В България ваксинирането срещу рак на маточната шийка е изключително ниско – около 4 на сто, каза днес на пресконференция в комплекс „Златни пясъци“ проф. Илия Карагьозов, национален експерт на министерството на здравеопазването по програмите за вакцинация и скрининг на този вид заболяване. Позицията му бе подкрепена и от проф.Стефан Ковачев, началник на клиниката по онкогинекологията към УСБАЛ „Проф. Иван Черноземски“- София, също национален експерт към здравното министерство.

България разреши тези ваксини преди години, сега се работи с 9-валентната, която се прилага в цял свят, посочи Карагьозов. Той подчерта, че в държавите, където тя се прилага масово, заболеваемостта спада изключително бързо. Ваксината не е опасна нито за живота, нито за здравето на децата, които са таргетната група за поставянето й, посочи още експертът. 

Проф. Ковачев допълни, че нашата страна е на шесто място по заболеваемост от рак на маточната шийка в Европа – 18 на 100 хиляди. Той припомни, че от 2016 година у нас има и вторична профилактика на заболяването – цитологичен скрининг. Цитонамазките са поверени на общопрактикуващите лекари, които трябва да изпращат всички жени от 30 до 55 години на изследване на всеки 3 години. Двамата експерти подчертаха още, че и смъртността у нас от тази болест е много висока – от 6 до 12 на 100 000. Изходът на лечението зависи най-вече от това дали карциномът е „хванат“ в ранен стадий, или не.

Ковачев посочи още, че през 2012 година, когато е въведена профилактиката за рак на маточната шийка, достигнатият процент на ваксинираните девойки на 12-13 години, е бил около 23-26 на сто. След това обхватът е започнал да намалява, докато през 2022 г. вече е едва около 4.

Тази ваксина не е опасна, подчертаха експертите. Според тях всички спекулации срещу ваксинирането изобщо, са вредни и опасни.

Ковачев посочи, че със скринингът за рак на маточната шийка трябва да се занимават гинеколозите, а не семейните лекари. По думите на Карагьозов в момента се работи точно по изработване на скринингов алгоритъм, който да следи правилното изпълнение на програмата и за обработката на събраната информация. За скрининга, независимо за кое заболяване, като цяло трябва да има администратор, структура, която да се занимава с организацията, проверката, с обработката на данните, прозрачност на процеса, за да се вижда реално какво се случва, посочи експертът. Той уточни, че работата на експертите е да дадат препоръките какво трябва да се направи, но решението за изпълнението на скрининговия алгоритъм е в ръцете на държавните органи.

За Националния план за борба с онкологичните заболявания двамата лекари посочиха, че тепърва ще започне да действа. Принципно е заложено програмите да стартират през 2027 година, уточни Ковачев.

Националните експерти са сред участниците в 16-та Национална онкологична конференция „СОНМ-МОРЕ 2025“, която започна днес край Варна. Акцент този път е карциномът на маточната шийка. По думите на доц. Димитър Калев във форума се включват близо 40 водещи специалисти от всички онкологични центрове в страната. Те ще дискутират върху съвременните методи за първична превенция (ваксинация), скрининг, диагностика и лечение на карцинома на маточната шийка. Сред темите на конференцията са и маршрутите на пациента с ракови заболявания, каквито в българската здравна система не съществуват. Идеята е тези маршрути да представят в детайли етапите на медицинското обслужване, целите и очакваните резултати на всеки етап, както и да подкрепят сътрудничеството между пациента и обслужващия го медицински екип при вземане на решения, посочи Калев.

Координаторът на програмата за маршрутите за България доц. Ася Консулова допълни, че вече има първи стъпки за изграждане на пътя на пациента, за да може това да се въведе като стратегия. По думите й пилотно са избрани две ракови локализации – карцином на маточната шийка и на дебелото черво и ректума. Те са много различни, но биха могли да служат като пример за това как може да бъде изграден пътят на пациента, посочи Консулова. Тя уточни, че идеята е да се постигне колаборация на различни медицински институции. В пилотния проект участват три софийски лечебни заведения, като го подкрепят пациентски организации и общопрактикуващи лекари. Консулова подчерта, че изграждането на маршрутите не изисква финансиране, а подобряване на организацията и промяна на начина на мислене. По думите ѝ за двете ракови заболявания вече е изграден път на пациента, като са въведени ключови индикатори за качество, които позволяват и събиране на информация и анализ в реално време, за да може да се определи дали и къде има нужда от допълнителна интервенция.