В ексклузивно интервю за БЛИЦ бившият разузнавач, криминалист и дългогодишен служител на МВР Тихомир Стойчев прави задълбочен анализ на тревожните процеси в българското общество.
Поводът е случаят „Явор“ от Варна, но разговорът бързо преминава в разширен коментар за ескалацията на престъпността, деградацията на институциите и липсата на воля за системна реформа.
Стойчев говори откровено за „локалите“, младежката агресия, наркотрафика, мутренските години, политическите зависимости, покритите разследвания и нерешените убийства, като тези на Андрей Луканов, Алексей Петров, Емил Кюлев, Илия Павлов, Иво Карамански, Георги и Васил Илиеви и всички лоши момчета от Прехода.
Кой е Тихомир Стойчев?
Тихомир Стойчев е роден е на 23 февруари 1953 г. в София Завършил е история във ВТУ „Св. Кирил и Методий“, слушателски курс в Академията на МВР и политология. Специализирал е управление и овладяване на кризи. Работил е на различни длъжности в МВР, в Националната служба за сигурност и в Централната служба за борба с организираната престъпност. Директор на ЦСБОП през 1991-1992 г. Председател на НААФ (Национален антикриминален и антитерористичин форум).
Тихомир Стойчев пред БЛИЦ
– Г-н Стойчев, какво мислите за случаят „Явор“ от Варна?
– Явор е явно познат на МВР, попада в категорията на така наречения контингент. И явно гравитира около средите, които са занимават с разпространение и употреба на наркотици. Тук трябва да обърнем внимание, че наркотиците са един превъзходен пазар за онези, които ги произвеждат и трансферират.
Смятам, че държавата, освен чрез МВР, трябва да организира реакцията си по отношение на такива лица, на първо място, като към болни и зависими хора. Съществуването, разрастването на пазарите за наркотици усилват числото на зависимите, особено млади хора, което се превръща в един сериозен проблем на националната ни сигурност.
Явор
По случая с Явор не стана много ясно боди камери включени, невключени ли са били, има ли превишаване на правата на полицаите. По един или друг начин в обществото намери място усещането, че са превишени норми при използване на помощни средства, сили и умения след задържането, които не би следвало да се толерира. В същото време задържаните лица в нормалните държави се държат по-дисциплинирано.
Правил си каквото си правил, независимо какви девиантни деяния имаш в миналото, или криминално поведение в момента, като попаднеш в ръцете на компетентните органи, приключваш играта. Оказването на съпротива не се препоръчва и толерира. Според мен МВР трябваше да излезе с пресконференция по случая след проверките. А има усещането, че те са приключили.
Не се решава въпросът с това, че се отстраняват или се преместват на друго работно място началници. Започна да се говори, че ще се работи повече по обучението на състава. Но това обучение става задължителен елемент след назначаването на който и да е полицейски служител, на каквато и да било длъжност. Ако тези норми не са изпълнени, или отменени по някакъв начин, то за МВР, неговото политическо и професионално ръководство проявява дефицит, особено като говори за неща, които закон и правилник са разписали, и трябва да се спазват.
– Като професионалист с дългогодишен стаж и опит, какво мислите за това странно поведение на прокурорския син от Перник? Според вас той толериран ли е по някакъв начин от колеги на баща си, заради длъжността, която заема родителят му?
– Този човек според мен отдавна не трябва да е на свобода. Задържа се, съди се, има осъдителна присъда, друга присъда, след това се пуска на свобода. Той влияе през това време върху свидетели, върху жертви на неговото насилие.
Васил Михайлов, БТА
Бащата(прокурор) се разграничава от него, казва, че синът му от много години не живее при тях, че е самостоятелна личност. Частично е прав. Не мога да кажа виновен или невинен, но по един или друг начин носи отговорност. За всички форми на противозаконно поведение, макар и косвена вина, трябва да носят и родителите.
Морално осъдително е да не се интересуваш какво прави детето ти, макар в периода след навършване на пълнолетие. С кого живее, как си взаимодейства с обществото, по какъв начин организира отношенията си с околните.
– И тъй като говорим за аморално и жестоко понякога поведение на днешните младежи, за употребата на наркотици, да ви върна на случая с Дебора. Как ще коментирате жестокостта не само към нея, а и към много други жертви, които биват пребиване, рязани, тормозени? Това не е ли социопатично поведение от страна на насилниците?
