Заместник-ректорът по учебните дейности на Великотърновския университет доц. д-р Боряна Здравкова приветства участниците в хакатона „Популяризиране на политиките на сближаване в Европейския съюз“, организиран от Българската телеграфна агенция (БТА). 

В хакатона участват седем студентски отбора. Това са отборите на Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград, Бургаския свободен университет, Икономическия университет във Варна, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Техническия университет в Габрово, Русенския университет и Университета по хранителни технологии в Пловдив. Студентското състезание е част от проекта на БТА „Европа на Балканите- Заедно чрез знание“.

Заместник-ректорът благодари на организаторите, че са избрали Великотърновския университет за място, където се провежда заключителното национално събитие по проекта. Тя поздрави участниците от различните отбори от името на ректора на висшето училище проф. Димитър Димитров. Заместник- ректорът изрази задоволство от факта, че толкова млади, активни и амбициозни хора имат готовност да разкажат за своите интересни и иновативни идеи в областта на популяризирането на сближаването в Европейския съюз (ЕС). Според нея темата е необятна и вълнува всички хора. Затова е важно да бъдат представени интересни идеи както за образованието, така и за различни аспекти на политиките на сближаване в рамките на ЕС.

Заместник-ректорът доц. Здравкова е част от журито, чийто председател е генералният директор на БТА Кирил Вълчев, в състава му са още Наталия Анастасова- заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ към Министерството на труда и социалната политика. Радина Боянова – държавен експерт в Дирекция „Програмиране, наблюдение и оценка“. 

Гост на хакатона във Велико Търново е генералният директор на “Арменпрес” Нарине Назарян, чието гостуване в България по покана на БТА съвпадна със събитието.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев представи пред участниците целите в заключителния хакатон от проекта на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ с подкрепата на Европейската комисия.

Домакин на събитието е Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“. В хакатона участват седем студентски отбора. Кирил Вълчев припомни, че в рамките на проекта БТА е организирала шест хакатона с участието на студенти от различни университети.

В Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград дискусията беше посветена на „Новите умения на бъдещето“, в Бургаския свободен университет акцентът беше върху „Как да направим Бургас по-зелен“. В Икономическия университет във Варна се разглеждаха „Предизвикателствата пред мениджърите в новото време, свързани с дигитализацията и зеления преход“. В Техническия университет в Габрово фокусът бе „Изкуственият интелект и умни градове“, а в Университета по хранителни технологии в Пловдив обсъждането беше около „Предприемач на бъдещето“. В Русенския университет „Ангел Кънчев“ заданието беше свързано с „Интелигентна мобилност“.

Пред студентите на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ генералният директор на БТА припомни значението на понятието хакатон, което е комбинация от думите „хак“ и „маратон“ – както в маратона има ограничения във времето, в което като хакери участниците трябва да намерят хитро решение като „секат”, „цепят”. Идеята възниква още през 60-те години на миналия век, когато в Масачузетския технологичен институт студентите от Техническия клуб използвали думата hack за „умен, нестандартен, често импровизиран технически трик“. 

Той обобщи, че в състезанията по проекта на БТА целта е уменията да бъдат използвани за подобряване на системите, като при „белите хакери“ за коригиране на грешки и защита, а не като при „черните хакери” – за злонамерени резултати.

Проектът „Европа на Балканите: Заедно чрез знание” цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), каза Вълчев.

Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос, посочи той. И обясни, че идеята на откриването на проекта във Велики Преслав е била за да се подчертае ролята на България за кирилицата като трета азбука в ЕС. Той уточни, че през тази година се отбелязва кръгла годишнина от създаването преди 1170 години от светите братя Кирил и Методий на първата графична система на българската писменост – глаголицата. Отбелязването на годишнината е част от календара на БТА, Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) „14 века България в Европа” за отбелязването на знаменателни годишнини в българската история със значение изобщо за общата европейска история.

Той посочи, че на конференциите, организирани по проекта в различни региони на България, темите са били за различните приноси на българите. 

В периода от ноември 2024 г. до септември 2025 г. БТА организира общо 47 събития заедно с двете при откриването във Велики Преслав и Вършец и този вече седми хакатон в университети в България – дискусии в 32 пресклуба в България – в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Петрич, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Самоков, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Троян, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, както и 6 трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Букурещ, Одрин, Скопие и Солун. По проекта са публикувани повече от 500 новини и 19 инфографики.

