В арбанашката църква от 17-ти век „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ записаха част от песента „Покриви без къщи“ от предстоящия си албум „Акустиката на България“. Това беше осмото място в страната, което са избрали за създаването на музиката за своя проект.

Вълдобрев разказа за БТА, че Арбанаси е много близко за него място. Аз много често съм идвал тук, но на този храм не бях обърнал достатъчно внимание. Повечето обекти, през които минаваме са такива, към които искам да насоча прожекторите, обясни той.

За църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ му казва археологът проф. Хитко Вачев. При едно от идванията на това място той му обяснява за акустичните ниши в стените, които са направени специално за да може песнопенията да звучат по-благо.

Перкусиите и бас китарата за песента „Покриви без къщи“ бяха записани малко по-рано в Археологическия резерват „Никополис ад Иструм“ край великотърновското село Никюп, а вокалите, тамбурата и перкусионния инструмент, наречен делва – в храма. Тази църква е пример за акустиката на България, възкликна Вълдобрев.

По време на записите църквата посетиха генералните директори на БТА Кирил Вълчев и на арменската агенция „Арменпрес” Нарине Назарян, които разговаряха с Вълдобрев и обсъдиха възможността за бъдещ подобен проект и извън България.  

Храм „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ е от 17-и век и е една от трите музейни църкви в Арбанаси, каза за БТА неговият уредник Красимира Стефанова. Реставриран е през 70-те години на миналия век. Той е богато украсен с библейски сцени и стенописи, а надписите са на гръцки език. В църквата има много добра акустика и неслучайно в нея се провежда ежегодния музикален фестивал Arbanassi Summer Music.

Националната служба за охрана (НСО) въвежда мерки за сигурност във Велико Търново по повод 117-годишнината от обявяването на Независимостта на България, съобщиха от НСО.

Велико Търново ще бъде център на честванията, а кулминацията е тържествената заря проверка с начало 19:30 часа на площад „Цар Асен I“, .

Достъп на гражданите до зоната за сигурност ще бъде осигуряван след 18:00 часа през три пункта за проверка, разположени на ул. „Никола Пиколо“, на ул. „Иван Вазов“ и на ул. „Св. Климент Охридски“.

Служителите на НСО ще извършват проверки за предмети, общоопасни средства и вещества. Гражданите ще бъдат проверявани с металдетектори за наличие на огнестрелни и хладни оръжия, остри предмети, експлозиви и леснозапалими вещества, източници на йонизиращи лъчения, фойерверки и други пиротехнически изделия. Граждани, които носят обемисти багажи, няма да бъдат допускани до мероприятието. Достъпът на хора във видимо неадекватно състояние също ще бъде ограничаван. 

За времето от 17:00 ч. до 22:00 ч. се въвежда забрана за използване на безпилотни летателни системи (дронове) в зоната на провеждане на мероприятието.

Актьорите Иван Евстатиев и Иван Митев разказаха незабравими лични спомени от срещите и партньорството си на сцена с Георги Калоянчев и Георги Парцалев при представянето на новия брой на сп. ЛИК „Царете на смеха на 100“ в пресклуба на БТА във Велико Търново. 

Калоянчев и Парцалев са незабравими за тези, които са ги гледали, каза за БТА актьорът Иван Евстатиев, но добави, че той е имал и възможността да играе на една сцена с тях.

Евстатиев разказа как първо като студент след лекции във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ е ходил със своите колеги да гледа представленията в близкия Сатиричен театър. Нашият професор, който беше директор там, ни казваше да наблюдаваме Калоянчев и Парцалев, защото това са двама артисти, които се надиграват. Това беше буря от талант, спомни си той.

След идването на Евстатиев във Велико Търново в края на 70-те години театърът в старата столица поставя постановката „Сако от велур“. По същото време пиесата се радва на интерес и на софийска сцена. Тогавашният директор Георги Самсиев решава да покани Георги Калоянчев на гастрол във Велико Търново, където да изиграе ролите на шестте чиновници в постановката. Имах щастието да си партнирам с този човек, каза Евстатиев. Когато излезеше пред публиката, тя започваше да се смее, но най-лошото е, че на първото представление с тримата ми колеги на сцената също умряхме от смях, като го видяхме, спомни си актьорът. Впоследствие великотърновските актьори свикват с това и започват да играят наравно с него, затова Калоянчев решава да ги провокира и след няколко спектакъла ги изненадва по друг начин, което пак ги разсмива. Изиграни са десетина представления пред пълни салони, а Евстатиев определя Калоянчев като университет за театър.

