Остров Манихики, разположен в Южния Пасифик, вдъхновява художника Димитър Каратонев за най-новата му изложба. „Това е остров във Френска Полинезия – наричат го края на света. Местните го знаят и като Острова на перлите. В миналото през него са минавали мореплаватели, а местното население многократно е било евакуирано заради опасност от цунами“, разказа авторът за БТА. По-рано днес той откри най-новата си самостоятелна изложба със заглавие “Чудо в Манихики” в бургаската галерия “Неси”, където гостува за трети път.

Макар да признава, че никога не е бил там и едва ли ще отиде, защото е много далеч – между Калифорния, Австралия и Япония, допълва, че ако му се случи, ще е много щастлив. Любопитството към самото име води Каратонев към тази тема. „В изкуството търсим оригиналност и провокация – нещо, което да събуди интереса на публиката“.

Подобно на предишни свои проекти, той остава верен на пътешествията чрез въображението – споделя, че е рисувал езера от Титикака, има графика със заглавие  „Фиеста в Канкун“, както и картина „Мексико“. „Пътувам с платното. Чрез импровизацията и въображението – това е моят начин“, казва художникът.

Изложбата, озаглавена „Чудо в Манихики“, включва около 30 графики и 10 платна, създавани през последните 2–3 години. Част от тях са съобразени с конкретното изложбено пространство, посочва авторът.

Сред работите има и творби, посветени на любими художници. „Имам графики, които съм кръстил на Гоген, на Ван Гог. Примерно “Сънят на Гоген” – на мен лично ми е любима работа. Впечатленията ми от импресионистите датират от детството. За мен те са близки до съвременното изкуство – до това, което ние правим и как също като тях търсим оригиналност“, казва Каратонев. Голямо въздействие за тази привързаност към творчеството им му оказва посещението в музея Орсeй в Париж: „Като видях за първи път Гоген, Ван Гог… оттогава до днес не спирам да ги мисля. Те вървят с мен. В един момент просто сядам и ги рисувам“.

Въпреки че е завършил графика, работи с различни техники като живопис и акварел. „Така ми е по-интересно“, казва той. Все пак графичното мислене преобладава: „Мисълта ми винаги е графично насочена. Първо образът е графичен, но в тази техника си много технологично зависим от времето и материалите.“

Художникът не крие предпочитанията си конкретно към цветната графика. „Цветът дава съвсем друга емоция. Харесва ми, когато плоските цветни петна дават условност, но и богатство. Така нещата стават по-живи“.

Не избягва и експеримента. „Дефектът може да стане ефект. Важна е импровизацията – когато изчезне, изкуството се превръща само в занаят, а това е убийствено за художника“.

По отношение на вдъхновението, Каратонев е лаконичен: „Темите се въртят в главата постоянно. Новите идеи се появяват в самата работа. Ако само седиш и чакаш вдъхновение – трудно става“.

Помагат му най-добрите лекари в София

Индийски класически танци ще бъдат представени в четири български града. Изпълнителите ще гостуват в сцена „Олга Борисова“ в Кюстендил, в „Сити арт марк център“ в София – на 14 август, площад „Тройка“ в Бургас – на 16 август, и на 17 август – във Фестивалния и конгресен център във Варна, съобщават организаторите.

Събитието се организира от посолството на Индия в България, Индологическа фондация „Изток – Запад” и с подкрепата на местните общини.

Ръководител на групата е Арупа Гаятри Панда – призната за една от най-добрите танцьорки на одиси от своето поколение, отбелязват организаторите. Те посочват, че едва тригодишна тя е посветена в танца от гуру Пуспаранджан Мангарадж. Преминала през обучение в танцовата академия на Ориса (ODA) при авторитетни учители, днес тя преподава в катедрата по визуални и сценични изкуства в университета Шри Шри в Одиша, предавайки опита си на младите танцьори. Представяла е танците одиси на престижни сцени в САЩ, Канада, Белгия, Германия, Китай, Мавриций, Камбоджа, Виетнам, Мианмар, Кувейт, Катар, Бахрейн, Дубай. Ръководила е работилници в различни училища в щатите Раджастан и Утар Прадеш, поканена от Spic Macay (Общество за насърчаване на индийската класическа музика и култура сред младежта) през 2015 и 2016 г. Арупа Гаятри Панда е изпълнителка и на главната женска роля в телевизионния сериал „Шри Джаганнатх“, излъчван по Taranga Odia channel.

„Групата пристига специално за представленията у нас, спонсорирана от Индийския съвет за културни отношения – правителствена организация на Индия, посветена на популяризирането на културните отношения на страната със света чрез културен обмен и художествено сътрудничество“, уточняват организаторите.

Както БТА писа, одиси е сред най-почитаните форми на индийския класически танц, с корени в древните храмове на Одиша, Източна Индия. Традиционно се изпълнява от жени танцьорки, наречени махари, в почит към бог Джаганнатх – главното божество в региона. Стилът се отличава с неповторима грация, лиричност, изтънченост и задълбочен акцент върху бхакти бхава (богоотдаденост). Изпълнителите пресъздават митични истории за индуистки богове и предават духовни послания, като използват сложни движения на тялото, носят богати костюми, украшения и специален грим.

/ВСР