Друго важно послание на проекта е, че България е Европейският съюз, България е Европа и не е нужно младите българи да отидат на другия край на Европа, за да осъществят някоя идея, защото абсолютно възможно е да осъществяваш идеите си в България – стига да ги имаш. Затова всеки един млад човек трябва да си даде сметка, че той си остава същият човек, където и да отиде – ако мисли, че ще се провали тук, може да се провали където и другаде да отиде в ЕС, но ако положи същите усилия, както е готов да го направи другаде в ЕС, може да бъде успешен и тук в България и да осъществи идеите си и тук, каза Кирил Вълчев.

Доказва го и фактът, че все повече чуждестранни студенти са избрали да се обучават през последните години в българските университети и висши училища, което установи запитване през юни тази година на образователния репортер и на кореспондентите от БТА до академичните им ръководства в София и в страната.

По обобщени данни на Министерството на образованието и науката през академичната 2024/2025 година общо 16 995 чуждестранни граждани се обучават в страната, което е със 779 повече спрямо предходната учебна година – увеличението е от близо 4,8 процента. Най-много чуждестранни студенти в България пристигат от Гърция – 3277 студенти, от Великобритания са 2235, от Украйна – 2151, от Германия – 1532 студенти, от Италия – 990 студенти. Например, домакинът на заключителния хакатон – Великотърновският университет “Св. св. Кирил и Методий”, през миналата учебна година е имал 381 чуждестранни студенти, от които 49 са граждани на ЕС.

През изминалите издания студентите в хакатона показаха, че без естествен интелект няма и изкуствен. А България е страната на естествения интелект, далеч преди да стане част от ЕС, каза Вълчев.

Затова БТА и 46 (от общо 51) университета в България имат безсрочни договори за постоянно партньорство чрез системно предоставяне на информационни материали с уредени авторски права и стажове на студенти в агенцията. В най-скоро време БТА ще има такива партньорства с всички 51 български университета, каза генералният директор.

Голямата цел е българските университети да бъдат по-видими, както в България, така и в чужбина, включително да бъде видима и тяхната научна дейност и реализацията на студентите след като завършат. По този начин БТА помага младите хора да остават в България, както и да бъдат привлечени студенти от други страни, защото България предлага европейско образование на много по-ниска цена от университетите на други места в Европейския съюз и в приятна социална среда като тази във Велико Търново, където могат не просто да учат, а и да имат прекрасен студентски живот, отбеляза Кирил Вълчев.

Журито, което ще оценява седемте отбора по темата на хакатона „Популяризиране на политиката на сближаване с ЕС“, е в състав генералният директор на БТА Кирил Вълчев, доц. Боряна Здравкова – заместник-ректор по учебната дейност във Великотърновския университет. Наталия Анастасова- заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ към Министерството на труда и социалната политика. Радина Боянова – държавен експерт в Дирекция „Програмиране, наблюдение и оценка“ към Изпълнителна агенция „Програма за образование“

На хакатона във Велико Търново присъства и генералният директор на „Арменпрес” Нарине Назарян, чието гостуване в България по покана на БТА съвпадна със събитието.

Много щандове, арт работилници, музика и забавления предложиха на гостите си Нощта на Самоводската чаршия и Фестивалът на занаятите във Велико Търново, които се проведоха от 18-ти септември до днес.

Началото беше поставено с дефиле на ученическия оркестър на Средно училище „Емилиян Станев“ в града Junior Band, като впоследствие имаше още много музикални прояви на деца и младежи, различни формации. Радост у децата предизвикаха интерактивното представление със сапунени балони и последвалото Пяна парти. Атрактивни за зрителите бяха още огненото шествие и шоу.    

Старинните занаятчийски улички бяха изпълнени с щандове на близо 80 изложители от цяла България. Освен да си закупят различни плетива, ръчно изработени сувенири, био продукти, подправки, бижута, картини, изделия от различни материали, посетителите от страната и чужбина можеха да се включат в ателиета и работилнички, и сами да си изработят нещо в компанията на истински занаятчии. Те имаха възможност да дегустират вино от малки семейни изби, да видят как се правят коктейли, както и да научат повече за различните етапи на приготвянето на мед и пчелни продукти.

