Българските пощи ще имат ключова роля при обмяната на левове в евро в над 2230 населени места, където няма банкови клонове или банкомати, заяви министърът на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов по време на откриването на Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в Международния конгресен център в Бургас.

„Както всички знаете, еврото всъщност го приехме още през 2007 година, когато доброволно се съгласихме, че един ден, като членове на еврозоната, ще приемем единната европейска валута. Дойде този ден и съм щастлив, че правителството на господин Желязков ще осъществи тази историческа стъпка“, заяви той. Министърът подчерта, че пощите са най-близо до хората, особено в малките и отдалечени населени места.

Там хората получават пенсиите си и разчитат на пощите за основните си услуги. Логично беше именно те да подпомогнат процеса на обмяна от лева в евро, каза Караджов. Транспортният министър уточни, че в над 1500 пощенски станции в страната вече има обучени служители, които ще извършват физическата обмяна от 1 януари 2026 година. Освен това са закупени и внедрени всички необходими технически средства – броячни машини, баркод четци, детектори за фалшиви банкноти, системи за видеонаблюдение и други. 

„Във всички пощенски станции ще се осигури постоянна връзка и координация с Българската народна банка и Министерството на вътрешните работи. В пет ключови станции ще има полицейско присъствие през целия шестмесечен период на свободната обмяна. Това гарантира, че процесът ще бъде безопасен и прозрачен за всички граждани“, добави Гроздан Караджов. Той акцентира и върху внедрения нов софтуер, който ще улесни обмяната и ще включва функция за електронен пенсионен картон.

„След първи януари пенсионерите ще могат да получават пенсиите си във всяка пощенска станция, независимо дали са на гости при децата си или на почивка. Това е значителна помощ за възрастните хора, които традиционно използват пари в брой“, каза министърът и отбеляза, че сътрудничеството с БНБ е било ключово за успешната подготовка. 

„Знам, че този аспект може да изглежда по-маловажен на фона на историческата промяна от лева към евро, но за повечето възрастни хора това е реална и пряка помощ. Усилията, които полагаме в тази посока, са правилни и ще подкрепят българските граждани в първите месеци на прехода“, добави Караджов.

Изложбата „Европа в България“ припомни на нашето общество какви значими художници имаме, през какво развитие самите те са минали и в края на краищата, какво наследство получаваме от тези творци. Това каза пред БТА Аделина Филева, директор на Софийската градска художествена галерия (СГХГ).

Експозицията с над 200 картини бе представена през октомври миналата година в залите на СГХГ, а до 6 септември част от нея е изложена в Художествената галерия в Созопол като част от програмата на 41-ите празници на изкуствата „Аполония“.

„Ние решихме, че трябва да покажем какъв е бил пътят на художниците след Освобождението до Втората световна война, за да се види как изкуството е обвързано с всички възможни художествени течения, връзките с европейските художествени академии, с първоначално рисувално училище – по-късно Художествената академия в София. Как нашите автори може да учат навън, а след това да специализират допълнително в България или обратно. И, разбира се, се повлияват от европейското изкуство. Учат се от него. Тези уроци, да кажем, пък допълват и обогатяват българското изкуство, което от своя страна дава свои локални влияния и се получават едни много интересни като художествено решение творби“, каза Филева.

Настоящата изложба включва 53 произведения. Всички те са част от колекцията на Софийска градска художествена галерия и всъщност това беше основната линия, която следвахме. Това е една много представителна извадка от различни автори, от различни периоди от края на XIX век, непосредствено след Освобождението, до средата на ХХ век. Това е времевата рамка, каза кураторът на експозицията Любен Домозетски. Той посочи, че сред тези автори са Иван Милев, Сирак Скитник, Никола Петров, а също така и автори като Иван Мърквичка, Кирил Цонев, Иван Ненов и всъщност изложбата проследява основните художествени направления, които намират отражение върху българското изкуство от Освобождението до средата ХХ век. 

Според Аделина Филева изложбата представя свободата на творчество, на движение към изкуството и преодоляване на границите съвсем лесно и леко. „Защото за произведенията и за творците това е най-нормален начин те да се срещат и да обсъждат със свои съмишленици, колеги, изкуството и било бъдещи изложби или художествени течения или нещо, което ги вълнува. Или пък ги дразни в изкуството, искат да променят, да създадат нещо ново“, казва още тя.

Директорът на СГХГ отбеляза, че това е един от много важните проекти, защото чрез временните експозиции се стремят да покажат богатството на фонда на галерията – над 22 хиляди произведения. 

Според Любен Домозетски най-важното, което посетителите ще успеят да разберат и да вникнат в него, е стремежът на българските художници много бързо българското изкуство да заеме своето важно място в семейството на европейското изкуство, т.е. българското изкуство да се европеизира.