-Вие сте напълно права, но тук не става въпрос само за социопатия. Има един дефицит на изследвания какво се случи в нашето общество в последните 35 години. Моето обяснение е, че беше изпуснат духът от кутията на Пандора. През годините станахме свидетели на нападение и палежи на Народното събрание, гледаме често възпрепятстване на дейността на властите в България, по повод и без повод.
Георги
Гражданите имат своите конституционни права, друг е въпросът до колко ги познават и до колко има институционални гаранции те са се случват, реализират, да бъдат съхранявани. В началото на прехода неслучайно една от службите за сигурност беше наречена Национална служба за защита на Конституцията, по-късно трансформирана в Национална служба за сигурност, която след това влезе с Бюрото за финансово разузнаване и ВКР в ДАНС.
В много държави, като Германия, неслучайно службите за вътрешна сигурност и контраразузнаване се наричат Служби за защита на конституцията. Иначе това трябва да бъде изрично подчертано в задачите и задълженията им.
– А дали ще можем, след като поколения вече са изпуснати?
– Волята на политическия и управленския елит до голяма степен поставя в зависимост от това можене и това желание. Престъпността нараства, наблюдаваме ненормални реакции, поведение при някои групи, не си даваме сметка, че освен индивидуални нарушители расте числото на груповите престъпления. Ето сега т. н. „локали”.
– Исках точно за тях да ви питам. Какво мислите за тази ескалация от побоища и престъпления напоследък?
– Това не е нещо ново. Такива големи обекти като МОЛ-овете, където те се събират, не са нещо необичайно. Техните прояви зачестиха и заради влиянието на външната среда за сигурност върху вътрешната среда и сигурност.
В много страни от Европа такива явления и групи се появиха отдавна. Всъщност това са неформални групи, които се появяват за сметка на дефицити, породени от нерегулирани конфликти в обществените отношения. За мен това е социална реакция на нерешавани и на недобре управлявани социални конфликти, всеки със своето отражение.
Някои от ръководителите в МВР неглижират проблема. Видиш ли, имаме някакви групички, разглезени младежи от богати семейства, които ходили със скъпи дрешки… Твърде прибързано обяснение, вероятно повлияно от политическата конюктура.
Тук обръщам внимание, че Институтът по криминалистика и криминология, според много колеги, включително сега работещи, смятаме, че с годините се занемари работата там именно по изследване на престъпността. Питаме се, дали не трябва и към някои от националните служби да бъдат създадени филиали на този Институт за криминалистика и криминология. Един проблем.
Достъпът до личните данни, до класифицирана информация, които са важни за съвременната наука, да бъдат използвани включително от оперативните дела(разработките). Има способни служители вътре, може да бъдат привлечени и да бъдат назначени от самите служби, привлечени кадри от университетите на интердисциплинарен принцип, осигури приемственост с други, които завършат образованието си.
Преподавателски състав също може да участва.
Има кабинетни учени, които тръгват да правят класическа наука, другите са от практиката, които адаптират знания, професионални умения и достижения, с което обогатяват науката, теорията и преподаването на млади хора.
Престъпността е патологично социално явление, детерминирано от измененията в обществото. И трябва да бъде изследвано своевременно като такова, за да бъде осигурена адекватна политическа реакция за противодействие.
– Вие и ваши колеги, след като смятате, че има такъв дефицит на кадри, разговаряли ли сте с държавни мъже, предлагали ли сте им това?
– Аз съм предлагал поне на трима министри, главни секретари, директори на служби това нещо, поне преди 15-20 години. Няма разбиране и по някаква причина няма воля.
Може би роля играе политическото разслоение в обществото.
Началото на прехода изигра особена роля.
Дори да го има, политическото разделение не би трябвало да влияе върху състоянието на сигурността в държавата, на адекватността на мерките срещу престъпленията. Прекрасно като пожелание, но не се случва.
Трябва да си даваме сметката, че част от ръководния състав заема високите си позиции благодарение на лобизъм, от една или друга партия, групировка, избрани трябва да се съобразяват с исканията им. Те ревниво пазят своите позиции, но не особено своите задължения, които произтичат от конституцията и законите.
Тези скачени съдове, взаимоотношения, които ние наблюдаваме, преливат от едно в друго пространство и носят проблеми. Не решения, каквито обществото очаква. Та по отношение на локалите, да ви кажа, попаднах на една докладна записка от 1989 г. В МВР, в Шесто управление отдел е наблюдавал интелигенцията специално.