Нощта на Самоводската чаршия и Фестивалът на занаятите, организирани от общинската агенция „Царевград Търнов“ и Община Велико Търново, се радваха на голяма посещаемост, особено в Деня на независимостта на България 22 септември, когато старата столица бе център на празненствата. Отбелязването на 117-ата годишнина в града започна с тържествена литургия в храма „Св. 40 мъченици“, продължи на крепостта „Царевец“, с шествие по централните улици, празнична програма в центъра на града с участието и на военни оркестри, и завърши с тържествена заря-проверка.

Информационни срещи, част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България, ще се състоят днес във Велико Търново,  Самоков, Малко Търново, Брегово, Велинград, Павел Баня.

Срещите ще се проведат на следните места: във Велико Тирново – в зала в сградата на Общината, в Самоков – зала в „Арена Самоков“, в Малко Търново, Брегово и Велинград – в местните общини, в Павел Баня –  в НЧ зала „Младост“, адрес ул. „Освобождение“ № 4.

Целта на кампанията е гражданите да получат ясна, подробна и достоверна информация за основните етапи и срокове от процеса по въвеждане на еврото. Мероприятието е съвместно между отговорните институции, част от които са Министерството на финансите, Българската народна банка, Министерството на икономиката и индустрията, Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Националният осигурителен институт и други.

Представители на институциите и експертите на Комисията за защита на потребителите ще обясняват как да се превалутира правилно, какви са изискванията към търговците по Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), какви са правата ни като потребители, как да подаваме сигнали при установени нарушения. Участниците ще могат да задават своите въпроси.  

БТА припомня, че кампанията започна от Бургас на 2 септември, а миналия петък срещи се проведоха в Мизия, Цар Калоян, Асеновград, Ивайловград и Петрич.

Националният хакатон „Популяризиране на политиката на сближаване на ЕС“ ще се състои днес във Великотърновския университет. Организатор на събитието е Българската телеграфна агенция. В състезанието ще участват седем отбора от цялата страна. Това са отборите на Бургаския свободен университет, на Русенския университет, на Техническия университет в Габрово, Икономическия университет във Варна, Университета по хранителни технологии в Пловдив, Югозападния университет от Благоевград и Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. 

Участниците ще представят своята концепция за популяризиране на кохезионните политики на Европейския съюз. Заключителният хакатон е част от проекта на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“. Основната цел на проекта е да предостави обективна и изчерпателна информация, за да се даде точна цялостна картина на политиката на сближаване на Европейския съюз, включително Фонда за справедлив преход, съответната подкрепа по Плана за възстановяване на Европа или от инструмента за техническа поддръжка. Специален акцент е поставен върху образованието и уменията като двигател за развитието на регионите.

Събитието във Велико Търново ще се състои в Библиотечно-информационния център, в корпус номер 5 на университета. Журито ще бъде ръководено от Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, ще участват представители на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ към Министерството на труда и социалната политика, както и експерти от Изпълнителната агенция „Програма за образование“. В състава на журито ще бъдат и представители на домакините от Великотърновския университет. Гост ще е Нарине Назарян, генерален директор на Арменската информационна агенция „Арменпрес“. 

В периода от ноември 2024 г. до септември 2025 г. БТА организира дискусии и събития в пресклубовете си в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Петрич, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Самоков, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Троян, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, както и трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Букурещ, Одрин, Скопие и Солун.

България отпразнува 117 години от обявяването на независимостта си. По традиция центърът на тържествата беше във  Велико Търново, където на 22 септември 1908 година княз Фердинанд, заедно с министрите от кабинета на Александър Малинов, прочита Манифеста, с който бива провъзгласена Независимостта на България.

След тържествена литургия в храма „Св. 40 мъченици“, гостите на празника поднесоха цветя пред гроба на цар Калоян и се отправиха към крепостта „Царевец“. Там беше издигнато националното знаме, многолюдно шествие премина по улиците на Велико Търново по повод на празника. В честванията участва председателят на Народното събрание Наталия Киселова. Тя беше начело на празнично шествие във Велико Търново. Председателят на Народното събрание прие почетния строй от курсанти на НВУ “Васил Левски“. С военен ритуал беше издигнато българското знаме, а в небето полетяха 117 бели, зелени и червени балони.

