Симон Милков: 10 години откакто допуснах най-голямата грешка в живота си

Петък 13-ти, месец май 2016 -та година.

10 години минаха като…, откакто допуснах най-голямата грешка в живота си…

Знаете ли, никой никога няма да разбере, а и не е длъжен да разбира, какво и защо доведе до тази глупост?

За щастие, глупост завършила само с материални щети и телесни увреждания по мен.

За щастие и Слава Богу, само моя милост пострада от това безумно деяние, което извърших тогава.

Гонейки невъзможното, опитвайки да опитомя дивото у себе си.

Никой няма да разбере, а и не е длъжен да разбира, какво и как ми костваше възстановяването след този адски момент в моя живот. Тогава бях само на 24 години. Помня добре деня, как започна, какво се случи и как завърши.

Завърши в реанимация, после в неврохирургия и така близо 20 дни. Психическото, физическото и материално възстановяване костваше много време. А, както съм споменавал не един път в репортажите и публикациите си, времето е безценно.

Като живота.

И смъртта…

Само онези, които ме познават истински знаят, какъв щеше да е резултата, ако имаше друг пострадал, да не говорим за смърт. Просто, нямаше да пиша публикации днес, както и да преследвам мечтите си. Камо ли, да имам свободата да говоря и задавам въпроси. Изобщо да бъда така свободолюбив по живота.

Днес, 10 години по-късно гледам на тази дата като на лош спомен. Извадил своите поуки, изводи и направил своята равносметка, зная какво искам, зная какво да направя за да постигна целите, които си поставям. Тази дата и този момент, времето на възстановяване дори, ми помогнаха да до израстна. Не че детството ми – хубавите години, не бяха малък учител. Малцина биха оцелели.

Малцина се изправят и изричат трудните думи:

“СГРЕШИХ и Слава Богу, погубих себе си, а не други.”! Погубих себе си, не буквално за щастие.

Човек без минало няма бъдеще!

Благодаря на всеки, всички, които бяха до мен тогава, до мен са и днес!

Благодарен съм и за шанса, който получих. Още веднъж ще натъртя, че след всеки възход следва падение, а всяко начало има своят естествен край. От теб – нас зависи,

как ще живееш живота си и каква посока на движение ще следваш.

Благодарен съм и на душманите, които до днес спекулират с тази черна дата в моят житейски календар…

Когато и ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само себе си!

Previous Post

Как свалянето охраната от НСО ще оправи проблемите ви?

Comments (0)

Scroll to top
Използваме "бисквитки", за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за използването на нашия сайт с нашите партньори в социалните медии, рекламата и анализа. View more
Приеми