Прополисът е много различен в отделните страни, защото пчелите го събират от различни растения, разказва в новия брой на в. „Аз-буки“ акад. Вася Банкова, която получи голямата награда за наука на БАН за своите изследвания на този продукт.
„У нас има едни растения на юг, а  на север – други. Нашите тополи имат пъпки, покрити със смола с много хубава и приятна миризма. Пчелите я събират в кошера, леко я смесват с малко восък и правят прополис, с който измазват входа на кошера и полират стените на килийките си. Ако пчелите живеят в природата, а не в кошер, те покриват стените на хралупата, която обитават, изцяло с прополис. Той служи както за изолация, така и като антибактериално и противовирусно средство и е част от т.нар. социален имунитет“, обяснява акад. Банкова.
Тя допълва, че пчелните семейства живеят нагъсто в кошера, вътре е топло, има какво да се яде. Всичко това е чудесна хранителна среда за бактерии. И за да се предпазят, на пчелите им трябва нещо антибактериално против гъбички и всякакви  микроби. Растенията – борът, черешата, също се предпазват от инфекции, покривайки наранените места по клоните или стъблото със смола. Покриват и пъпките, за да не ги нападат бактерии, защото са много чувствителни. Така че пчелите се възползват от антибактериалните вещества, синтезирани от растенията.
Учените предполагат, че пчелите са еволюирали заедно с тополите в умерения климат и оттам е тази тясна връзка между тях. Ако бъдат преместени на места, където няма тополи, пчелите се приспособяват. В по-северните части на Европа, в Русия пъпки, покрити със смола, има по брезите и пчелите я събират от тях. Съставът е по-различен, макар че ефектът накрая е същият. Но където има топола, пчелата отива първо там. Това дърво е най-предпочитаният източник на смола. Пчелите могат да прелетят до 3 – 4 км, за да стигнат до тополи.
Заедно със свои колеги акад. Банкова изследва прополис от различни части на света, включително и острови – Фиджи, Питкернските острови, отбелязва в. „Аз-буки“.
Резултатите показват много голямо разнообразие в прополиса, тъй като той е добре известен като лечебно средство в народната медицина на много традиционни култури. Стремежът е да се използва по-широко и в съвременната медицина. Но за да се направи ново лечебно средство, трябва да има стандартизация. А тя е почти невъзможна при това изключително разнообразие, където не може да се намери и едно вещество, което да е общо. Например между прополиса в Европа и прополиса в Малта няма никаква прилика. На острова веществата са съвсем други и идват от кипариса.
„Нашата идея беше да има различни типове стандарти, както има различни типове прополис“, уточнява изследователката. Акад. Банкова казва, че по тази причина са разработени и методи за количествен анализ на типове вещества в тополовия прополис. /ПВ/