Само единни и обединени около национални приоритети можем да градим държавата, каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова в слово по повод 117-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България. По-късно вечерта Наталия Киселова присъства на Тържествена заря-проверка във Велико Търново. „От всеки един български гражданин зависи както да помним нашата славна история и предци, с които се гордеем, така и да запазим стремежа им за свободна и независима България“, каза тя. Нужно е да търсим и пазим това, което ни обединява, а не да се демонстрира това, което ни разделя, добави Киселова.  

Кметът на Велико Търново Даниел Панов подчерта, че Независимостта е най-обединяващият ден, извор на гордостта, че сме българи и великотърновци и ден, в който честваме живата памет на героите ни, изпълнена с толкова много смелост, героизъм и достойнство.

Преди това имаше демонстрация на строеви хватки, изпълнени от възпитаниците на университета на площад „Цар Асен“ във Велико Търново. За пореден път пред гостите на празника беше прочетен Манифестът, с който във Велико Търново на 22 септември, 1908 година е провъзгласена Независимостта.

Сред присъстващите бяха заместник-председателите на Народното събрание Юлиана Матеева и Николета Кузманова, конституционният съдия Атанас Семов, представители на парламентарните групи, областният управител Юлия Ликоманова-Мутафчиева, председателят на Великотърновския общински съвет Венцислав Спирдонов, началникът на НВУ “Васил Левски“ бригаден генерал Станчо Кайков, заместник-ректорът на Великотърновския университет проф. Николай Кънев, представители на институции и общественици. Сред гостите бяха още генералният директор на БТА Кирил Вълчев и генералният директор на „Арменпрес” Нарине Назарян.

Хиляди наблюдаваха спектакъла „Царевград Търнов -Звук и светлина“ и празничните фойеверки. 

По повод празника, президентът Румен Радев написа във Фейсбук: „Независимостта не е само историческа дата, а урок по държавническа мъдрост, който трябва да следваме и днес“. Днес отдаваме почит към политическата зрялост на предците ни, които обявиха България за независима държава. След 1908 г. народът ни много пъти доказа, че има и волята, и силата сам да определя своето бъдещe, отбеляза държавният глава. 

Независимостта не е подарък, а плод на постоянство и воля, който сме длъжни да отстояваме всеки ден, написа министър-председателят Росен Желязков в социалната мрежа.

Нека този ден ни напомня, че свободата и независимостта не са даденост, а отговорност, отбеляза вицепремиерът и председател на „БСП – Обединена левица“ Атанас Зафиров в поздравление за празника.

В Деня на Независимостта Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ записаха нова песен в средновековната търновска църква „Св. св. Петър и Павел“. Това беше поредната историческа забележителност, чиято акустика беше използвана за да обогати звученето на предстоящия албум на музикантите.

Годишнината беше отбелязана и в други градове в страната.

В София честването на празника започна в 11:00 ч. пред паметника „Независимостта на България“ на площад „Княз Александър I“.  Отбелязването се организира от Столичната община и е част от Календара на културните събития на София. Независимостта не е просто историческа дата, а отговорност да пазим държавата си честна и справедлива, каза кметът на София Васил Терзиев.

В Белоградчик венци и цвята бяха поднесени пред паметника на загиналите във войните.

В Благоевград на площад „Георги Измирлиев“ бяха положени цветя и венци пред Паметната плоча. В чест на празника стихотворението „България“ от Георги Джагаров рецитира Иван Аладжов, ученик от Осмо средно училище „Арсени Костенцев“. На площад „Георги Измирлиев“ ще се проведе ежегодната „Спортна панорама“, а по-късно имаше и табата маратон.

Във Варна празника се почете с военен ритуал и празничен молебен.

Във Видин се състоя тържествена церемония, с празничната програма, която започна с националния химн, изпълнен от Градския духов оркестър, и изпълнение на стихотворението „Татковина“ на Петко Рачов Славейков от първокласничката Сияна Михайлова.

Във Враца, Мездра и Козлодуй отбелязаха 117 години от обявяването на независимостта на България с празнична програма, поднасяне на венци и цветя, молебен и други прояви.