За Парцалев актьорът разказа, че с него го запознала майка му, която също е артист, при едно ходене на театър в София на 3 септември 1967 г. Тогава той получил картичка с автограф и лично послание, която пази и до днес. Впоследствие Евстатиев става студент във ВИТИЗ и когато е между втори и трети курс, Парцалев прави спектакъла „Весела среща“, в който участват Стоянка Мутафова, Маргарита Димитрова, Христо Кидиков. Евстатиев е поканен да бъде конферансие и да участва в хумористичните скечове. Така в продължение на 30 дни заедно с тях обикаля летните театри и стадиони в страната, което определя като истински празник за себе си.

Евстатиев си спомни и за филма „Тримата от запаса“ на режисьора Зако Хеския, където по препоръка на Парцалев и преминат кастинг е избран да изиграе ролята на немски войник в една от емблематичните сцени. За негово съжаление, по технически причини и невъзможност да повтори сцената поради ангажимент, ролята му е заснета от друг и неговото изпълнение не влиза във филма.

Иван Митев също разказа, че се е срещал с двамата артисти както като ученик, така и като професионален актьор. Той също пази незабравими спомени, а най-важното нещо, което е запомнил като урок от Парцалев, е, че за най-великата импровизация е нужно преди това да си си научил текста перфектно.

Георги Парцалев и Георги Калоянчев бяха виновниците да се запаля по театъра, каза Альоша Кушлов, ръководител на театрална трупа „Магия“ към Професионална държавна търговска гимназия (ПДТГ) „Димитър Хадживасилев“. Той бе гост в Националния пресклуб на БТА в Свищов по повод представянето на септемврийския брой на списание ЛИК на тема „Царете на смеха на 100“, посветен на 100-годишнината от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев.

По думите му това се случва, след като в училище участва в пиесата „Криворазбраната цивилизация“, в която играят Георги Парцалев и Георги Калоянчев. По-късно започва да се изявява в любителския градски театър, където остава над десет години.

„Израснах с Парцалев и Калоянчев – от дете гледах техните участия във филми и постановки. Те са едно безценно богатство за младото поколение днес“, каза Кушлов. „Навремето нямаше новогодишна програма без участието на Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова и Никола Анастасов – плеяда актьори, които умело забавляваха публиката“, допълни той.

Ръководителят на театралната трупа отбеляза, че и до днес ролите на двамата комедийни актьори са вдъхновение за самодейните театрални състави.

„С театрална трупа „Магия“ към ПДТГ „Димитър Хадживасилев“ през изминалата учебна година изиграхме пиесата „Там, където улиците нямат имена“, която е базирана на действителен случай и рядко се поставя на българска сцена. Тя отразява настъпването на промените през 90-те години, когато селата бяха подложени на грабеж“, обясни Кушлов.

Дейността на трупата беше осъществена преди три години с подкрепата на Националната програма „Заедно в изкуствата и в спорта“. „Тази година учениците от трупата са в 12 клас. Те се запалиха по театъра, а аз се занимавам с тази дейност, защото смятам, че това изкуство може да даде много на младото поколение“, завърши Кушлов.

Винарска изба „Хотул Бунар“ в златаришкото село Горско Ново село произвежда около 40 000 литра вино годишно, но има за цел да увеличи количествата и да разшири пазарите си. Това съобщи за БТА съсобственичката на избата Маргарита Дамянова. Желанието ни е да се развиваме, защото инвестицията е напълно завършена и имаме тази възможност, каза тя и допълни, че бизнесът е семеен – в него участват синът и внукът ѝ. При резитбата и брането в работата се включват до 30 жители на селото, които през близо 25 години винаги подпомагат дейността на предприятието.

Голяма част от печалбата се инвестира обратно в производството. През тази година са закупени два нови големи съда, единият от които е специализиран за охлаждане на бели вина, както и нови бъчви от Франция.

Проектът е създаден през 2000 г. от Ян Ола Линдве, а след неговата смърт през 2001 г. собственици стават съпругата му Стефка Линдве и сестра ѝ Маргарита Дамянова. Лозята, разположени върху 200 декара, са засадени в землището на Горско Ново село през 2001 г., като за 76 декара е използано финансиране по програма САПАРД. Те са на сто процента биологични, а гроздето е със защитено географско указание. Основните сортове са Каберне Совиньон и Мерло, а допълнително се отглеждат Сензо, Памид и Димят, които се винифицират в собствената винарна на място.

