За Георги Калоянчев и Георги Парцалев театърът е бил нещо свещено, и това личи по обичта на хората и по онова, което са оставили. Това заяви пред БТА Христофор Недков, актьор в Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора от 1985 г.

Недков е изиграл над 200 роли в куклени и драматични спектакли, шоу програми, концерти, авторски радио- и телевизионни предавания, както и в спектакли от общоградски мащаб, в които е участвал като актьор, сценарист и режисьор. Актьорът гостува в Националния пресклуб на БТА в Стара Загора по повод представянето на новия брой на сп. ЛИК „Царете на смеха на 100“, посветен на вековния юбилей от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев – две от най-обичаните имена в българския театър и кино.

Според него най-хубавото е, че двамата актьори са оставили във фонда на телевизията и киното много филми, от които всички артисти могат да се учат. „Те са огромни титани. Невероятни. Имали са съдби на едни жреци на театъра и хора, които са го приемали като храм, като нещо свещено, което по никакъв начин не можеш да подценяваш или да се отнасяш пренебрежително. За тях театърът е бил нещо свещено и си личи по обичта на хората и по това, което са оставили“, посочи Христофор Недков.

Той отбеляза и високото ниво на естрадата по времето на Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов и Георги Парцалев. „Те и в естрадата не се правеха на смешни. Те работеха много фино. Работеха през типаж, през характер, без да натрапват смешното. Там използваха много похвати на комедията“, каза актьорът.

Недков даде и конкретен пример с една от забележителните роли на Георги Парцалев. „Един наш режисьор, от който съм се учил – Андрей Аврамов – казваше, че комедията не се играе смешно, а се играе проблемът на героя. Спомнете си този безумен кадър в Несебър от филма „С деца на море“, когато Георги Парцалев слиза от колата и след репликите „Чичо Манчо, снех те“ героят му се „изприщва“. Той нищо смешно не прави, а обратното – целият свят се стоварва върху него, и оттам нататък комедията винаги е в разминаването и в абсурда“, поясни актьорът.

Христофор Недков подчерта и значимостта на списание ЛИК за културата през годините, като коментира, че преди 1989 г. списанието е било единственото, което осъществява връзката на страната ни с културния свят извън нея. „Оттам сме научили и за Лий Страсбърг, и за постижения в киното. То беше единственият ни прозорец и то на много високо ниво – с много преводи и статии, за което се смятам за благословен, че съм могъл да го чета. Много се радвам, че то продължава да бъде такова, защото има смисъл“, обобщи Недков.