В Ловеч над 300 експоната от етнографското богатство на Регионалния исторически музей в Ловеч бяха показани в една от новите зали на културната институция. По случай Деня на независимостта за пръв път експозицията отвори врати за посетители.

В Монтана се проведе концерт на централния площад „Жеравица“, изнесен от народната певица Светла Дукатева, която представи песни от родопския край. На площада се извиха дълги кръшни хора, на които се хванаха много граждани и гости на града.

В Панагюрище празникът беше отбелязан с ритуал по издигане на националното знаме и празнично шествие.

В Перник се състоя възпоменателна церемония пред паметника на Кракра Пернишки.

В Плевен  тържествен ритуал се състоя на площад „Стефан Стамболов“ с участието на военнослужещи от Плевенския гарнизон. Ритуалът започна с изпълнение на общинския хор.

В Пловдив се състоя историческа възстановка на събитията от 1908 г. на Комитет „Родолюбие“. Церемонията се състоя на пл. „22 септември“, където се намира Колоната на Независима България.

В Разград бяха положени венци и цветя пред Войнишкия паметник.

В Свищов с военен ритуал отбелязаха 117 години от обявяването на Независимостта на България.

В Сливен се състоя тържествена церемония на централния градски площад „Хаджи Димитър“.

В Стара Загора се състоя концерт на Общинския духов оркестър.

В Троян с възпоменателна церемония пред мемориален комплекс „Вила Ванна“ в почетоха празника.

Трявна отбеляза 22 септември с прочитане на манифеста за обявяване на независимостта и почетен салют.

Търговище отбеляза Деня на Независимостта с разходка в миналото на града и забавления в местността Парка.

В Хасково отпразнуваха деня с тържествен ритуал по поднасяне на венци и цветя пред Паметника на Незнайния войн.

В Шумен членове на организацията Родолюбив комитет „Кан Крум Страшний“ представиха пред сградата на Военния клуб жива картина, посветена на 117 години от обявяването на Независимостта на България. 

В Ямбол отбелязаха годишнината с тържествена церемония в Музея на бойната слава.

Посланикът на Обединеното кралство Натаниъл Копси посети първия в България извънстоличен трамплин парк във Велико Търново заедно със съпругата и сина си. Той беше в старата столица за честванията на Деня на Независимостта на България – 22 септември.

Пред журналисти посланик Копси коментира, че отношенията между Великобритания и България са по-добри от всякога. Двете страни имат много тясно сътрудничество в различни сфери, сред които са борбата срещу организираната престъпност, търговията, отбраната. Има голяма българска общност във Великобритания, както и голяма английска общност в България, особено в селата около Велико Търново, каза той и добави, че има намерение да посети съгражданите си при следващи идвания в региона.

По думите на посланика възможностите за развитие на отношенията между двете страни са предимно в търговията и инвестициите. Чудесен пример за това е новоизградения трамплин парк във Велико Търново, който предлага нещо ново за семействата в града, каза той. 

Очаква се паркът във Велико Търново да отвори официално врати на 11 октомври. 

Генералният мениджър на Area 52 във Велико Търново Георги Терзиев разказа, че трамплин паркът е част от верига, която има такива съоръжения и в българската столица, както и в Косово. Той подчерта, че това са най-големите трамплин паркове в България и на Балканския полуостров. Във Велико Търново има и две нови съоръжения, които са интерактивни – валоарена, в която играчът влиза и играе, изцяло управлявайки играта с тялото си, и валоскок, където игрите се играят чрез скачане на трамплин.

Съоръженията са предназначени предимно за деца, но могат да се използват и от възрастни, обясни Терзиев. Един от редовните клиенти в софийския трамплин парк е на 62 години, даде пример той и допълни, че 10 минути скачане на батутите се равнява на около половин час бавно тичане. Това има ползи както за телесното, така и за душевното здраве.

Капацитетът на трамплин парка във Велико Търново е 120 души едновременно. Той разполага и с ресторант с 90 места, който е оборудван с маси за билярд, дартс и автомобилни симулатори. В сградата има помещения за празнуване на рождени дни и други празненства. 