„Това е една много важна част и много важен стремеж, който дърпа нашите художници да обърнат своя поглед към различни художествени центрове в Европа, към различни видове направления в Европа и разбира се, да ги донесат у нас и със своя личен прочит, и със своята лична нагласа и разбира се – локалните условия да пресъздадат тези направления в българското изкуство“, каза още кураторът.

Аделина Филева подчерта, че и днес също има сериозен диалог между българските художници и Европа. „Имаме автори, които работят в Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, но запазват връзка с България и участват в наши проекти. Това е естественият процес на движение и обмен в изкуството, а резултатът е полезен за цялото общество“, добави тя.

Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.

Енергетиката е най-близо до хората, защото ако тя не работи стабилно, няма какво да плащаме и в нашите домакинства. Затова за мен е важно именно тук да подчертая, че запазването на регулирания пазар за битовите потребители гарантира устойчиво ниски сметки, заяви министърът на енергетиката Жечо Станков при откриването на националната информационна кампания за въвеждане на еврото в Международния конгресен център в Бургас. Той посочи, че държавата е демонстрирала стабилен подход за въвеждането на единната валута, като гарантира спокойствие на гражданите за техните доходи и спестявания.

Станков даде пример, че през юли средната сметка за ток в страната е била около 60 лева (30,68 евро), но тя би била с 46 на сто по-висока, ако не беше постигнато споразумението за регулирания пазар. По думите му България заедно с Унгария е сред лидерите в ЕС по най-ниска цена на електроенергия за домакинствата.

„Това не са празни думи – това е реална защита за всяко българско семейство“, подчерта министърът и отбеляза, че присъединяването към еврозоната вече има пряко отражение върху енергийния сектор. След положителния конвергентен доклад излязохме на международните пазари и постигнахме 20 процента по-ниска цена на заемния капитал. Колкото по-ниски са разходите за финансиране на енергетиката, толкова по-ниски са и сметките за потребителите, обясни още енергийният министър. 

Той припомни, че правителството е възложило като ключов приоритет изграждането на 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“.

„Разговорите с партньорите от „Уестингхаус“ и „Хюндай“, както и с международни банки, показват ясно, че само с членството ни в еврозоната таксите и лихвите по финансирането ще бъдат три пъти по-ниски“, подчерта Жечо Станков. Министърът на енергетиката акцентира и върху мерките за бизнеса. По думите му съвместно с работодателските организации се разработва механизъм, базиран на новата европейска директива, който ще гарантира компенсации за половината от използваната енергия на предприятията.

„Целта е високите цени на енергоносителите да не се пренасят върху стоките и услугите, и българският бизнес да запази конкурентоспособността си на световните пазари“, обясни министърът.

Ангажиментът на премиера, на цялото правителство, на държавните и общинските институции, както и на социалните партньори, е гаранция, че това, което предстои на 1 януари, ще бъде нещо добро и ще се случи по правилния начин. Това ще остане в новата българска история като положителна стъпка, каза още Станков. 

Програмата за управление на държавните имоти, приета от правителството, не означава разпродажба на имоти, заяви министър-председателят Росен Желязков пред журналисти в Бургас, където участва в откриването на информационните събития от Комуникационната кампания за еврото. Премиерът уточни, че програмата за управление цели да се намери предназначението на имотите, чиято необходимост е отпаднала. „На първо място имотът може да бъде предоставен на община, на второ – предвидена е възможност за обезщетение по повод на отчуждаване, на трето – да се търси възможност имотът да бъде концесиониран за предоставяне на публична услуга, и чак когато това не отговаря на очакванията – възможност да бъде продаван“, заяви Желязков.

Той подчерта, че систематизирането на информацията за държавните имоти е необходима мярка, която никой не е предприемал през последните десетилетия. „Вие знаете ли колко имоти се продават? Не знаете. Вие знаете ли колко са държавните имоти? Не знаете. Това, което направихме, е да ги систематизираме, да получим информация какви са, за какво се използват и могат ли да послужат на общините. И изведнъж се появи една пропаганда, че се разпродава държавното имущество – злостна кампания, защото това не е вярно“, каза премиерът.

Желязков уточни, че програмата е за управление на имотите, а не за тяхната продажба. „Ние сме изпратили до Народното събрание предложение да разгледа програмата и да се произнесе: иска ли държавата в лицето на своите институции това имущество да се управлява ефективно или искат да се разпилява и да се продава, както през последните десетилетия. Ако Народното събрание се произнесе по един или друг начин, разбира се, ще се съобразим с това“, каза още премиерът.

Той отбеляза, че промените в Закона за държавната собственост, приети от парламента, нямат връзка с програмата за управление на имотите. „Те са свързани с възможността да се продават имоти на Министерството на отбраната през електронната платформа, което няма нищо общо с програмата за управление на имотите. Единственото общо е, че става въпрос за имоти, но и вие имате имоти, не става въпрос за вашия имот“, посочи Желязков.

