Великотърновската фирма „Аглика Трейд“ има нужда от добри електро специалисти и механици за работа с машини, химици за процесите на апретурна обработка и доработка на платовете, технолози за тъкане и плетене, дизайнери, които са водещи и определят визията на фирмата, каза за БТА нейният съсобственик и управител Мая Петкова. В предприятието работят близо 350 човека, а общата му застроена площ е около 50 декара. В развитието си то се базира на професионализма, наблягайки на създаването на качествени продукти в сферата на интериорния текстил. Това са хавлиени изделия, халати, постелъчно бельо, олекотени завивки, матрачни протектори, декоративни възглавници, одеяла. Асортиментно винаги сме се опитвали да бъдем колкото се може по-мащабни, за да има баланс, обясни Петкова.

По време на ковид кризата фирмата създава един от патентованите си продукти. В „Аглика Трейд“ изработват високотехнологично природосъобразно облекло за многократна употреба, можещо да се пере до около 50 пъти, запазвайки функционалността и качествата си. То се използва и сега за медицински цели, в хранително-вкусовата и автомобилната индустрия, обясни Петкова. Тогава България беше горда със създаването на тези облекла и от правителството изпратиха такива като помощи за Австрия и Германия, допълни тя. Винаги сме разчитали на иновациите, на развитието и винаги сме се опитвали да сме широкоспектърни, за да задоволяваме потребностите на нашите клиенти и да привличаме нови. В това много ни помага инженерното образование и специалистите, които работят за нас, каза още Петкова.

Фирмата е създадена преди 50 години, а сегашните собственици (брат и сестра) са второ поколение текстилни инженери. Компанията е наследена от баща им, който успява да я издигне и превърне от бивше социалистическо предприятие в сериозен завод. През петте десетилетия на своето съществуване фирмата преминава през много кризи – на суровини, на пазари, на работна ръка и в момента е в нова кризисна ситуация, в каквато е и целия свят. Пазарите на предприятието са в почти всички континенти, затова няма как то да не бъде засегнато от случващото се.

Един от големите проблеми, породили настоящата криза е липсата на кадри, смята Петкова. Това е така, защото не се обръща достатъчно внимание на факта, че образованието трябва да бъде водено от икономиката и създаването на кадри да е провокирано от нуждите на трудовия пазар. Необходимо е да се създаде ресурс, който да бъде зает впоследствие и да работи качествено.

Според Петкова в днешно време в България все още съществуват перспективи за развитие на леката индустрия. Тя припомни, че текстилната започва да се развива още в средата на 19-ти век с построяването на фабриката на Добри Желязков-Фабрикаджията в Сливен. Сега заводите за текстил в страната ни се броят на пръстите на едната ми ръка, каза Петкова, която смята, че без добавена стойност няма как да се получава качествен брутен вътрешен продукт, който да движи държавата напред.

Според нея е нужен план за развитие, но той не може да бъде направен и реализиран без специалисти. Липсват качествени електротехници, механици, химици. Няма специализирани гимназии и адекватно дуално образование, което да създаде добър контакт между индустрията и младите хора. Така те ще могат да видят какво им харесва и да се ориентират с какво искат да се занимават, а в същото време ще придобият ценен опит чрез практически занимания, отбеляза Петкова.

Предприятията разполагат с модерна техника, каквато училищата и университетите не могат да си позволят и чрез посещение на учениците в производствата те ще имат досег с нея. Често учебниците, учителите и преподавателите също изостават от развитието на индустрията, което води до недобре подготвени кадри. Хубавото е, че при нас работниците и служителите израстват професионално, разказа Петкова. Имаме много технологии, голям машинен парк и сме обучили млади хора, превръщайки ги в специалисти, което ни прави щастливи. Почти няма такива, които идват добре обучени, но качествените успяваме да задържим и да доразвием, а взаимната лоялност е водеща, подчерта Петкова. 

Предприятието купува химични продукти за производството си само от Швейцария, Германия и Италия, защото там са специалистите, разработващи новости и качеството е най-добро. Суровините като прежда и коприна идват от най-големите заводи, намиращи се в Далечния Изток. Много от работниците са от Турция, Италия, Узбекистан, а сега са заявени и от Египет – държави, в които има развита текстилна индустрия. За съжаление в България младите хора нямат интерес към работата с текстил, а в това има перспектива, защото текстилните консумативи се използват в дома, в хотелите, в конфекцията и няма как без тях, каза Петкова. Според нея изкуствения интелект, който все повече навлиза в живота ни, постепенно ще измести общите неспециализирани дейности в текстилната промишленост, но професионалистите, свързани с прекия труд по създаване на продукта, ще бъдат оценени и задържани.

Компанията е семейна, а младите хора от фамилията също проявяват интерес за работа в нея. Това би било трето поколение в бизнеса, добави Петкова, която с радост очаква тази естествена приемственост. Искрено се надяваме да са последователи на нашата идея, защото най-хубаво е когато човек види собствения си труд оценен от своите наследници. Ако политиците ни мислят за бъдещето на младите хора и икономиката на страната, наистина трябва да ориентират младите да останат тук. Щом някой изпраща своите деца някъде другаде, значи няма визия за развитието им в България. Ако го правим, нека това бъде за да изучават занаят и да се връщат с умения и знания, които да прилагат в родината си, както са правили нашите предци преди стотина години, апелира Петкова.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. 

