Непоносимо

148 години СВОБОДА

Хайде да си припомним малко факти?

Пак започнахте с разделение и в деня на почит към паметта на загиналите за свобода. Стига с тази Русия. Факт, империята дава най-голям дан за изхода на войната, но тя за това е “Руско – Турска”, а не “руско-българска – турска”.

Да не говорим, че освобождението не е баш освобождение. Доста спорят историците за освобождението, доколко сме освободени или отново падаме под чуждо влияние и след “освобождението” след предварителният договор в Сан Стефано. Процеси, в които България не участва.

Ето и детайлна разбивка на силите, участвали в

“Руско-турската” война (1877–1878 г.). Важно е да уточним, че по това време понятието „наемници“ (хора, биещи се само за пари) е по-рядко срещано от доброволците (водени от идеология или национална кауза) и редовните съюзнически войски.

Основни държави участнички са т.нар. редовни армии. Тези страни участват с официални държавни решения и мащабни военни контингенти.

Руска империя:

Основната сила. В състава й влизат не само руснаци, но и много други националности от империята – украинци, белоруси, финландци, грузинци, арменци.

Финландия:

Участва с елитния Трети финландски стрелкови батальон (около 900–1000 души).

Румъния:

Включва се активно след обсадата на Плевен. Участва с около 60 000 – 114 000 хил. души редовна войска под командването на княз Карол I.

Доброволчески формирования са Опълчение и чети.

Това са хората, които се бият за национално освобождение, без да са част от официална държавна армия в началото.

Българско опълчение: Сформирано в Самара и Кишинев. Първоначално около 7 500 души, по-късно достига над 10 000. Това са българи доброволци, емигранти и участници в предишни въстания.

Български чети:

Над 60 доброволчески чети, като тези на Панайот Хитов, Филип Тотю и Желю войвода, действат в тила на турската армия извършвайки разузнаване и диверсии.

Чуждестранни доброволци и легиони са “интернационалната подкрепа”. Тук попадат хората, които се включват индивидуално или в малки групи.

На страната на руската империя:

Поляци:

Въпреки напрежението с Русия, много поляци служат като офицери в руската армия.

Черногорци и сърби: Хиляди доброволци се присъединяват към руските части извън редовните армии на своите страни.

От страната на Османската империя е “Полски легион”: Сформиран от полски емигранти (противници на Русия), които се бият на страната на султана.

Черкези и башибозук: Нередовни части, съставени от мухаджири (бежанци от Кавказ), известни с голямата си жестокост към цивилното население.

Британски офицери: Великобритания официално е неутрална, но много британски военни съветници и медици (като Валънтайн Бейкър – Бейкър паша) помагат на турската армия.

Въпреки че се нарича „руска“ армия, тогава тя е мултинационална машина.

Оценките на историците сочат следното:

Великоруси (днешни руснаци) представляват около 60–65% от личния състав. Те съставляват ядрото на пехотата и артилерията.

Малоруси (украинци) са около 25–30%. Поради териториалната близост на Украйна до сцената на военните действия, огромен брой от мобилизираните и тиловите части са именно от украинските губернии.

Белоруси са 5–7% от армията на империята. Други, сред които и поляци, финландци, прибалтийци, кавказки народи са около 3–5% от състава на армията.

Важно е да се отбележи, че някои нации участват със свои обособени структури като

Финландци например. Както споменах, те имат собствен батальон (Финландската гвардия), който е бил изцяло от финландци. В руската армия по това време служат и над 40 000 поляци (редовни войници и много офицери), въпреки че Полша е под руска власт . Кавказки народи в състава на Кавказкия корпус (който се бие срещу турците в Армения и Грузия) участват хиляди грузинци, арменци и осетинци.

В числа, свободата ни струва 11 милиона златни рубли. Окупационен дълг, който плащаме и след 1902 г., със заеми от френските банки.

Така че, трябва да сме благодарни на всички държави, нации и вери, които са дали кръвта и живота си за свободата на България. Макар и до днес, свободата като значение, да е повод за спор сред историците, затова изобщо имало ли е освобождение или просто сме преминали под влиянието на “ботуша” на империята?

