Триизмерни възстановки на „Царевец“ и други исторически обекти показа Събин Бижев на международното изложение „Културен туризъм“ във Велико Търново. За БТА той разказа, че всичко е достоверно, а интерпретацията е плод на дългогодишни проучвания, консултации с водещи археолози и историци. Идеята му е да покаже как е изглеждала столицата на Второто българско царство, а също и части от крепостта на нос Калиакра и античния римски град Никополис ад Иструм .

Докато се занимава с проучванията и 3D възстановките на „Царевец“, Бижев се връща назад във времето, в една от най-романтичните и величествени епохи в нашата история според него. „Много ми се иска, когато българите гледат направеното от мен, да си спомнят за нашите предци, чиито гени носим. Да си припомнят това, което те са съградили с общите си усилия и да не забравят, че сме били велика държава само когато сме били единни“, каза Събин.

Първоначално Бижев направил възстановки на Патриаршеския комплекс на средновековната българска столица, а впоследствие и на цялата крепост „Царевец“, като релефа вече е почти готов. Той е на 95 процента реален, защото е създаден с програма, чрез използване на сателитни снимки. Това ще позволява зрителят да се разходи виртуално в крепостта и да я разгледа както е изглеждала през Средновековието. Ще може да се гледат видеоклипове и 360-градусови панорамни снимки. Бижев има идея да създаде и приложение с карта, което хората да свалят на телефона си и да ползват докато обикалят хълма, визуализирайки дадени места и сгради.

През Средновековието Търново е бил третия по красота и величие град в тогавашния свят след Рим и Константинопол и затова е хубаво хората да го видят в неговия пълен блясък, каза Бижев. Според него единственият начин да се възстанови вида на крепости от този период и хората да ги видят как са изглеждали е чрез 3D визуализация. Бижев работи с информация за крепостта Царевец, която събира още от 2013 г. Разполага с кадастралните планове на археологическите разкопки с всички основи на сградите. Чрез дебелината на тези основи се придобива представа за височината им. За детайлите няма кой да каже какви са били, защото всичко е изгубено, коментира той. Хубаво е, че са останали някои рисунки и хроники, като Манасиевата, в която има изображения. Църквите са със сивкаво-сини покриви, което означава, че са били от олово, а другите сгради са с червени покриви от керемиди, обясни той. Проучванията на Събин обхващат немалко трудове на водещи специалисти в областта на археологията и средновековната история.

Царевец е разположен на около 110 дка площ и се е застроявал поетапно в продължение на около 600 години, разказа Бижев. Той включвал немалко сгради, като част от тях са разрушавани и издигани наново. Крепостната му стена, която е дълга 1100 метра, се затваря напълно едва през 13 век. В нейните рамки са живеели около 2 хил. души, а извън тях – около 25 000. Това прави цялостното възстановяване на всички обекти много трудно и налага постепенното осъществяване на проекта, обясни Събин.

Бижев разказа, че патриаршеският и дворцовият комплекс представлявали отделни крепости зад стените на Търновград, за да пазят богатствата на царя и църквата.     Царевец бил свещена територия, съхранявала мощите на над 15 светци, а изградените там църкви – над 20.

Преди създаването на съвременния Архитектурно-музеен резерват “Царевец” останките на хълма не били много. Голяма част от тях били унищожени, а други – използвани като строителен материал за построяването на Следосвобожденско Търново. Според Събин, при възстановяването на външния вид на постройките на хълма в края на 80-те години на миналия век, заради кратките срокове на реализация са допуснати някои грешки. Той е на мнение, че няма логика камбанарията на патриаршеската църква да е изглеждала като бойна кула. Събин предполага, че е била измазана външно, а покрива ѝ и този на цялата църква – от олово. Резерви има и към Балдуиновата кула, за която мнозина учени смятат, че не е съществувала или е била изградена по-късно. По думите на Бижев най-общо казано дворцовият комплекс на Царевец наподобявал вида на Рилския манастир, а средновековните къщи не се отличавали от възрожденските, които могат да се видят и днес в село Арбанаси.

Бижев е събрал част от възстановките си и в книга със 74 изцяло илюстровани цветни страници. Тя е с много изображения и пояснения за облика на „Царевец“ и по-подробно за Патриаршеския комплекс. Авторът има намерение да направи поредица, която освен останалата част от крепостта ще представи и съседните хълмове Трапезица и Момина крепост.