Която причини.

Симон Милков: 10 години откакто допуснах най-голямата грешка в живота си

Петък 13-ти, месец май 2016 -та година.

10 години минаха като…, откакто допуснах най-голямата грешка в живота си…

Знаете ли, никой никога няма да разбере, а и не е длъжен да разбира, какво и защо доведе до тази глупост?

За щастие, глупост завършила само с материални щети и телесни увреждания по мен.

За щастие и Слава Богу, само моя милост пострада от това безумно деяние, което извърших тогава.

Гонейки невъзможното, опитвайки да опитомя дивото у себе си.

Никой няма да разбере, а и не е длъжен да разбира, какво и как ми костваше възстановяването след този адски момент в моя живот. Тогава бях само на 24 години. Помня добре деня, как започна, какво се случи и как завърши.

Завърши в реанимация, после в неврохирургия и така близо 20 дни. Психическото, физическото и материално възстановяване костваше много време. А, както съм споменавал не един път в репортажите и публикациите си, времето е безценно.

Като живота.

И смъртта…

Само онези, които ме познават истински знаят, какъв щеше да е резултата, ако имаше друг пострадал, да не говорим за смърт. Просто, нямаше да пиша публикации днес, както и да преследвам мечтите си. Камо ли, да имам свободата да говоря и задавам въпроси. Изобщо да бъда така свободолюбив по живота.

Днес, 10 години по-късно гледам на тази дата като на лош спомен. Извадил своите поуки, изводи и направил своята равносметка, зная какво искам, зная какво да направя за да постигна целите, които си поставям. Тази дата и този момент, времето на възстановяване дори, ми помогнаха да до израстна. Не че детството ми – хубавите години, не бяха малък учител. Малцина биха оцелели.

Малцина се изправят и изричат трудните думи:

“СГРЕШИХ и Слава Богу, погубих себе си, а не други.”! Погубих себе си, не буквално за щастие.

Човек без минало няма бъдеще!

Благодаря на всеки, всички, които бяха до мен тогава, до мен са и днес!

Благодарен съм и за шанса, който получих. Още веднъж ще натъртя, че след всеки възход следва падение, а всяко начало има своят естествен край. От теб – нас зависи,

как ще живееш живота си и каква посока на движение ще следваш.

Благодарен съм и на душманите, които до днес спекулират с тази черна дата в моят житейски календар…

Когато и ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само себе си!

Scroll to top
Използваме "бисквитки", за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за използването на нашия сайт с нашите партньори в социалните медии, рекламата и анализа. View more
Приеми