Основател и собственик на трамплин парковете е Джонатан Харгрийвс, който ги управлява с партньорите си от акционерното дружество.

Независимостта е търновски акт, както казва историята, защото Велико Търново събира в едно пътя до заветната дата 22 септември 1908 г. Това каза кметът на Велико Търново Даниел Панов на тържествената заря проверка по случай 117 години от провъзгласяването на Независимостта на България на площада в подножието на Царевец.

„Този път не беше лесен, той премина през векове на робство, мрак и битки. По него се родиха и живяха Ботев, Левски, Раковски, Стамболов – най-великите ни национални водачи, които имаха дързостта да мечтаят за невъзможното и превърнаха тази мечта в национална идея“, допълни Панов.

„Независимостта е най-обединяващият ден, извор на гордостта ни, че сме българи и великотърновци и ден, в който честваме живата памет на героите ни, изпълнена с толкова много смелост, героизъм и достойнство“, каза Панов.

По думите му независимостта е кулминация в българската история и манифестът, с който Фердинанд обявява независимостта, дава глас на вековния зов за народа ни за истинска свобода.

Всяка годишнина от независимостта е вълнуваща, запомняща се, поредица от празненства, чийто център и бъдеще ще бъде старопрестолно Търново, така казват общинските съветници на първото честване една година след обявяването на Независимостта през 1909 г., припомни кметът. „Днес, 117 години по-късно, ние следваме заветите им, пазим традицията, а този уникален български дух предаваме на поколения напред“, каза Даниел Панов.

„От всеки един български гражданин зависи както да помним нашата славна история и предци, с които се гордеем, така и да запазим стремежа им за свободна и независима България“. Това заяви председателят на парламента Наталия Киселова по време на тържествена заря-проверка във Велико Търново по повод 117 години от обявяването на независимостта на България.

Именно тук, в старопрестолния Търновград, нашите предци обявиха независимостта на България, а с този акт една от най-старите държави в Европа отново се появява на световната карта като самостоятелна и независима държава. Тя стана възможна, след като Руско-турската освободителна война донесе Освобождението на България, а храбрите български капитани защитиха Съединението, отбеляза Киселова. Премахването на суверенитета на Високата порта върху Българското княжество, който следваше от Берлинския договор показа, че когато се води политика, която е подчинена на националните интереси и има национално обединение, се постигат най-добрите резултати за нашата Родина, посочи тя.

„С обявяването на независимостта е направена поредната, а за съжаление, оказала се и последната, стъпка за осъществяване на Възрожденския идеал за национално обединение на всички земи, населени с българи и възкръсване на българската държавност като свободна, обединена, независима и просперираща българска държава“, заяви председателят на парламента.

По думите ѝ историческото дело, което днес бележим, е резултат от усилията на българската дипломация и държавниците, които са загърбили своите тясно партийни различия, за да отговорят на стремежа на българския народ към свобода и правда и обединение.

Длъжни сме да помним историческия урок, който нашите държавници, политици и дипломати ни дадоха – обединени, те не просто прокламираха независимостта, а и защитиха националната ни чест и достойнство, добави Наталия Киселова. С обявяването на независимостта си за пореден път, след Освобождението и Съединението, нашият славен и изстрадал народ заявява своята непримиримост с това друг да определя бъднините му и желанието си България да бъде призната за единна и суверенна държава, каза тя. Според Киселова това е поредно доказателство, че въпреки трудностите, българите са съхранили своя свободен дух, чест и достойнство, че са готови да се опълчат срещу неправдата и да защитят националните ни интереси.

Днес е нужно да черпим сили и вдъхновение от делата и смелостта на предците ни, призова Киселова. Нужно е да търсим и пазим това, което ни обединява, а не да се демонстрира това, което ни разделя, добави тя.

Киселова отбеляза, че трябва да осъзнаем, че постигането на националните ни цели зависи само и единствено от нас. „Нека да покажем, че помним завета на хан Кубрат към неговите синове да бъдат обединени, за да са силни и независими, да помним Асеневци, които възстановяват независимата българска държавност в Средновековието. Нека да помним Паисий и неговата История славянобългарска, поставящи основата на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя, да помним свидните жертви, които дава българският народ в националноосвободителните борби, църковна независимост и национално обединение“, каза още Киселова.

