След като БЛИЦ публикува скандалния пост на Анита Мейзер във Facebook, в който тя отново се опитва да представи трагичната смърт на съпруга си Николай Димов в сантиментална и оправдателна светлина, редакцията ни бе потърсена от Милена Димова – сестра на Николай.

Огорчена и потресена от съдържанието на публикацията, Милена заяви, че не може да остане безмълвна пред поредния опит на осъдената за убийството жена да изопачи фактите и да омаловажи болката на близките. Тя настоява да бъде чута истинската позиция на семейството, което вече девет години живее с тежестта на загубата и с усещането за несправедливост.

В следващите редове публикуваме пълния текст на обръщението на Милена Димова, в който тя не само защитава паметта на брат си, но и поставя остри въпроси към правосъдната система, институциите и обществото.

БЛИЦ припомня, че Николай издъхна в нощта на 13 срещу 14 август 2016 г.

„Ще излезе ли истината? Ще получи ли душата на Ники покой? Навършват се девет години от убийството на моя брат, Николай Димов. Животът му бе отнет по особено брутален и жесток начин – не от непознат, а от собствената му съпруга, Анита Мейзер.

За нашето семейство и близките му приятели тази дата не е просто спомен за загубата, а болезнено напомняне за несправедливостта, която последва от страна на правосъдната система. Дори след толкова години, и отвъд океана, жената, осъдена за убийството на брат ми, продължава да използва трагедията за личен пиар. С блудкаво-сантиментални публикации в социалните мрежи тя се опитва да се оневини, въпреки че бе осъдена на три инстанции.

Тази жена не просто го уби –  тя тъпче паметта на Ники и болката на близките му. Наказанието не е въпрос на отмъщение, а на справедливост. И ние ще продължим да се борим за истината и за присъда, която отразява реалната тежест на престъплението.

Човешкият живот има стойност. Дано това бъде разбрано и от магистратите в Република България. Законът е категоричен – когато има убийство, извършено по особено жесток и умишлен начин, наказанието трябва да бъде максимално.

Възмущавам се, че съдът не видя очевидното. Имаме достатъчно доказателства: съдебно-медицински експертизи, свидетелски показания, отвод на съдебни лекари, които не се съгласиха със заключенията на СМЕ на Съдебна медицина – Варна. Дори поведението на Анита Мейзер след престъплението показва пълна липса на разкаяние – напротив, тя се опитваше да заличи следи, да изхвърли улики, да сменя показания. Това са утежняващи обстоятелства, които по закон изискват прецизна оценка и максимално наказание.

Вместо това, обвиняемата получи леко, почти символично наказание. Това не е просто юридически абсурд – това е пореден пример за загубата на доверие в системата и за усещането за безнаказаност.

Това вероятно е единственият случай, при който държавното обвинение гради обвинителната си теза на база защитната теза на обвиняемото лице – правен абсурд, който подкопава самата идея за справедлив процес. Особено като се има предвид, че Анита Мейзер нееднократно променя обясненията си и версията си за случилото се през фаталната нощ. Това поведение само по себе си е показателно за липса на достоверност и за опит за манипулация на фактите.

Ще приложим и снимки от местопрестъплението, които по никакъв начин не кореспондират с твърденията на Мейзер, че едва ли не Николай сам е отнел живота си. Нещо повече – контрастът между реалността и нейните думи е гротескен. Тези изображения говорят сами по себе си и разкриват истина, която не може да бъде прикрита с думи или позиране.

Ние никога няма да приемем, че присъдата отразява реалната тежест на престъплението. Виждаме как Анита Мейзер се радва незаслужено на свободата си и си позволява брутално да се надсмива над паметта на жертвата, като го представя за виновен. Животът на Ники не струва толкова малко, колкото реши съдът.

Като юрист, никога няма да приема, че законът може да се тълкува в полза на убиеца и в ущърб на жертвата. Това дело ще остане пример за системен провал, ако не бъде преразгледано. Защото справедливостта не е абстрактна дума от учебниците по право – тя е реална отговорност към живите и мъртвите.

А моето обръщение към Анита Мейзер е следното: ако си мисли, че с усмивки, позиране и писане на измислени истории ще изтрие кръвта от ръцете си – греши. Истинската присъда тепърва я очаква – от съвестта, от близките, и най-вече от Бог.

За нас тя ще остане убийцата на Ники – уби го не само физически, но и духовно. Уби доверието ни, уби член от семейството ни, уби вярата ни в справедливостта.

Ние, близките, няма да се откажем от тази битка. Като юрист знам, че законът допуска възможност за по-справедлива присъда. Като сестра знам, че дължа тази борба на брат си.

Това не е само лична битка – това е битка за всички, които вярват, че правото трябва да бъде инструмент срещу безнаказаността, а не прикритие за нея.

Милена Димова, сестра на Ники

Орлин ФИЛИПОВСКИ, БЛИЦ