След публикацията на Топ Преса за репресиите срещу разследващия журналист Симеон Милков – шок, подкрепа и тревожни въпроси за бъдещето на свободата на словото у нас

Българската журналистика преживява своите най-мрачни времена. Преследването на неудобни журналисти вече не е задкулисна тактика – то е официална държавна политика. Доказателство за това е случаят със Симон Милков – разследващ журналист, който не само говори за смъртта на моторист в Попово, смъртта на 3-ма младежи в Шумен, смъртта на родителка в АГ отделението в Горна Оряховица, ПТП нпри с. Български извор с 3-ма загинали и 2 ма ранени, както и за зависимости, влияние и престъпления на местни феодали в цяла България. Без цвят и ориентация. Политическа. Милков, дръзва да зададе въпроси към прокуратурата и полицията, почти 6 години. Симон се отличава от всички други свободни гравитиращи в пространството – съдатели на съдържание, както е модерно да се определя дейността на инфлуесъри, влогъри, блогъри и журналисти. Разликата е, че той не гони популярност, въпреки сериозен обществен интерес към личността му и дейността му, а сам казва, че е „мегафона в ръцете на хората“. Отдавна Симон Милков бяга от познатият образ на журналист. Разбиране и представа. Рамката за журналситика, възприятията за тази специфична и не лесна дейност, в България отдавна е минала своята граница на хигиенен минимум. Колко зависими са някои депутати, например, толкова и журналисти, репортери и медии.

Цената обаче, която плаща Симон Милков, е изключително висока за мисиите и целите, които сам си поставя. Основно, свързани с добруване на хората. Опитва да създава някаква правна и гражданска култура в апатичните люде. А, всяка история, която разказва през каналите и страниците си в социалните мрежи, вълнува аудиотрията. Симон Милков събра над 6 хиляди души в центъра на Търговище, обедини ги срещу убийците на млад моторист. Над 3 хиляди души, протестираха и в Шумен, заради трагедията при „Томбул Джамия“, където трима младежи намират смъртта си. Изобщо, палтира от истории, каузи и гражданска журналистика. Цената е изключително висока, дори когато трябва да бъде оставен в ареста за назидание, защото е дръзнал да заяви на местната прокуратура и полиция, „Повече така не може!“. Тези „бухалки“ на местните феодали и зависмости, не харесват такива като Симон, защото обикновено бъркат сметките, месят където не трябва, защото някой не иска. Въпреки смърт и трагедия в обикновенният човек. След нападение от „герой“ на собственото му разследване и след безброй подадени сигнали за посегателства, най-накрая „героите“ успяват да нападнат Симон Милков. Вместо правосъдие обаче, „георите“ са поощрени като жертви от местното МВР, наред с това и директора на полицията във Велико Търново сам организира преписка, с която да върне жеста на Милков със скалъпено обвинение. По негов сигнал, сам заявява , че е пострадал, поканен от полицейски служители, накрая от пострадал се превръща в обвиняем. Така действа „бухалката“ МВР и липсата на какаватао и да било отговорност за действия и бездействия в МВР. Психоологически тормоз и лепене на етикети, с цел да обезсърчат аудиторията и да въздействат на хората, с назидателното „Той е престъпник, не му вярвайте!“. Казват го онези, които при арест убиват и после организират протести в своя подкрепа.

Без фондации, договори за реклама или медийно обслужване, както и „гръб“ на някой олигарх или политик. Трудно контролируем, дързък, понякога и когато трябва – циничен, се „хвърля“ със сърце във всеки казус, а те се безброй, защото хората припознават хъса и желанието за истината. Какво последва? Три обвинения, физическо насилие, психологически тормоз и пълна репресия. Въпреки всички европейски харти, закони или спогодби от гледна точка на правосъдие, свобода на словото и т.нар. SLAP дела. Симон Милков не е обвинен за продажба на наркотици или склоняване към проституция, ОПГ или пране на пари, незаконо придобито имущество или злоупотреба с държавната субсидия, нито пък за убийство, употреба на наркотици, притежание, държавна измяна или някакво сериозно укоримо криминално деяние. Напротив, Милков е виновен затова, че „много приказва“. Виновен е, че е от малкото държатели на аудитория, който изпозлва популярността си, да връща надеждата в обикновеният човек в правото и вярата, въпреки личните им житейски трагедии. С най-често използваният мотив за „шамари“, хулиганство, биват „ошамрвани“ всички непослушни журналисти и активисти. Както казват юристи,

„Когато няма какво да измислят, МВР образуват преписки за хулиганство, намират „удобният“ прокурор и задължително трябва да бъдеш осъден! Не защото има за какво, а за назидание. В случая на Милков, изключително показен арест. като „червена лампа“, за всеки дръзнал да хвърли памерси срещу онези, които крият иситината за нечия смърт.“.

Материалът на Топ Преса, който осветли скандалната съдебна и полицейска саморазправа със Симон Милков, предизвика лавина от реакции в публичното пространство. Описан като „журналист без диплома, но със съвест“, Милков се превърна в символ на една професия, която в България се оказва по-опасна от престъпността. За журналистиката, ценз не се иска, а сърце и топки. Милков се радва на не малка популярност, а стотици от неговите хиляди видео-репортажи се превръщат в едно от най-гледаното съдържание в мрежата. Често стига хиляди гледания на предаването LIVE ПолиграFF. Например, по темата с убитият според поповчани моторист, всяко предаване в продължемие на месеци, беше гледано от постоянни 5 хиляди души. Мнозина колеги на Милков, не могат и да си помислят да постигнат подобни резултати в социалните мрежи, където намира свобода – екипа на БезпартиенБГ. Сдружението „Съюз на радио слушателите“ /СРС/, е именно „майката“ на дейността на Милков и екип, както създател на ИА „БезпартиенБГ“.

„Щом микрофонът се е превърнал в бухалка – няма свобода на словото“, казва Милков пред Топ Преса. Тези думи обиколиха социалните мрежи и станаха знаме на всички, които вярват, че журналистиката е последният бастион срещу мафиотската държава. Според анализаторите на Топ Преса, случаят не е изолиран. Медията признава, че самата тя е била подложена на тормоз от страна на влиятелни бизнескръгове и органи на реда, които изпълняват съмнителни поръчки.

„Репресиите срещу нашия екип не са случайност. Те са част от модела – модела на натиск, сплашване и унищожение на всеки, който говори неудобната истина“, се казва още в редакционната позиция на Топ Преса.

Случаят със Симон Милков трябва да бъде червен флаг – не само за журналистическата гилдия, макар и да не си плащал членския внос, но и за всички граждани. Защото когато журналистите мълчат от страх, цялото общество остава сляпо. А микрофонът – онзи символ на истината – се превръща в инструмент на страха.

Материалът е подготвен от DailyPress.bg по информация на Топ Преса.