Избата, бутикова по характер, е създадена през 2007 г. За разширяване на портфолиото е започнало производство и на бели вина от сорта Алиготе. Консултант на избата е енологът Станимир Стоянов.

В миналото избата е изнасяла вина за Швеция, но в момента работи основно за вътрешния пазар. Производството е приблизително в равни количества червено, бяло и розе, като вината отлежават във френски и български дъбови бъчви.

Винените брандове носят имената на античната крепост Хасара и местността на лозята Хотул Бунар. Районът е с историческо значение, свързано с древен римски път и крепост, от която са запазени останки.

Избата предлага дегустации на място – в двора ѝ за целта е изградена беседка, а при неблагоприятни метеорологични условия дегустациите се провеждат в производствената база. При желание се предлага и посещение на лозята.

 БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Винарната в Сухиндол разполага с оборудване за производство на бутикови вина и автоматична машина за Bag in Box пакетиране, каза за БТА Георги Острев, началник склад в „Ловико“, отговорник за производството, снабдяването и транспорта в предприятието.

Фирмата е една от най-старите винарски изби в България. Създадена е през 1909 г. като първата лозаро-винарска кооперация на Балканите под името „Гъмза“. През 1952 г. е национализирана и до 1991 г. продължава да работи като държавен винпром, създавайки много лозови масиви в региона. По онова време винзавода в Сухиндол е специализиран в производството на червени вина, а избата в Търговище – на бели, разказа Острев. След 1992 г. при новите пазарни условия се създава кооперация „Гъмза“, която съществува под тази форма до 2000 г. След това нови собственици поемат управлението на предприятието, което ръководят и до днес.

Винарната реализира своята продукция основно на българския пазар и в чуждите вериги в страната, но прави епизодично и износ за Япония, Канада, държавите от Бенелюкс.

Избата притежава и използва над 1000 декара собствени лозя на територията на община Сухиндол. Има и още толкова в друга община, които се работят от друга фирма.

Напоследък „Ловико“ се преориентира към производството на повече бели вина, за да отговори на промяната в търсенето на пазара. Поколенията се смениха и младите хора предпочитат полусладки и плодови вина, обясни Острев. Напоследък се наблюдава и тенденция да се консумира повече твърд алкохол и бира, като виното остава на по-заден план, добави той.

Острев коментира, че за новата реколта е още рано да се каже каква ще е, но според него годината като цяло е била добра, без дъждове, а валежите в началото на сезона са благоприятствали растежа на лозите. Последвалата суша води до това, че занапред трябва да се предвиди подобряване на поливните условия в лозята, за да се избегне лошото влияние на засушаването, смята Острев. Според него основен проблем за винопроизводството в България е липсата на достатъчно суровина, което оскъпява себестойността на продукцията. Плюс за винарната в Сухиндол е сертифицираният кладенец, с който разполага, което намалява един от основните разходи за производство и поддръжка.        

Винарната в Сухиндол съхранява интересни стари съдове на повече от 80 години, които вече не се използват поради неефективност спрямо съвременните условия, но са атрактивни за посетителите на избата като музеен експонат. Част от тях са били одържавени от гроздопроизводителите и винарите в региона. Има 50 бъчви със средна вместимост от 10-15 тона, а най-голямата е 20 тона, каза Острев. Предприятието пази и вградени стъклени резервоари по 15 000 литра, доставени и построени от австрийска фирма през 1915 г. за съхранение на дестилати и ракии.

В енотеката на винарната се пазят бутилки с вино от 1954 и 1962 г., които са само за ценители и колекционери. Те са за подарък и нямат потребителна стойност, защото качествата им не са добри за консумация, обясни Острев. Той допълни, че има нови, красиво пакетирани подаръчни вина, които фирмата предлага в безмитните магазини на българските летища и те се продават много добре.   

Сред новостите в сухиндолската изба е помещението с оборудване за микро винарство, в което се правят по-квалитетните бутикови вина. То е създадено през 2006-2007 г., благодарение на проект по предприсъединителните фондове на Европейския съюз. По думи на Острев ползата от него е значителна, защото дава възможност за по-добро качество спрямо масовите вина. Обработват се малки серии гроздя на отделни партиди, като се използва по-добра технология, обясни той.

След 2010 г. са закупени още нови неръждаеми съдове, които са с общ обем около 1000 тона. Преди няколко години заработва и новооборудван цех с поточни линии за бутилиране и автоматична машина за Bag in Box, която пакетира по 6700 литра вино за една работна смяна. 