А и след срамният конгрес на “великите сили” и империята, България е разкъсана на парчета и подарена. Над 70 години след това, ще преминат в битки и войни за единението и суверинитета на България.

Свобода и до днес няма…

Чувствате ли се свободни?

Груби сметки за предстоящите избори

При резултат 30% от гласовете (при 50% избирателна активност),

една партия /РР/ би получила приблизително 72 мандата.

Ето как се изчислява това по опростената формула, груба сметка, с т.нар. пропорционално разпределение. Тъй като Народното събрание има 240 места, мандатите се разпределят според процента на получените гласове спрямо общия вот за партиите, преминали бариерата.

Математиката:

240 места х 30% = 72 мандата

В реална ситуация броят на мандатите вероятно ще бъде малко по-висок (между 75 и 80). Причината е, че гласовете за партиите, които остават под 4-процентната бариера (т.нар. „изгубени гласове“), се преразпределят пропорционално между победителите. Колкото повече партии останат „под чертата“, толкова повече бонус мандати получава партията с 30%. Така, при активност от 50% (приблизително 3,3 милиона гласували) и резултат от 30%, ето как ще изглеждат сухите числа:

30% от 3. 300. 000 млн. гласа =

990 000 хил. гласа.

Това е не виждан в най-новата ни история резултат и трудно постижим на този етап. Не и невъзможен.

Колко мандата са това реално?

Както споменах, чистата математика (30% от 240) дава 72 места. Но в България се използва системата на “Хеър-Ниймайер”, при която гласовете за партиите под 4% се „разпределят“.

Ако приемем, че 15% от гласовете са отишли за малки партии (които не влизат) или са „Не подкрепям никого“, тогава реалната тежест на първия / 30% / се изчислява само спрямо влезлите в НС.

В такъв сценарий мандатите за първият скачат на около 84 – 85 места.

Сравнение с реалността…

За да получи някой от участниците на изборите мнозинство (121 депутати), при същата активност, ще са нужни около 43-45% от гласовете (при условие че има разпиляване на вот към малки партии). При избирателна активност от 50% и резултат от 30% за победителя, ситуацията в парламента зависи от това колко други партии ще прескочат 4-процентната бариера.

Ето една реалистична симулация на разпределението, базирана на изборната практика в България. Сценарий, в който имаме парламент с 6 до 8 партии. 4 + 2 или 5 + 2 .

“+2” са тези партии с реален шанс да прескочат 4 % бариера.

Ако приемем, че около 15% от гласовете се „разпределят“ между партиите оставащи под 4% бариера, общият сбор на процентите на влезлите партии ще бъде 85%. Тогава 30% на първият се преизчисляват спрямо тези 85%, което вдига тежестта му.

Партия А – 30% – 85 мандата.

Партия Б – 18% – 51 мандата.

Партия В 12% – 34 мандата

Партия Г – 9% – 25 мандата

Партия Д – 7% – 20 мандата

Партия Е – 5% – 14 мандата .

Партия Ж- 4% – 11 мандата

Общо: 85% – 240 мандата

Възможна коалиция?

С 85 мандата победителят се нуждае от още поне 36 депутати.

Вариант 1:

Двупартийна коалиция. Възможна е само ако втората партия (18%) се съгласи на преговори с първият.

85 + 51 = 136 мандата.

Вариант 2 (Тройна коалиция): Победителят (85) + Партия В (34) + Партия Г (25) = 144 мандата. Това е по-често срещаният модел за стабилност.

Фрагментация:

Ако влязат 9 партии (както показваха предварителните данни за октомври 2024 г.), тежестта на големите леко спада и съставянето на правителство става изключително трудно без широка подкрепа от 4-5 формации.

Извод:

При 30% подкрепа, първият е безспорен лидер, но остава “заложник“ на по-малките партии за съставяне на кабинет. Колкото по-висока е активността (50% е висока за нашите стандарти – ИА), толкова по-голяма легитимност има парламентът, но математическата нужда от коалиция остава.

През това време, излиза социалилогия, която твърди, че над 60% от българите няма да гласуват на предстоящите избори, защото не вярват в честността им, което означава, че ИА

няма как да е повече от 40%.

