Коментар на автора

Да бъдеш или да не бъдеш…човек или куче, в тази помия наречена държава?

Убиват куче, Мая се казвало. Видимо, някога е било домашно – някога, вчера било бездомно, но всички се грижили за него? Сетне, през кучето минава гаден македонец, а на вратата му “грижещите се” за Мая, изписват “убиец”. Настава бунт. Кучешка революция. Репортажи, видеа на разплакани лелки и силиконови мис-ки, интервюта, както и безмозъчният въпрос на мисирите,

“Какво доведе до тази трагедия?”. Следват психолози, антрополози, анализатори и “всичколози”, един въз друг, да се изпреварват да анализират “трагедията”…

Онзи ден убиха Мартин. Човек. Млад човек на 23 години. Убиха го, докато се прибираше към вкъщи. С 260 км./ ч. Убиеца му, с алкохол и наркотици в кръвта – убива.Марти също е имало кой да обргрижва, обича и очаква. Уви, вратата на убиеца, гаден българин, няма нищо написано. Няма бунт. Няма революция. Подкрепяме във “фейса”, в мрежата и он-лайн, не и физически с лицето си, в лицето на убийците на човеци.

Не е същото, както за Мая нали?

Там пред блока, с Мая е по-лесно. По-разбираемо, дори по-приемливо. Къде ще протестираш за “някакъв си там” за дето го премазал “някой си”…? Защо ти е, да се замесваш в истории с убийци на хора, когато е по-лесно да пишеш публикации за премазани, влачени, обесвани, и насилници изобщо на животни? Понеже, този омършавял народ обича да бъде противопоставян и лъган, предопределен избора му, ако утре трябва да избирам, дали да спася Мая или Мартин, ще избера Мартин. Категорично. Така ми диктува съвестта. Така подсказва сърцето. И съзнанието на човек, познаващ хранителната верига в природата – в живота., както и чувството и задължението за грижа. Пък било то и за животно…

Бесен съм!

И аз обичам животните, но…

Поредните глупости от някой, който е изоставил кучето си, което после друг идиот ще премаже, за да може една група бездарници да свършат нещо стойностно в живота си? Да напишат публикация във “фейсбук”, например? Да се хареса от 12-15 хиляди помияри, които ценят повече живота на помияра пред блока, пред този на Човека на пътя? За собственият му живот, не му пука, щом е за Мая е готов да се самоубие пред ВМА? Даже, същите тези ще ме определят за душевно болен, защото не съм защитил паметта на кучето Мая? Как звучи само, “паметта на кучето…Мая”? Дори, не съм човек, без душа съм бил, защото не съм “цъкнал” лайк-а, на поредната публикация на “извесТниИти” и кучАтаТъ? Ма, там в тази “битка” за справедливост, пак сте избирателни.

Не сме народ, а поми*ри…

ПП: Снимката е реална.

От ляво е Мартин Димитров. Последната му снимка.

От дясно, Мая…

Ти избираш!