Жертвоготовността на участниците в Илинденско-Преображенското въстание остава в българската история като символ на съпротива, на борба за свобода, която вдъхновява бъдещите поколения за борба срещу потисничеството. Това каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова в словото си при отбелязването на 122 години от Илинденско-Преображенското въстание в местността Петрова нива.

Преди 122 години през горещото лято на 1903 г. по Илинден, на Преображение и на Кръстовден, в Македония и в Тракия са сформирани чети, не просто да се борят по революционен път за осъществяването на чл. 23 от Берлинския договор, който декларативно предоставя политическа автономия на Македония и на Одринска Тракия. На тези светли християнски празници нашите предци отхвърлят властта на Османската империя и смело защитават идеалите за свобода и за присъединяване към родината, за национално обединение, посочи Киселова.

След решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан и историческият конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация тук в местността Петрова нива, на който след бурни дискусии с единодушие е приет план за въстание и въстанически щаб, отбеляза тя. 

Масовият характер на въстанието е причината малко след първите въоръжени сблъсъци в Одринска Тракия и в Странджа да бъдат освободени значителни територии, населени с българи, коментира председателят на парламента. На освободените територии е обявена т.нар. Странджанска република, като това е най-категоричната заявка за отхвърляне на султанската власт, каза още Киселова. 

Макар тази република да просъществува по-малко от месец, тя остава завинаги в летописите на българската история. Въстанието е разгромено, а територията – разорена, но дори и след това въстаниците не изоставят населението на милостта на турската армия, а с оръжие защитават населението, което се изтегля към Княжество България, отбеляза Наталия Киселова. Вечна слава на героите на самородната Странджанска република, завърши словото си тя.

Честванията в Петрова нива бяха под патронажа на президента Румен Радев. Сред присъстващите бяха вицепремиерът Атанас Зафиров, сливенският митрополит Арсений, председателят на Тракийските дружества в България Красимир Премянов, представители на Генералното консулство на Република България в Истанбул, депутати, кметове, общественици.