Предстои да видим!

Иван Христанов назначи Десислава Николова за PR – задържан за наркотици?

Десиславке…,

Десиславке…

Стоя си аз пред Министерски съвет в деня на клетвата на Гюро, а отпред застанала малката кибритопродавачка Деси и “муфти” цигари. Десито от “Надежда” на 4 часа договор при “министъра на народа” – Иван ‘Наркос’ Христанов. Десито е плачещото малолетно момиченце от онази снимка с полицая, дето циврят по клета майка България. МлаДаБългария.

Епа, дадох и цигарка. Какво да се прави? Секретарка, секретарка ама явно Пристанов е забравил да даде парици от милионите за Jet Credit на вече пълнолетната и престъпила няколко пъти закона – Десислава / медиен съветник на ‘Наркос’, ‘Палма’ Христанов!

Оказва се, че Деската е наркодилър. Не само това, а и произвежда наркотици. Последният път е заловена миналата година -2025 година, точно покрай протестите пред МС на Демократична България. А преди това, дори с Цицелков, с онези 50 грама на “Орлов мост”. Справката е доста дълга. Все наркотици, че и побой. Десислава беше на 13-15 години, когато беше хипер активна покрай акциите #ДАНСwithme, когато Мая Манолова предложи Пеевски за шеф на ДАНС. Помните ли този цирк на сране и пикане по паветата? Бяха превърнали София в слоZет.

Е, Деска беше първа пушка в “млаДаБългария”…

Та, този фотос обиколи света, според #Дневник и #Капитал, които и тогава и днес са “бухалките” на Прокопиев, с които си гарантира влияние. Дали в парламент или ВСС, няма значение. Същите мисири, които могат да ти изградят образ на “борец срещу мафията”, а в действителност – Цицелков или пък Иван ‘Наркос’ Христанов.

Иван Христанов, нещо да кажеш, г-н “баунтиХънтър”?

Фалшив герой

Така се манипулира общественото мнение и се създават усещания за “министър на народа”…

FaceВанКо…

Плащаш по 50-100 евро за фалшив “рийч” на публикациите, а глупавият българин е замаян от бореца срещу Таки и фадромата му. “Министъра на Спас Русев”, е готов на какво ли не за “лайкчета” и “екран”.

Готов на всичко за всичко и някой лев. Даже, да вкара 25 годишната продавачка на сандвичи в “Надежда”, дилър на наркотици и председател на млаДаБългария за медиен съветник в държавна институция? Или пък да разчиства “пазара” на Палмата…

Жена му пък, Палма, за да е интересно името й за произнасяне, запазила фамилията останала от бившият й италиански съпруг.

И аз да съм на нейни място, няма да се унижа с тази фамилия…и този ненормалник – Христанов.

Всичко това се случва, докато фъфлещата свиня министерства в качествотона председател на политическа партия, която по всяка вероятност ще се яви на изборите с другите политически проститутки АрамаНиТу, ХаджиПенчо, МаяМа, както и Татяна Дончева под “антикорупционен блок”. “Блок” като “реформаторският”, но антикорупционен? С Татяна Дончева, Мая Манолова и АрмаНитУ – антикорупция?

Сина на Маркос Христанов, налудничавият Иван, е наследил от баща си богатото въображение и конспиративно мислене. Все пак, баща му е бил автор на конспиративна литература и офицер в ДС, 3-то управление, което е отговорно за осъществяването “Възродителният процес”.

Между другото, бащата на ПЕДОФИЛА и УБИЕЦ НА ДЕЦА – Ивайло Калушев, бащата на ‘Наркос’ Христанов, бащата на Васил ДС Терзиев, както и бащата на Гюро са били колеги по едно и също време в едно и също управление на ДС – Трето.

Завчера, Мартин Димитров /доведеният син на Иван Костов/ плачеше в някакво видео, че някой си бил провалил проект-закона за лустрацията. От 1997 година слушаме за “изчистването” на комунистите от държавното управление, в т.ч. и децата им – преродени демократи.