България вече премина етапа на политическите декларации по отношение на присъединяването към еврозоната. Сега централна роля заемат практическите действия. Онези конкретни стъпки, които ще определят доколко успешно ще бъде реализиран преходът към новата валута за икономиката, за бизнеса и най-вече за хората. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в Бургас по време на откриването на националната информационна кампания за въвеждането на еврото. Събитието се провежда в Международния конгресен център.

По думите му бизнесът ще бъде сред основните бенефициенти при въвеждането на еврото от 1 януари 2026 година – отпадат разходите за обмен, улесняват се трансакциите, намаляват се рисковете при търговията и се повишава конкурентоспособността. „Това е особено важно за малките и средните предприятия, които ще получат равен достъп до единния пазар при по-ниска цена на капитала“, отбеляза Радев.

Той подчерта, че истинската мярка за успеха на еврото са ползите за гражданите – повече стабилност и сигурност, защитени спестявания, по-прозрачни кредити и по-добра покупателна способност. Разбираемо е, че хората имат въпроси. Затова правителството вече прилага мерки, включително строг надзор върху цените и активна информационна кампания, която стартира официално днес, подчерта още управителят на БНБ.

Според Радев общините също ще спечелят от въвеждането на единната европейска валута чрез по-лесен достъп до европейски програми, по-голяма предвидимост при бюджетното планиране и ръст на туризма. Най-важното е близостта на общините до хората – именно те трябва да разясняват на място и да гарантират, че процесът се възприема като справедлив и прозрачен, посочи Радев, като очерта две основни предизвикателства – възприемането на цените и политическата стабилност.

„Дори когато статистиката показва стабилност, усещането за поскъпване може да ерозира доверието. Решението е строг контрол, честен диалог и навременна информация. Членството в еврозоната е национален проект, който изисква последователност и съгласие по ключови въпроси“, добави още Димитър Радев. Той увери, че централната банка и банковата система са напълно подготвени за въвеждането на еврото. Логистиката върви по план, започнало е отсичането на българските евромонети, а търговските банки работят в тясна координация с БНБ. 

„От началото на този месец БНБ участва като наблюдател в органите на евросистемата, което гарантира пълна синхронизация още преди 1 януари 2026 година“, посочи гуверньорът на националната банка. Димитър Радев изрази мнение, че успехът няма да дойде само от БНБ и банковия сектор, той зависи от всички институции, бизнеса, синдикатите и местните власти. 

С приемането на България в еврозоната постигнахме една стратегическа цел за страната – пълната ѝ интеграция в рамките на Европейския съюз. Това заяви министърът на финансите Теменужка Петкова по време на откриването на националната информационна кампания за въвеждане на еврото у нас в Международния конгресен център в Бургас. Петкова подчерта, че членството на страната ни в еврозоната е гаранция за икономическа и ценова стабилност, за повече инвестиции, за икономически растеж и за повишаване на доходите.

„Еврото е прекрасна възможност да развием страната си в посоката, която българските граждани заслужават. Но то не е панацея – ще се наложи да положим усилия да спазваме правилата и да използваме пълноценно всички предимства, които членството ни дава“, каза Петкова. Финансовият министър акцентира върху това, че приоритет на правителството е плавното и справедливо въвеждане на еврото, без да се допуснат рискове.

По думите ѝ ключът към успеха е българските граждани, бизнесът и местните власти да получават обективна информация за всеки етап от процеса. „Много се спекулира в последно време и други субекти се опитват да внушат неверни твърдения. Истината е, че няма държава членка на ЕС, която след присъединяването си към еврозоната да е отбелязала спад в жизнения стандарт или забавяне на икономическия растеж. Напротив – тенденцията е обратната“, каза Петкова.

Тя даде пример с Хърватия, където след въвеждането на еврото се отчита силен ръст в развитието на туризма. „Членството ни в еврозоната е свързано единствено с ползи за България. Но за да се възползваме от тях, трябва да бъдем добре информирани. Нашата цел е да предоставяме точна и обективна информация на българските граждани“, подчерта министърът на финансите.

За Бургас и региона е чест и привилегия именно оттук да започне националната кампания за въвеждане на еврото, заяви кметът на общината Димитър Николов по време на официалното откриване на инициативата в Международния конгресен център в крайморския град. Той подчерта, че Бургаски регион има важна роля в националната икономика, тъй като около 70 на сто от летните туристически продукти се развиват в областта.

„Голяма част от туристите, които посещават региона, идват от държави, където отдавна е въведена единната европейска валута. Това ни поставя една крачка напред в работата с еврото, но предстоят детайли и специфики, които е важно да бъдат разяснени“, каза той. 

Кметът на Бургас изрази увереност, че дискусиите в рамките на форума ще бъдат полезни както за местната власт, така и за гражданите. По думите му силното присъствие на представители на Министерския съвет показва сериозността и личния ангажимент на правителството към процеса.

„Въпросите ще бъдат разнообразни – включително от социалната и здравната сфера. Но съм убеден, че днес ще получим отговори на всички тях и че държавата и местната власт заедно ще се справят с този преход“, подчерта Николов.