При резултат 30% от гласовете (при 50% избирателна активност),

една партия /РР/ би получила приблизително 72 мандата.

Ето как се изчислява това по опростената формула, груба сметка, с т.нар. пропорционално разпределение. Тъй като Народното събрание има 240 места, мандатите се разпределят според процента на получените гласове спрямо общия вот за партиите, преминали бариерата.

Математиката:

240 места х 30% = 72 мандата

В реална ситуация броят на мандатите вероятно ще бъде малко по-висок (между 75 и 80). Причината е, че гласовете за партиите, които остават под 4-процентната бариера (т.нар. „изгубени гласове“), се преразпределят пропорционално между победителите. Колкото повече партии останат „под чертата“, толкова повече бонус мандати получава партията с 30%. Така, при активност от 50% (приблизително 3,3 милиона гласували) и резултат от 30%, ето как ще изглеждат сухите числа:

30% от 3. 300. 000 млн. гласа =

990 000 хил. гласа.

Това е не виждан в най-новата ни история резултат и трудно постижим на този етап. Не и невъзможен.

Колко мандата са това реално?

Както споменах, чистата математика (30% от 240) дава 72 места. Но в България се използва системата на “Хеър-Ниймайер”, при която гласовете за партиите под 4% се „разпределят“.

Ако приемем, че 15% от гласовете са отишли за малки партии (които не влизат) или са „Не подкрепям никого“, тогава реалната тежест на първия / 30% / се изчислява само спрямо влезлите в НС.

В такъв сценарий мандатите за първият скачат на около 84 – 85 места.

Сравнение с реалността…

За да получи някой от участниците на изборите мнозинство (121 депутати), при същата активност, ще са нужни около 43-45% от гласовете (при условие че има разпиляване на вот към малки партии). При избирателна активност от 50% и резултат от 30% за победителя, ситуацията в парламента зависи от това колко други партии ще прескочат 4-процентната бариера.

Ето една реалистична симулация на разпределението, базирана на изборната практика в България. Сценарий, в който имаме парламент с 6 до 8 партии. 4 + 2 или 5 + 2 .

“+2” са тези партии с реален шанс да прескочат 4 % бариера.

Ако приемем, че около 15% от гласовете се „разпределят“ между партиите оставащи под 4% бариера, общият сбор на процентите на влезлите партии ще бъде 85%. Тогава 30% на първият се преизчисляват спрямо тези 85%, което вдига тежестта му.

Партия А – 30% – 85 мандата.

Партия Б – 18% – 51 мандата.

Партия В 12% – 34 мандата

Партия Г – 9% – 25 мандата

Партия Д – 7% – 20 мандата

Партия Е – 5% – 14 мандата .

Партия Ж- 4% – 11 мандата

Общо: 85% – 240 мандата

Възможна коалиция?

С 85 мандата победителят се нуждае от още поне 36 депутати.

Вариант 1:

Двупартийна коалиция. Възможна е само ако втората партия (18%) се съгласи на преговори с първият.

85 + 51 = 136 мандата.

Вариант 2 (Тройна коалиция): Победителят (85) + Партия В (34) + Партия Г (25) = 144 мандата. Това е по-често срещаният модел за стабилност.

Фрагментация:

Ако влязат 9 партии (както показваха предварителните данни за октомври 2024 г.), тежестта на големите леко спада и съставянето на правителство става изключително трудно без широка подкрепа от 4-5 формации.

Извод:

При 30% подкрепа, първият е безспорен лидер, но остава “заложник“ на по-малките партии за съставяне на кабинет. Колкото по-висока е активността (50% е висока за нашите стандарти – ИА), толкова по-голяма легитимност има парламентът, но математическата нужда от коалиция остава.

През това време, излиза социалилогия, която твърди, че над 60% от българите няма да гласуват на предстоящите избори, защото не вярват в честността им, което означава, че ИА

няма как да е повече от 40%.

Предстои да видим!