КП “Прогресивна България”

Името на субекта, с който Румен Радев ще се яви на предстоящите избори е

КП “Прогресивна България”, а в коалицията от партии влизат още:

– Движение “Социалдемократично движение”

– “Социалдемократическата партия”

– Движение “РОД”

С тези ли ще бори Румен Радев Румен Радев, maфяta?

Боже Господи!

Митко SMS-a, Гъбъл- на промяната, както и провалени деца на комунисти-социалисти. Всички бивши агенти на ДС…

Да беше изпратил и спонсорите си Копринков, Ушев и останалото полит-бюро.

Самото “лице” на знайният проект, в което се търсят 1 милион гласа, дори не се появи в ЦИК и пред медиите при първата си регистрация за така очакваните избори?

Румене, няма да я бъде, брате!

9 милиона лева заем за Попово от „доктора“ за нуждите на местният феодализъм?

Искането за теглене на нов дълг от страна на кмета на Попово, Людмил Веселинов, е мотивирано основно от необходимостта за PR, а не заради мащабност във визията му за развитието на общината. Ако беше иначе, смятам, че 38 години стигат да разгърнеш потенциала си, както и да превърнеш обещанията в реалност, без да задлъжняваш необосновано, нали? Заради его и желание за още един мандат с ясното знание, че настоящият е последен.

Да обвържеш 18 хиляди жители на общината с 9 милиона лева или 4,5 млн. евро за над 20 години и по 3,333 лева на глава от жителите на общината, е некадърност и малоумие. Дебелоочие. Наглост. Арогантност. На фона на над 15 милиона лева обща задлъжнялост.И то една година преди избори. В хипотеза на несъществуващ държавен бюджет.“, гневи се в деня на „общедтвеното обсъждане“ активиста – журналст със заявка за кметският пост в „бялото градче“ – Симон Милков.

Какви са плановете на кмета и “основанията” по същество за теглене на поредният за последните 10 години – мащабен дълг?
Между другото, винаги “основанията” са “инфраструктура и подобряване на средата”…

Рехабилитация на уличната мрежа и подобряване на градската среда.

Чудесно!

Ето основните причини, които се посочват в сайта на местната администрация за тегленето на нов дълг от 9 милиона лева. Същите като предишните, но за старите милиони левове задължения:

По-голямата част от средствата са предвидени за цялостен ремонт на улици в града и населените места в общината. Проектите включват не само ремонт на участъците, но и подмяна на амортизирани водопроводи под улиците, за да се избегнат последващи аварии и разкопаване на новата настилка. Така пише в проекта за обшествено обсъждане, за което нито дата, нито час са обявени. Обзалагам се, че 90% от жителите на Попово, никога не са присъствали на въпросните “обществени обсъждания”, камо ли, да са “обдъждали” и позицията им да е отразена някъде, камо ли, взета предвид при финалното решение.

Администрацията аргументира заема с факта, че собствените приходи на общината / 24% (+- 10 млн. лева) от основният бюджет/ не са достатъчни за толкова мащабни проекти наведнъж, а състоянието на пътищата изисква неотложна намеса. Факт. На фона на задлъжнялостта на местната власт, инфраструктурата в общината е под всякаква критика. Да, нали имаме кмет, който за 38 години явно е спал “на коня” за поддръжката на общинската пътна мрежа.

Основни обекти в град Попово, заявени за ремонт с тези 9 милиона лева са 26 улици. Сред тях са основните проекти за:

Ул. „Мара Тасева“ – важна част от пътната мрежа, за която общината вече има подписани договори, която “доктора” ремонтира 20 години и съшествува във всеки проект на бюджет. Ще намери за какво..

Квартал „Младост“ – предвидени са над 2.5 млн. лв. за обновяване на междублокови пространства, улици и паркинги. Този квартал е “дъвка” в устата на местните политичари, които за 30 години не успяха да отделят 2 милиона лева, та чакат на държавата. Как се намират ли? С енергия, сърце и ръце.

Улици в централната част: – „Кирил и Методий“,
– „Просветна“, „Левски“,
– „Арбанашка“ и части от
– бул. „България“, както и други участъци от улици в града и общината. Части от “България”, която вече минасяоят основен ремонт и все пак все още не е довършена, очевадно. Ще трябват още пари и за там.