Винарната участва в различни конкурси, най-вече на Пловдивския панаир и на Винария, където през 2023 година печели наградата „Златен ритон“ за розе от последната реколта. Желанието на екипа е да създаде още нови и по-модерни вина като визия и вкус, които да задоволят изискванията на ценителите на тази напитка.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism). 

С дефиле на Junior Band днес ще започне Нощта на Самоводската чаршия и Фестивала на занаятите във Велико Търново, съобщиха организаторите от Общината и от общинската туристическа агенция „Царевград Търнов“.

От днес до 23 септември програмата във вечерните часове ще е наситена с концерти на открито, а през деня ще бъдат отворени за посетители всички дюкяни, ателиета и щандове на занаятчиите.

В откриването през първия ден ще се включат изпълнителите от Детската вокална група „Елита мини“, Детския куклен театър „Весел“ и формацията „Шекерова и Фалшивите герои“. През следващите дни на сцената ще излязат музикантите от групите „ЧуБрица“ и „Етереа“, Бат Венци от „Ъпсурт“, Яна Димитрова и Цецо Тошев, Тодор Колев Бенд, както и изпълнители от детските музикални формации във Велико Търново и региона.

На 20 и 21 септември по Самоводската чаршия ще премине огнено шествие, чиято кулминация ще бъде огнено шоу за гостите на празника. В празничната вечер на 22 септември, след пяна парти, ще започне шоуто СОЦ парти по БДС.

Близо 80 ще бъдат изложителите от цялата страна, които ще разкрият своите щандове с различни занаятчийски стоки, уточниха за БТА от Туристическия информационен център във Велико Търново. Посетителите ще могат да се включат в работилници са изработка на сухи парфюми и сапуни, металопластика, изработка на пана от мозайка и други интересни занимания. Във Винения дегустационен център на Самоводската чаршия всеки ден ще има дегустации на вино от малки семейни изби, както и демонстрации на коктейли, изработени от възпитаниците на Гимназията по туризъм във Велико Търново. Производители на мед ще демонстрират всички етапи на процеса- от работата на пчелите, до крайния продукт.

Във Велико Търново 10 съвременни европейски заглавия ще бъдат представени в инициативата „Нощ на литературата“, съобщиха организаторите.

Четиринадесетото издание на инициативата ще бъде посветено на различните литературни езици, на възможността да се чуят едновременно литературните гласове от различни държави в Европа. Ще се състои на 24 септември. В три читателски гнезда – Художествената галерия „Борис Денев“, Клуб ТАМ и църква -музей „Св. Петър и Павел“ ще бъдат представени текстове на европейски писатели. Четци от 18:00 до 21:00 ч. ще са актьори от Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“.

В галерията актрисата Стефка Златкова ще представи българското заглавие „Направени от вина“ на Йоанна Елми, „Пея аз, а планината танцува“ на Ирене Сола  от Испания, „Същността на слона“ от Тон Телехен  от Нидерландия и „Кражби“ на датския автор Томас Корсгор.

Младият актьор Самуил Горанов ще чете в Клуб ТаМ откъси от книгите „Светлина и сянка“ на австрийският автор Даниел Келман, „Анима“ на Капка Касабова и „Спасеният език“ на Елиас Канети.

Другото ново попълнение в търновския театър Самуил Сребрев ще представи в църква-музей „Св. св. Петър и Павел“ откъси от „Картата на разкаянието“ на белгийката Натали Сковронек, „Уча се да живея“ на унгарския автор Петер Кантор и от изданието „Скъпи Пиер Паоло“ на италианката Дача Мараини. 

Част от младите актьори, които ще представят съвременните европейски заглавия отскоро са част от екипа на Великотърновския театър. Те са възпитаници на проф. Пламен Марков от последния випуск на НАТФИЗ.

Организатори на четиринадесетото издание на „Нощ на литературата“ са Столична община, EUNIC, фондация „Прочети София“, Австрийско посолство София, Посолство на Белгия, Генерална дирекция „Писмени преводи“ на Европейската комисия – България, Гьоте-институт България, Посолство на Гърция в София, Посолство на Дания в България, Посолство на Ирландия, Институт Сервантес-София, Италиански културен институт, Посолство на Нидерландия в България, Британски съвет България, Полски институт в София, Институт „Камойш“ София, Културно-информационен център на Република Северна Македония в София и Посолство на Република Северна Македония, Посолство на Словения в София, Посолството на Украйна, Институт Лист-Унгарски културен институт, София, Посолство на Финландия в София, Чешки център София, Посолство на Швейцария в България, фондация „Детски книги“.

През миналата година във Велико Търново в събитието участваха 19 заглавия от 19 държави.