В изминалите 190 години от съграждането на църквата „Св. Параскева – Петка“ в Троян жителите на града и в леки, и в трудни години показват своята християнска вяра на дело, каза за БТА отец Войден Божков, предстоятел на храма и архиерейски наместник на Троянска духовна околия. Днес църквата отбелязва храмовия си празник – Петковден.

„Дори в трудните години на комунизма, когато Църквата е до голяма степен маргинализирана, троянци отстояват вярата си , като дори и тогава храмът не престава да върши своята християнска и просветителска дейност“, каза отец Войден. Към нашия храм е имало църковно братство, което дори в трудните години на комунизма и въпреки нелеките условия, функционира, разказа той. През последните десетилетия, след падането на режима, успяха да се възродят много дейности към храма – енорийски беседи, неделно училище, грижа за социално бедни хора към храма. Последното е продължение на традициите от преди 9 септември 1944 г., когато към храма функционират сиропиталище и старопиталище.

През последните години са възстановени много енорийски традиции. Това е видимо в неделните и празничните служби, възстановена е старата традиция за беседи с енорията, извършват се ежедневни богослужения в храма с молитвени последования към светците, чиито мощи се пазят в храма, посочи той. Към църквата функционират и детски, и смесен църковен хор.

Храмът „Св. Параскева – Петка“ е изграден през 1835 г. Самото му изграждането е било голямо събитие както за тогавашен Троян, така и за околността, тъй като в него се включват много местни българи. Било е едно всенародно движение, разказа отец Войден. Според преданието в изграждането на „Св. Петка“ са се включили и майсторите, които са изграждали паралелно и съборната църква на Троянския манастир „Успение на Св. Богородица“. Смята се, че тези майстори са от Дебър, днешна Република Северна Македония, добави той.

„Още при самото му изграждане духовният труд е бил нещо много важно. През 190-те години от неговото издигане храмът е един духовен, възрожденски център за Троянския край“, подчерта той. Свещеникът разказа, че към храма възниква и килийно училище, като впоследствие от него, и с подкрепата на местната църковна община, се развива и бива подкрепено училищното дело в Троян.

Самата църква „Св. Параскева – Петка“ се извисява в централната част на Троян и функционира като храм и паметник на културата и архитектурата. Фасадата на църквата впечатлява дори и Феликс Каниц, който след посещението си в Троян я определя като „архитектурна красота на града“. По план църквата е псевдобазилика, с обширна и просторна и изцяло стенописана вътрешност.

Църквата е доста голяма за времето си, построена в разрез с изискването да не бъде по-висока от турчин на кон. Изначално е била по-вкопана от сега, но височината ѝ по думите на отец Войден се дължи и на факта, че „корупцията не е нещо ново по нашите географски ширини и в желанието си да имат хубава църква троянци подкупват местния османски управник, за да затвори очите си за нарушението“.

Отец Войден разказа, че според съхранените документи и приписки в  богослужебни книги на 6 август 1877 г. храмът, заедно с целия град Троян, е бил изгорен от турски башибозук и черкези. След кратка схватка с местните българи, те влизат в града и го оплячкосват, като храмът не е пощаден и също е запален.

От първоначалната църква са частично съхранени отделни елементи. Запазени са стените на храма, които със своята дебелина от 1, 6 м устояват на опитите да бъдат съборени. В пожара оцеляват двете най-стари икони на храма, подарък от игумена на Троянския манастир. Те са на повече от 200 години и към момента се намират в притвора на храма. От църквата са спасени и част от книгите, малки старинни икони и обкови на икони от скъпоценни метали. Всички нейни дървени части обаче изгарят – светия престол, иконостасите на олтара, владишкия трон, църковни книги и много летописни бележки, старинни ръкописи.

С волни пожертвования и труд троянци възстановяват своя храм. Новите дърворезби са създадени в периода между 1901 и 1934 г. Иконостасът е резбован от Методи Балалчев в стила на тревненската школа с множество растителни и животински мотиви. Стенописите в църквата са рисувани на два етапа – през 1911-1912 година от плевенските художници Йосиф Киш и Васил Бръшлянов и през 1936 година от Георги Желязков, Георги Богданов, Илия Пефев и Александър Давидов. Иконите са дело на различни зографи – Пенчо х. Найденов от Троян, Рачо Тихолов от Габрово, Петко Илиев от Казанлък, Цаню Захариев от Трявна и др.

С историята на храма са свързани и важни събития от времето на Възраждането и Освобождението. В певницата стои паметен надпис отбелязващ, че на 2 август 1869 г. (Илинден по стар стил) и на 19 януари 1872 г. (Богоявление) в църквата е пял Апостола на свободата Васил Левски. Текстът е поставен от учениците на Троянската смесена гимназия, днес Средно училище „Васил Левски“ – Троян и се съхранява и до днес.

В троянския храм се съхраняват  и ценни светини – плащеница, с която са били увити мощите на св. Петка, намиращи се в манастира в Яш, Румъния, мощи на Новоселските мъченици, пострадали в съседно Априлци при Априлското въстание, частици от мощите на св. Николай, св. Петка – Параскева и св. Панталеймон. По думите на отец Войден на много малко места в България има частици от мощите на светицата.

Желанието ни е за 200-годишнината на храма да обновим целия храмовия комплекс, включващ още една църква  – „Св. Панталеймон“, дворно пространство и различни постройки с различни социални и административни функции. Във връзка с това всяка година се правят ремонти на различни елементи от комплекса, финансирани както с църковни средства, така и с частни дарения, разказа отец Войден.

Духовното значение на юбилея има няколко измерения, посочи отецът. На първо място, това показва, че вече 190 години нашата троянска общност показва своята вяра и в леки и в трудни моменти и държи на своята православна идентичност, която е изградила и съхранила нашия народ. На второ място, това ни дава лъч светлина, че и нашето бъдеще като народ може да продължи по добър път. 

„Нека да помнят, че нашата вяра в Христос е нещо, което е не музей от миналото, а жива връзка с Бога сега и в бъдещето и че  освен материалното, което идва и си отива, има и духовно, което е вечно и по-често да се обръщат към него, защото именно то е това, което осмисля нашия живот“, пожела отец Войден Божков на троянци.