През последните 20 години Община Попово е поддържала активна “политика” на ползване на общински дълг, предимно за съфинансиране на инфраструктурни проекти и уж – подобряване на градската среда. Защото няма кмет, който да “привлича инвестиции” и да кандидатсва по проекти. Освен преди избори.

Инвеститори ли? Кои са те? Герчев?

Към 2026 г. общината обслужва няколко дългосрочни кредита, като общият модел на “докторското” управление, включва следните ключови заеми /10 г. назад/:

Кредит от 2018/2019 г.: 4. 551. 772 лева
/ Решение N 354 на ОбС Попово/

Забележете!
Изтеглен за текущи и основни ремонти на уличната мрежа със срок на погасяване до 10 години (до 120 равни вноски). Остават 5-7 години задължение. Така например, през 2020 година ОбС Попово залага в бюджета си по предложение на кмета, максимална допустимост на бъдещи дългове – 2 милиона лева,
като със свое допълнително решение в последствие увеличава лимита до
3. 800. 000 млн. лева.
При COVID обстановка и обща задлъжнялост от над 10 милиона лева през годините до тогава.

Ключови заеми и периоди:

2014 – 2016 г.:
В този период общината активно изплащаше заем от 5 000 000 лв., използван отново за пътна и техническа инфраструктура.

2018 г.:
Една от годините с най-високи лимити за обслужване на дълг – планираните плащания бяха 4 551 772 лв., а максималният обем на дълга беше фиксиран на 4 700 884 лв.

2020 г.: Лимитът за нов дълг беше 2 000 000 лв., главно за осигуряване на средства по европейски проекти, докато общият дълг на общината не трябваше да надвишава 3 800 000 лв..

2024 – 2025 г.:
Общината обяви намерение за поемане на нов банков заем в размер на 5 000 000 лв. за, забележете, подобряване на инфраструктурата в селата.
През 2024 г. беше отчетен и банков кредит от ОББ на стойност 1 009 608 лв. със срок на изплащане 10 години. Днес банковият кредит е от ДСК. Или най-общо казано, с този дълг, с който очевадно вече е решено да бъдат задължени граждани и местната власт, дълга на Община Попово към този ден възлиза на над 12-15 млн. лева. А най-лошото е, че се е случвало вече кмета да тегли нов дълг, за да изплаща стари дългове. И не само.

Само да вметна, че Попово не е София или Ню Йорк и 100% в проектната документация присъстват едни и същи улици през всичките години на ремонт, неоткожни ремонти и рехабилитация на пътната мрежа. Какъв е срока на годност на тези ремонти? Колко аджеба струват? Кой ги изпълнява?

Също, чакам да видя докъде ще стигне местната власт в пускането в експлоатация на депото за отпадъци, който беше един от основните проекти, заложени в програмата за управление на “доктора”, заради това бюджета на обшината за 2024 година стигна до рекордните

66 милиона лева. Да не говорим, че италиански инвеститори подписаха още 2012 година споразумение с “доктора”, за изграждане на модерен завод за отпадъци и собствено сметище. Към днешна дата, трайно решение остава… “Омуртаг“.

Важно е също да отбележим, че без приет собствен бюджет за текущата година, общината е силно ограничена в поемането на нов дълг. За поемането на всеки нов дълг е необходимо изрично решение на Общинския съвет след публично обсъждане. В условията на „удължен“ бюджет (базиран на предходната година), съветът трябва да се възпротиви и гласува против нови мащабни заеми, освен ако не са за спешни нужди. В хипотеза на избори, които са след по малко от 1 година и 1/2, е малоумие да задължаваш в подобни размери данъкоплатеца. С редовното оправдание – асфалт. Предизборен асфалт.

Мислех дълго дали да се възпротивя физически на това намерение. Ясен ми е резултата от “общественото обсъждане”, което дори няма дата и час. Ще изчакам обаче насрочване на сесия на ОбС Попово, с тази точка в дневният ред, и ще присъствам за да видя кой ще гласува ЗА подобно безумие!

Те първа ще изнасям информация за 38 годишното управление на “доктора”.

