Комисар Лонгинов, успех!

Смятам, че в ОД-МВР В. Търново е време за промяна.

Вярвам във Вас!

Сега ще напиша аргументирано и защо.

Рядко пиша подобни неща.

Знаете, г-н Комисар!

Знаете ли, приятели?

Чувал съм всякакви неща за полицай Лонгинов. Дори, така се запознахме. Задочно. Не подозирах, че е толкова общителен и това не е обвързано с правилници и планове за действия с лица като мен. Аз съм ЛПОИ, според един нещастник, чиито син спасих от това да си глътне езика, след като се заби челно с колата си и потроши спирка в центъра на В. Търново.

Лице представляващо оперативен интерес / ЛПОИ/ .

Та, беше 2019 година, а Мариян Лонгинов беше служител на “Криминална полиция” в РУ Г. Оряховица. През него мина по-голямата част от работата по казуса за купени гласове, които след малко ще направят един со**л депутат. Видях, че Лонгинов не фамилиарничи и проявява уважение към личността ми, без значение от качеството, в което съм бил при срещите ни. Къде официални или неофициални. Уважението е взаимно.

После, беше казуса в Попово. 2024 година. Мариян Лонгинов вече беше началник на РУ в Горна Оряховица. Машов му беше директор. Пряк началник. Гражданите на Попово решиха, една от поредните ни блокади да бъде на главният път София – Варна край Стражица и разклона за Попово. Готово. Бяхме там. Машов изпрати полиция, която “да разчисти” протестиращите. Мариян Лонгинов и момчетата му от РУ – Г. Оряховица. Машов беше изпратил и спец. момчетата, които ползваше за “поръчките по телфона”, които получаваше. За щастие, дойде Коледата и за това пр*се.

Но, Мариян Лонгинов и Иван Николов посрещнаха нас протестиращите, които вече 1 месец не се бяхме прибирали заради убийството на Момчил, знаете ли как ни посрещнаха? Защото цяла България знаеше името Момчил и историята му. Убийството.

Мариян Лонгинов разпореди на всички служители да паднат на коляно пред майката на Момчил – Стоянка.

А, аз просто ги последвах, млъкнах и до 15 минути освободихме движението. Някои други, щяха до доведат до сблъсъци. До днес, поповчани разказват и ще разказват тази история. Един жест на уважение и такъв огромен резултат.

Такъв искам да бъде всеки български полицай. Респектиращ и достоен. Разбиращ и справедлив. Прилагащ закона поравно и сред равни.

Да, уважавам Мариян Лонгинов! Респектиран съм от него и се радвам, че той поема комисарията в старата столица, след повече от 10 години забвение с парашутиста от Самоков. Надявам се, да устои на политическите течения и местният феодализъм.

Очаква Ви много работа, както и препядствия до постигане на желаните резултати, г-н комисар!

Много търновци са вперили поглед във Вас, вярвайте ми!

Успех, комисар Лонгинов!