Експерти от Комисията за защита на потребителите посъветваха гражданите да плащат безкасово винаги, когато имат възможност, през месец януари 2026 година. По време на информационна среща за въвеждане на еврото, която се проведе днес в град Раковски, Васил Донев, главен инспектор към КЗП в град Стара Загора обясни, че по този начин ще се улесни преходът от едната към другата валута както за потребителите, така и за търговците. 

Срещата е част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България. Тя се състоя в сградата на читалището в града и в нея участваха Диана Кръстева – главен експерт „Комуникации“ към Националната агенция за приходите (НАП) и Кина Миланова, представител на КЗП.

„Разчитаме на обратната връзка, на диалог, на вашите мнения и становище, за да се получи този преход на плавно преминаване“, каза Донев. Той посъветва потребителите винаги, когато имат възможност, да плащат безкасово с оглед на улеснение както на гражданите, така и на търговците.

Донев обясни на присъстващите правилата, посочени в Закона за въвеждане на еврото, правилата за закръгляване, както и как ще се извършват плащанията през януари 2026 година и възможностите за комбинирано плащане. Диана Кръстева разясни в каква валута следва да се подават данъчните декларации към НАП за различните периоди, както и в каква валута ще се извършват плащанията. 

Гражданите се интересуваха дали ще могат в бъдеще да използват български евробанкноти в чужбина. Експертите посочиха, че няма да има пречка да се извършват плащания с български евробанкноти в страни, където официалната валутна единица също е евро. 

На присъстващите беше обяснено още как могат да подават сигнали при установени нарушения. Сигнализирането става чрез онлайн форма в сайта на КЗП, през мобилното приложение на комисията, както и на горещия телефон на КЗП. 

Европейският съюз планира намаляване на парите за земеделските производители за следващия програмен период 2028 -2034 г., заяви на пресконференция в Пловдив евродепутатът Станислав Стоянов, избран от квотата на “Възраждане”, председател на партия “Европа на суверенните нации” и зам.-председател на едноименната парламентарна група в Европейския парламент. 

Новата финансова рамка на Европейския парламент (ЕП) влиза от 1 януари 2028 г., в която се предвижда орязване на финансирането с 20%,  като това ще се отрази и на България. Очаква се вместо 7,8 млрд. евро, както е сега, България да получи 6,3 млрд. евро, каза евродепутатът. По думите му ЕС решава да намали финансирането за европейското земеделие, за да може да се финансират военни проекти, набляга се изключително много на превъоръжаване, купуване на оръжие и инвестиране в проекти във военното направление. На фона на това ЕС отваря своя пазар към трети страни, като предстои ратификация на споразумението с Канада, със страните от Южна Америка, има и сериозен внос от Украйна, който създава огромни трудности за европейското земеделие, защото в тези трети страни, регулациите и качественият контрол са много по-занижени спрямо тези, които следват европейските производители. 

Освен това предлаганата структурна реформа, в която се обединяват два стълба – директни плащания за земеделска продукция и развитие на селските райони се обединяват в един. Това са допълнителни бюрократични затруднения за земеделските производители, което ще усложни още повече процедурите и те ще станат още по-неясни. Стоянов даде и пример, че когато земеделски производител се пенсионира и получава пенсия, той няма да има право да получава земеделска субсидия, ако продължава да развива дейност.

Европейските производители следват много екологични норми вследствие на зелените политики, като стандарти за качеството на продукцията, използването на определени позволени препарати, докато в страните, нечленуващи в ЕС, се ползват други препарати, които са много по-евтини. Има много фактори, които оскъпяват и правят неконкурентна европейската земеделска продукция не само за износ, но и я правят трудно конкурентна и на вътрешния пазар.  Според Станислав Стоянов час по-скоро  трябва да се сложи край  на тежките регулации, които съществуват покрай зелените политики и да започне да се подхожда разумно. По думите му предстоят много динамични и трудни разговори за обсъждане на новата селскостопанска политика. Стоянов допълни, че европейските земеделци са крайно недоволни и са готови на протести и не би се учудил, ако скоро пред сградата на ЕП излязат  трактори.  

Нашата позиция е да търсим разумен подход, който да съхрани конкурентоспособността на европейските земеделци и в частност на българските. Дано да станем способни да участваме на трети пазари, което е функция на националните правителства, не на ЕС и тук българското правителство трябва да си влезе в ролята и да осигури достъп на българска продукция до пазари в трети страни, посочи евродепутатът. 

Станислав Стоянов ще се срещне по-късно днес с пловдивчани и земеделски производители, с които ще обсъди теми като еврозоната, новата земеделска политика на Европейския съюз, дебатите за случващото се в Европа и света, както и къде се намира България в настоящата геополитическа ситуация.