В Сливен бе валидирана пощенска марка, посветена на 225 години от рождението на Добри Желязков – основоположник на българската индустрия.

Събитието се състоя в Регионалния исторически музей – Сливен, където е бил домът на неговия син – Иван Желязков и събра представители на културни институции, местната власт и Български пощи.

Директорът на музея доц. д-р Николай Сираков подчерта значимостта на повода, като отбеляза, че валидирането на марката съвпада и с 85 години от създаването на местното филателно дружество. „За мен е изключително удоволствие да присъствам на такова събитие и да бъда домакин, тъй като за първи път се отпечатва марка, посветена на Добри Желязков – основоположникът на българската индустрия, благодарение на когото Сливен се превръща в център на индустриалното производство на Османската империя, а по-късно и на свободна България“, заяви Сираков.

Ръководителят на областната пощенска станция в Сливен Красимира Панайотова съобщи, че пощенската марка е с номинал 0,95 лв. и тираж от 5500 броя, а нейният художник е доц. Росен Тошев. „Като ръководител на областната пощенска станция имам честта да изпълня заповедта на министъра на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов за пускането в употреба на това издание, което включва пощенска марка и специален пощенски печат“, посочи Панайотова. Специалният печат ще бъде използван в пощенска станция Сливен в рамките на три работни дни, след което ще бъде предаден в маркохранилището на министерството.

По време на церемонията Виктория Михнева от Регионалния исторически музей представи живота и делото на Добри Желязков – Фабрикаджията, когото историята помни като „бащата на индустриализацията в България“. Роден през 1800 г. в сливенския квартал „Ново село“, Желязков се проявява като изключително предприемчив и прозорлив човек. След престой в Русия, където наблюдава развитието на индустриалното производство, той се завръща в родния си град през 1834 г. и създава първата фабрична текстилна работилница на Балканите.

Неговите изделия, отличаващи се с високо качество, привличат вниманието на османския султан Махмуд II, който през 1836 г. му възлага изграждането на Първата държавна текстилна фабрика в Османската империя. Сградата, впечатляваща с мащаб и архитектура, превръща Сливен в индустриален център с регионално значение.

Въпреки че към края на живота си Добри Желязков изпада в немилост и умира в бедност през 1865 г., неговото дело остава живо. Съвременниците го помнят като благороден и трудолюбив човек, който с делата си поставя Сливен на картата на индустриална Европа.

Днес неговото име носят Текстилната гимназия и наградата за индустриалец на годината, а Музеят на текстилната индустрия продължава да разказва историята на този бележит българин.

Валидацията на пощенската марка в негова чест е израз на признателност към приноса му за развитието на българската икономика и предприемачество.

След събитието, в сградата на музея отвори врати временна пощенска станция, откъдето посетителите успяха да си закупят валидираната пощенска марка и да получат специално изработения печат към нея.