стара Загора, Василев умишлено умъртвил Стамбето, като го застрелял със законно притежаван пистолет.

Върховният касационен съд е категоричен в мотивите си, че при установената фактическа обстановка въззивният съд правилно е заключил, че подсъдимият умишлено е умъртвил жертвата.

Той е произвел два изстрела със зареден пистолет от близко разстояние в главата на Стамбето, като е бил наясно с неминуемия смъртен изход за пострадалия и искал неговата смърт.

Въззивният съд обстойно е анализирал фактите, установени по делото, за да заключи, че липсва квалифициращият признак за „предумисъл”. Съдът е констатирал, че деянието на Василев не е извършено и в условията на неизбежна отбрана.

ВКС смята, че в своето решение въззивният съд се е спрял на всички обстоятелствата, които имат значение за определяне на наказателната отговорност на подсъдимия за конкретното деяние и е наложил наказание, което съответства на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и ще изпълни целите на наказанието, поради което настоящият състав на ВКС не намира основания да уважи претенциите на касационните жалбоподатели.

При определяне на наказанието апелативният съд е приел баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като е определил наказание в средния размер, предвиден в закона за извършеното престъпление по чл.115 НК – петнадесет години лишаване от свобода.

Правилно са отчетени наличните смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, трудова и социална ангажираност на подсъдимия, семейното положение, обаждането на телефон 112 непосредствено след убийството, предходното поведение на пострадалия – отправени закани и обиди с цинично съдържание спрямо подсъдимия и неговите близки в деня преди убийството.

Тези смекчаващи обстоятелства по своя характер нито са многобройни, нито пък се отличават с изключителност, която да позволи намаляване  на наказанието, както предлага алтернативно защитата на подсъдимия.

Наред с тези смекчаващи обстоятелства са налице и отегчаващи – употребата на амфетамин от подсъдимия преди убийството, за която не е доказано да е повлияла на действията на подсъдимия, но разкрива неговата личност в отрицателен аспект, както и произвеждането на два изстрела в главата на жертвата.   

Решението на ВКС е окончателно.