“Спрямо изследванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) само 8.7 процента от учениците могат да различат факт от мнение. Тъй като голяма част от информацията попада чрез дигитален носител към тях, медийната грамотност се приравнява с информационно-медийната грамотност и е много тясно свързана с дигиталната.“ Това каза заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева на втория академичен форум на тема “Устойчиво финансиране на медийната и информационна грамотност в България“, който се проведе днес в УНСС.
Организатори на събитието са катедра „Медии и обществени комуникации“ и катедра на ЮНЕСКО „Медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие“ на УНСС.
“Много важно, за да имаме медийна грамотност, е да имаме умения по четене. Те не са достатъчно условие, но са абсолютно необходими. В тази посока нашето образование има още дълг към големи групи от обществото – както към постигане на добри нива на функционална четивна грамотност, така и на базова грамотност. Едно от важните неща, които студентите и младите хора могат да направят, е да четат и да развиват себе си“, отбеляза Наталия Митева.
“В новата епоха на образованието говорим за нови грамотности, не само за четенето и математиката, които са основните, по които и PISA измерва, и по които се сравняваме със света. В настоящия момент, и спрямо геополитическата ни ситуация, аз дълбоко вярвам, че медийната грамотност, трябва да е базова грамотност за българските деца и ученици“, добави зам.-министърът.
По думите й за медийната грамотност в България са необходими редица политики, финансиране, целеви програми за квалификации на учители, както и измервания в посока на повишаването й.
“В Европа само 13 процента от учениците разполагат с информационно-цифрови умения, което е стряскащо“, коментира Наталия Митева и добави, че все още над половината българи черпят основно информация от телевизионните програми, 14 процента от Фейсбук, 19 процента от Интернет и 10 процента – от никъде, като разчитат на приятели, като източник на информация.
Зам.-министър Митева обясни, че Министерството на образованието и науката (МОН) е предприело няколко стратегически усилия във връзка с повишаване на медийната грамотност сред българските деца, ученици и  студенти. Сред тях е именно сериозна ревизия на учебните програми за създаване на нов модел – нова парадигма и ново мислене за тяхното съставяне.
“Критично важно за нашите ученици, за всякакви видове грамотности, е първо – нашите умения да бъдат хоризонтални, дигиталните умения и медийната грамотност да бъдат хоризонтални в учебните програми, да тръгнат от рано и да бъдат във всички предметни области“, обясни зам.-министърът.
“Второ, преосмисляне на предметите и предметните области – трябва ли да има толкова на брой предмети, трябва ли да се сегментират програмите по този начин, какви са възможностите за обединения на предметните области и за отделяне на по-голямо пространство за практическа работа и проектно базирано обучение“, каза Наталия Митева.
По време на изказването си тя засегна и темата за важността на качеството на образованието и неговото измерване.
“Докато средното ниво на образование в България не се постигне, програмите за медийна грамотност ще бъдат допълнителни към това, което трябва да направим. Въпреки това целевото планиране на политики, целевите проекти и целевото финансиране са изключително важни“, акцентира Наталия Митева.
По думите й е важно медийната грамотност да залегне и в квалификационните програми на учителите; да има мултиинституционални целеви програми, които да развиват културата на медийна грамотност още от най-ранна възраст, както и сред останалите групи от населението.
Наталия Митева отбеляза, че МОН е направило стъпки в това да се изгради капацитет в училищата, които да помогнат развитието на дигиталната грамотност – да има целеви позиции в училище – ИКТ координатори, технологични заместник-директори или цели ИКТ екипи, които да могат да подпомогнат дигиталната трансформация, в това число и развиването на информационно-медийната грамотност.