Vox populi, vox dei !

Коментар на автора – Симон Милков

Ще се опитам

да ви обясня някои факти. Реално, да изградите убеждение, а не мнение.

Всеобщото такова е, че видиш ли, Радев ще бъде следващият премиер, защото българина е свикнал да вярва на всичко, което контрастира над всеобщата картинка. Контраст, граден с време и на цената на много мълчание. Друго си е да си затворен в мраморният дворец на мафията. Да, точно така. Мафията. Същата, която беше със Стоянов, Първанов, Плевналиев, до вчера и с Радев. От днес пак с Радев.

Коя мафия? Тази на “куфарите”. Същите “куфари” от произведенията на Христо Калчев.

За пример, как работят “спасителите” ще дам Весела Лечева. Същата, държа разстреляният си съпруг Манол Велев в будна кома над 10 години, за да придобие собственост върху активите му. После, тъпкача на Емилия Масларова, бившето ДС куче – Ушев, ще започне да вее и полата на олимпийската шампионка. Сетне, Сотко ще се намести в съветнически стол на мраморния дворец редом до “Копринката”, “Бобоков”, боклука на италиаснката мафия, наркотрафиканти и контрабандисти.

И не само.

Радев печели изборите.

Тъй да бъде! Но, може ли да бъдем реалисти? Та печели изборите и какво след това? Задавате ли си този въпрос?

В предишни публикации ви писах, да питате винаги “кандидат месии”-те, “Как ще стане?”, мачка му, как?

Заради подобни въпроси, получаваш чадъри, палки и производства, като форма на отговор. Правете си сметката, колко е удобен този въпрос и неудобен отговора?

И колко струва, а?

Радев печели. След него подгласници са ГЕРБ и ДПС – НН. Четвъртата партия е Възраждане, като най-малка ПГ. Да, тази активност, която демонстрира в мрежите сектата, която вече работи за благото на “Чорапя”, генерира активности, които не кореспондират с реалността. Там, последният път свърши със сблъсък с действителността, а в резултат,

белезници и арест за националните измамници.

Баба казваше “Оногова дето тръгне с голямата кошмица се връща с празен пачник”…

Парламентарното мнзоинство е 121. Като число. Щото, отдавна депутатите са пешки на шахматна дъска, зад която не стоят Батемберг, Борис III или Тодор Живков, а Маджо, Таки, Борисов, Пеевски,

Копринков и Узунов. Комбинация от числа. Сметки в халваджийски тефтер.

Конституционно мнозинство е 165. Пак число.

Е, приемам като резултат за Радев не повече от 100 депутата. Завишавам бройката, заради активностите в мрежата, не защото е реално това число. Нова партия, дори и такава на 2-3 години с никаква партийна дейност, структури и прочее, няма шанс да има по-голям резултат, пред тези партии с твърд електорат, както и постоянна държавна субсидия от 15 години. Активен политически живот.

Над БСП, може и ще бъде.

Това е наука, а не стъклено кълбо на 2,90 лв./мин, в Евроком след 00:00 часа.

И как ще стане? Как ще управлява самостоятелно Радев? Как? Колкото и да се напъвате…ще ви дам хляб за размисъл:

До 2020 година в България от 5.200.000 млн. българи, гласуват 3.500.000 млн., а след 2020 – 2.300.000 млн.

Защо, питате ли се? Това са почти 1 милион гласа, които няма да са в актива на ПР-а на Боташ. Дори мисля, че повече от 500-700 хиляди гласа няма да получи новата – стара коалиция от партии, наред с Доган, Татяна Дончева, Антон Кутев, Черепа, Бобоков, Узунов и прочее.

В тази хипотеза,колкото и да ви обещава Радев битка с мафията, коя мафия не става ясно, ще свърши така, както свършиха РБ, Патриотите и ПП-ДБ. ГЕРБ в опозиция, не е добре за Радев. Той го знае. Защото, резултата от 100% сигурни следващите избори, ще намалят двойно този на новият – стар “месия”, който е на манежа от 9 години. Дори, смятам за абсолютно възможно, вече “чорапя” да е стоплил отношения с “мафията” за сметка на “мафията”.