Началник и заместник подписват докладна във връзка с т. н. „сборища”, в които се появяват контркултурни групи, насочвани по външна инициатива, чужди служби, правителства, други субекти, които извършват подривна дейност срещу Народна Република България. Докладната записка е адресирана „до др. Йордан Йотов”, който в ЦК на БКП отговаря за идеологическата работа. Не можах открия допълнителни данни- дали той се е запознал с тези доклади, какво е предприел, направил.
Препращам ви към това задължение на всички териториални поделения на МВР, които в онзи период от време бяха задължени да водят едни така наречени информационни, наблюдателни дела по отношение на обекти, където има характерно струпване на контингент, на специфични групи, криминален или друг. Която практика май вече е изоставена, занемарена.
Макар днес нашите служби, МВР, ДАНС да имат териториални, линейни поделения, които трябва да наблюдават същите процеси, обществото, включително по високите нива в изпълнителната и друга власт. Когато оперативен работник, териториално или линейно звено откриват нещо тревожно, свързано с престъпността, с други опасности за сигурността, трябва да бъде информирано държавното ръководство.
Забелязват се пропуски в работата на Консултативния съвет за сигурност при президента, в СС при МС. Не са достатъчно всеобхватни ежегодните доклади за състоянието на националната сигурност, които се приемат в Народното събрание, а от тях следват изводи и планиране организаацията на работа за следващ период.
Днешните събития у нас не са изключение.
В Сърбия бяха разстреляни ученици в училище с автоматично оръжие. После по улиците на няколко населени пункта друг нападател уби и рани няколко случайно попаднали под огъня граждани.
И до сега следствие и съд опитват да си обяснят мотивите, подбудите на извършителите, да установят тези млади хора имат и използват оръжието по този начин. Във връзка с етническите и верски конфликти, обусловили разпадането на СФРЮ остана напрежение в общественото съзнание, падна сянка върху междуличностните и груповите отношения.
Остана и наследството на милитаризирането на населението, склонност хората с оръжие да бъдат героизирани, насилието превръщано в одобряема норма. Около всичките тези процеси политическият елит всяка партия по своему се опитва да извлича дивиденти, усилва се напрежението между власт и опозиция, като всеки опитва да ги експлоатира. Ставаме свидетели на един процес, на много сериозен, дълбок политически конфликт, чиито последици могат да се отразят и у нас.
В Русия, в постсъветското пространство в последните години наблюдаваме също подобен процес. Искаме или не, имаме традиционни отношения, нерядко с лекота заимстваме от онова, което се случва нам. В тази страна, от Империята, през Съветския съюз до Руската федерация е имало сериозна престъпност, на много високо ниво.
Когато се отвориха границите за свободно пътуване, мнозина от това пространство, се оказаха в други държави, включително на наша територия. Освен, че престъпниците са свързани помежду си, те откриха възможностите за нови съюзи, увеличиха възможностите на трансграничната престъпност. Респективно всички генерират по- високи нива на предизвикателства и опасности за сигурността.
А наред с появата на нови групировки, с усилване проявите протичат процеси на обновление. И сега там има бум на контракултурни прояви, а външни въздействия и възможностите на новите технологии, на мрежовите връзки им осигуряват възможности за бързо организиране на опасни акции.
Там също станаха няколко нападения над учебни заведения с жертви и ранени.
За това смятам, че да подценяваме у нас проявите на нови групи с демонстрация на неуважение към законите, властовите институции и традиционни норми никак не е невинно..
– Смятате ли, че криптокралицата Ружа Игнатова е жива?
– Мога само да гадая. Възможно е, тя е имала достатъчно средства, може да се подложи на пластични операции, да сменя самоличности, документи. Видимо е била обградена и е контактувала с хора от високите социални групи, с бивши, а може би и настоящи служители на различни служби, с престъпни босове. Подобни организации придобиват сериозен ресурс, средства, възможности за упражняване на влияние.
Ружа Игнатова
В същото време не проумявам защо се променя отношението към глобализацията. Това е обективен процес. Много хора действително искат свободно да се придвижват по света, да избират къде да живеят, учат, работят, отглеждат децата, развиват отношения…
И изведнъж някой си позволи да слага прът в развитието на тези процеси. Глобализацията, ако я приемаме, не ще бъде едностранна, едни да избират на кого да позволяваме, други да ограничаваме, санкционираме. Нали целите бяха свободно движение на хора, стоки, капитали, информация и т. н.
Очаквайте във втората част на интервюто с Тихомир Стойчев ексклузивни разкрития за убийствата от Прехода на знакови имена като Андрей Луканов, Емил Кюлев, Илия Павлов, Васил и Георги Илиеви и Иво Карамански!
Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ
0 коментара