В Деня на Независимостта на България 22 септември Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ записаха нова песен в средновековната търновска църква „Св. св. Петър и Павел“. Това беше поредната историческа забележителност, чиято акустика беше използвана за да обогати звученето на предстоящия албум на музикантите.

В храма, намиращ се в подножието на крепостта „Царевец“ във Велико Търново, Стоян Янкулов-Стунджи записа перкусии, а Стефан Вълдобрев – тамбура и вокал. Те са за песента „Покриви без къщи“, като част от нея беше озвучена и вчера в археологическия резерват „Никополис ад Иструм“ край близкото село Никюп и в църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ в Арбанаси.

По време на записите музикантите бяха посетени от генералния директор на БТА Кирил Вълчев, който присъства на честванията по случай празника във Велико Търново, придружен и от генералния директор на арменската агенция „Арменпрес” Нарине Назарян. Той още веднъж изрази подкрепата на агенцията за този проект на музикантите, наречен „Акустиката на България“, на който БТА е основен медиен партньор. Вълчев посочи, че идеята записът да се направи точно на този ден и в този град е негова, но изборът на храма е на Вълдобрев, който го е предпочел пред „Св. 40 мъченици“, където е прочетен Манифеста за Независимостта. Аз си представям, че нашите песни в този си вид ще станат един вид манифести на свободата, на пътуването, на любовта, на красотата, коментира пред БТА музикантът. Той допълни, че досега реализацията на инициативата върви много добре. Това е осмата песен и осмото място на записите, като според него става все по-хубаво. 

Липсата на независимост би могла да е свързана и с това да нямаш право да избереш акустиката си, коментира Вълчев, след което двамата си припомниха част от историята на църквата „Св. св. Петър и Павел“ и това, че в нея са били съхранявани мощи на Св. Иван Рилски. Енергията е едно от нещата, които привличат музиканта към подобни места. Когато ги обикалям, знам малко за тях и после научавам много, но творческата ми интуиция е такава, че усещам мястото дали има потенциал и после се убеждавам, че съм на прав път, каза Вълдобрев. Той допълни, че изборът му може би е подсъзнателен и е останал от времето, когато е посещавал тези места като дете.  

Вълчев и Вълдобрев припомниха, че цялата идея на инициативата „Акустиката на България“ е да усили звука на места в цялата страна, които живеещите до тях понякога изобщо не забелязват. Голямата цел е най-вече младите да разберат, че това да си независим е и възможност сам да бъдеш в тишина, без някой да ти налага нещо, и свободно да чуваш различния шум, каза Вълчев. Двамата с Вълдобрев се обединиха около мнението, че трябва да се помага на повече хора да осъзнават какво богатство е това и да усещат със сърцето си, посещавайки такива места.

Вълдобрев благодари на БТА за истинското и пълноценно партньорство, благодарение на което инициативата е посрещана много добре навсякъде, където са правят записите на албума „Акустиката на България“.

За БТА проф. Хитко Вачев, който е един от основните археолози, работили по проучването, изследването и възстановяването на храма, разказа, че това е един от най-емблематичните паметници на Второто българско царство. Църквата е посветена на върховните апостоли св. св. Петър и Павел и е издигната по времето на цар Калоян. Най-вероятно в нея той е коронясан от кардинал Лъв за крал. Впоследствие особено отношение към храма има и съпругата на цар Иван Асен II – унгарката Анна-Мария Арпад, която дава средства около църквата да бъде издигнат голям манастир. Той е средище на духовна и книжовна дейност. Особено емблематично е, че след завземането на старопрестолния Търновград от османците църквата и комплексът около нея стават резиденция на Патриарх Евтимий. Той пренася в храма мощите на няколко светии, сред които са и тези на най-тачения български светец Иван Рилски. Върху един от стълбовете е неговото изображение, пред което е стояла раклата с мощите му, посочи проф. Вачев. На по-късен етап църквата и комплексът около нея са резиденция на търновски митрополити. Тя е многократно стенописвана, като са запазени няколко стенописни пласта от края на 12-ти век, от началото на 15-и век, от 17-и век. Това са едни от най-представителните паметници на иконографското изкуство на територията на България, подчерта археологът.