Всъщност,

във всеки случай с всеки следващ избор числото ще намалява. Амбиците на някои ДС-та и ВКР-та ще идат в канала. Осбено ако няма “ала – бала”. Това ви дразни, зная. Реалността. Отдавна съм опитомил дивото, а питомното е на свобода.

И пак ще питам, къде видяхте България? Българин? Българско?

Vox populi, vox dei !

Когато ДРЕМЕджиев проспиваше организираната престъпност

Коментар на автора – Симон Милков

Мина време…2022 година.

Когато Радев беше взел държавата на абордаж и въртеше на “малкият си пръст”. Той колеше и бесеше.

Нямаше свобода. Нито на говорене, нито на придвижване, камо ли зачитане на права и гарантиране на сигурност. Докато нарушаваше Конституцията, управляваше близо 4г . и половина, на “Спасителя” взе че му се ослади. Властта. Изпълнителната. Там е истината. Не в студена и мраморна сграда.

Иван ДРЕМеджиев пак се асландисва за “министър ъф интериор”. Този път в качеството си на обвиняем. Да, прокуратурата му повдигна обвинение за длъжностно престъпление. Далавера с документите за самоличност. А, дори не е ставало дума за “Къро”, “”Бобоков, “Черепа”, Живко Коцев, “П, “Нотариуса”, “Трактора”, “Копринката” и т.н.

Не зная, кой-какво гарантира, какви сметки прави без кръчмар, но аз не забравям. Не съм късопаметен и елементарната ми обща култура задължава, да припомням винаги близкото и далечното минало във факти. Колкото и на някои да не им се нрави.

Да, пак “бъркам в здравето” на местни феодали и комунист-демократи, с работата и коментарите си.

Екипа на Румен Радев

Коментар на автора – Симон Милков

Резидентите на “чорапената фабрика” за влияние –

лицата, които ще се впускат в битка с маfята!

9 години какво правеха не зная…

Със задоволство наблюдавам ожесточеното налагане на тезата за “1 милион гласа че и повече” за бъдеща партия и резултата й на едни избори за парламент, както от удобни мисири така и от Реzидентските съветници. Бивши и настоящи. Такива, които си лягат и стават с чорапите на Румен БОТАШев.

Съветниците – заплатаджии, до един са бивши или настоящи социалисти, бивши заради Нинова, но все пак социалисти, “демократи” ДС-та, “демократи” ВКР-та, агенти, депутати и ченгета. Та и мекерета от групировки и организации от не чак толкова далечното минало.

Изберете си един от “схемата”, който да не е замесван или участвал в корупция, схеми и скандали около нарушаване на закона.

Да не произтича от ЦК – БКП или ДС?

Един…няма.

Предстои да видим, кои от тези лица ще вземат възлови позиции в избирателните райони на републиката “в битката с маfията”. Парламентарна република, колкото и някои да набиват в главите ви други форми на съществуване на демокрацията.

До един бивши министри, директор – дирекции, секретари, съветници и глашатаи по “пътя на копринката”. Отдавна точат зъби старите пачаври на олигарси и сараи.

Та, нищо хубави не ни чака и нищо ново…

Лупингите в политиката на един самозабравил се профан

Коментар на автора – Симон Милков

Вижте, нямам никакво намерение да губя време в безмислени спорове в мрежата, с току – що създадени фалшиви профили, които разтягат едни и същи опорки.

Радев няма как да спечели

121 места в бъдещият 52-ри парламент. ГЕРБ също. ДПС, “Възраждане”, ПП-ДБ или който и да било друг. Разберете го. Проумейте го. Най-малко предварителното “биене на тъпана”, че някой ще вземе 1 милион гласа самостоятелно, е показателно за това, че дори самите автори на абсурдните тези, лъжат и внушават с ясното съзнание, че това е невъзможно. Психологически искат да наложат, че вече са спечелили изборите, защото някой бил с най-висок процент на обществено доверие / 42% О – 64% Н.О. и доста колебаещи се/. Или пък, защото бил много красив и по-малкото зло от другото зло.

Въможно е, но при друг ред и в други обстоятелства. Всяко едно дете във втори клас ще реши това сложно уравнение, което ние вече 30 години мъдрим с ясното знание, какъв ще е резултата. Просто е, не сме узрели да възприемаме реалността. Подчиняваме се на чужди мнения, заради липса на убеждения и избираме по-малкото зло, а то си е зло, малко или голямо – зло.

Освен, ако не стане някакво чудо, в което силно се съмнявам, в най-добрият случай и при една над 20% по-висока избирателна активност, Радев ще спечели 80 места в бъдещото народно събрание. Това е върха, който може да достигне с всичките си условности като ориентация, лица, програма и платформа. С 9 години във властта. Пряко или косвено, все власт. Реално, няма време за създаване на собствен субект, който да оглави “главата” на бившите ченгета ДС-та и комунета. Поне не сега. Не и за тези избори. Такава е реалността. Само идиот може да твърди, че това се случва по-бързо от развод. В закона е предвидено, че може да се явиш на избори и с т.нар. “мандатоносител”.

Е, кой ще бъде той – мандатоносителя?

Доган? Черепа? Кузман? Кой?

Разбира се, тук вече ще влезем в сферата на вероятностите, но е съвсем вероятно, “чорапената мафия” да осъществи вътрешен преврат в БСП. Още на 07.02., за когато е насрочен извънреден конгрес. Дали и тази дата е избрана случайно, предстои да разберем. По-скоро не. Но във всеки случай, това е полезен ход за Радев и “столетницата”. Както и реанимация за спасяване и съществуването на партията изобщо. Така, “с един куршум два заека”. Един път овладяваш партията – системен играч, втори път печелиш дори и тотално отказалите се от БСП избиратели – 100% социалисти. В крайна сметка, тази партия го направи президент. Все пак остава хипотеза, за която до дни ще разберем дали ще се потвърди.

В другият случай, остава някоя от всичките 180 активни партии или още толкова не активни. Разбира се, кръгът с избора на “бъдещият премиер” се свива до “България може”, “Нашата България” или “ЗНС”, последните са мандатоносител на Доган, бяха и на Бареков /ББЦ/ и на Ковачки /БДЦ/.

Има и трети вариант. Радев да скочи със забавяне. На каданс да влезе в “битката”. Някъде около и след лятото. На прага на есента, когато ще е създал своя партия, изградил някакви структури, припознал лицата, както и е изяснил пред обществеността програма и платформа за бъдещо мнозинство, правителство и управление. В хипотеза на предсрочни парламентарни и редовни президентски избори, вероятността бъдещ собствен на “чорапите” субет, да получи повече от 80 места е по-голяма, но само ако условностите станат факт. Трудно вероятно. Ще кажете, ще изтърве “вълната”? Ако си този, за когото говорят съветниците ти в телевизора, то няма вълна, а доверие и недоверие. Суверена ще избере и без демагогия комуниста Антон Кутев, сина на ВКР-та Слави Василев, агент Тома Томов и подобни човекоподобни, ако е решил да избира из между тях и без да му “се слагат”…

Каквото и да прави Радев, ще трябва да седне на една маса с Борисов и Пеевски – Мафията, както и с “Шарлатаните” и “Копейките”. Ако иска да има пълно мнозинство, конституционно също, все с някои от четиримата на манежа ще трябва да преговаря, сетне да подпише и после да управлява. Пълно щастие няма.

Единственото положително от цялата какафония, е че ще се свие предствителството в парламента до четири-пет партии и то в дългосрочен план. Наред с по-високата избирателна активност, “патериците” изчезват. Както и расте мизата за мандат в народната асамблея.

Ще спре въртележката от избори и ще видим пълен мандат, без значение кой ще е глава на държавата.

И все пак, “чорапената мафия”остава далеч от пълно овладяване на държавата. Много далеч. Колкото далеч остават годините на служебни власт, ДС, ВИС, “Мултигруп”, “Порциите в държавата” и “белите якички”.

Type:

Genre:

Duration:

Average Rating:

Мина време…2022 година.

Коментар на автора – Симон Милков

Търси

Последни публикации

Последни коментари

Архив