Мярката „Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

Три сериозни пожара са гасили тази нощ служителите на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ във Велико Търново, съобщиха от пресцентъра на Областна дирекция на МВР в града.

Ферма за едър рогат добитък край Лясковец се е запалила, в резултат на което са изгорели между 80 и 100 глави едър рогат добитък. Пострадал е 56-годишен работник. С тежки изгаряния той е настанен за лечение в русенска клиника. Спасени са над 1800 овце и коне, сеновал и част от покривната конструкция. В гасенето са участвали екипи от Велико Търново, Горна Оряховица и сектор „Специализирани оперативни дейности“. 

След това екипи от Велико Търново са реагирали на сигнал за взрив на технологично съоръжение в предприятието „Кроношпан“. Задействали са се инсталациите за гасене на предприятието и огнеборците са извършвали само охлаждащи действия.

В края на нощта е получен сигнал за пожар в хлебозавода в Павликени. Екипи от Велико Търново и Павликени са успели да спасят 2000 кв. м сгради, три поточни линии и една пещ. Огънят е унищожил електрическа пещ, поточна линия и покривна конструкция. Пострадали няма. Причините и за трите пожара предстои да се изясняват.

БТА припомня, че на 17 август огнеборците се справиха с голям пожар в района на Присовските завои между Велико Търново и Дебелец.

Фестивалът „Звезди под звездите“ започва тази вечер пред паметника на Вълчан войвода в еленското село Раювци, съобщиха организаторите.

По традиция от 20 години насам съставът на звездните изпълнители се пази в тайна, а всяко едно появяване пред публиката е изненада. Въпреки това зрителите знаят, че сред магическата атмосфера на Еленския Балкан и Раювския кромлех ще има музика за всички възрасти – през операта и фолклора до съвременните изпълнители. Началото на фестивалната програма ще бъде дадено с възстановка на историческа тематика, каза Симона Кацарска от организационния екип.

През тази година ще бъдат отбелязани 10 години от издигането на паметника, посветен на легендарния Вълчан войвода. Монументът, висок седем метра, е дело на скулпторите Димо Бойчев и Владо Мъников.  

На 14 септември в Раювци ще започне традиционният пленер по скулптура, каза за БТА художникът Дамян Бумбалов, участник в инициативата от нейното създаване преди седем години. В пленера ще се включат около 20 творци от цялата страна и Румъния. Те ще ваят своите скулптури от врачански камък. Всяка година скулптурният симпозиум е тематичен, сега обединяващата тема е „Етно“. Както и през миналите години, когато върху камъка бяха увековечени български легендарни войводи и национални герои от различни епохи, така и през тази целта е да бъде опазена българската памет, каза Бумбалов. Той припомни, че скулптурният пантеон е част от целия комплекс край село Раювци.

Темата „Етно“ ще даде възможност на всеки автор да развихри своето въображение върху камъка и да интерпретира темата по собствен начин, използвайки различни прийоми, независимо от стила, който може да бъде абстрактен, декоративен, реалистичен, сюрреалистичен. В пленера ще участват студенти от Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет, преподаватели, учители и творци със световна известност. Така се създава приемственост между поколенията. Именно тази приемственост е в основата на скулптурната академия, подкрепена от Фондация „Звезди под звездите“.

Това е своеобразно отворено ателие, в което доайени в работата с камъка предават своя опит на млади колеги или на хора, които винаги са искали да работят с такъв материал, каза Бумбалов. Той отбеляза, че за тях мястото около село Раювци е магическо, заредено с много енергия. Мисля, че най-голямата енергия е творческата и резултатите от всеки пленер го показват, допълни художникът.

На 20 септември на същото място ще започне пленерът по живопис, а на 27 септември ще бъде открита общата изложба, посочиха организаторите на фестивала.

Над 100 крави са изгорели, един човек е със 70 процента изгаряния при пожар тази вечер край Лясковец, това съобщи кметът на Община Лясковец Васил Христов.

Той уточни, че са изгорели бившите птичарници в местността Главнира, която се намира извън населеното място. Огънят е локализиран, засега няма опасност да се разпространи. На място са шест противопожарни екипа от Велико Търново и Горна Оряховица, които овладяват ситуацията. Пострадилят човек е с над 70 процента изгаряния и е откаран към клиника в Русе, каза за БТА кметът на общината, който е на мястото на инцидента. Мъжът е работил в кравефермата, където са изгорели и над 100 животни. Причините за пожара тепърва ще се изясняват.

Авария в три изпарителни инсталации за сушене на дървесина на площадката на предприятието „Кроношпан“ е възникнала тази вечер, съобщиха от пресцентъра на община Велико Търново. Няма възникнал пожар – пожароизвестителните автоматични системи и съоръжения са сработили и ситуацията е овладяна.

Към мястото незабавно са изпратени екипи на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

На място също е заместник-кметът на Велико Търново проф. Георги Камарашев, както и главният инженер на общината Динко Кечев. Няма изтичане на замърсители, нито опасност от последващи пожари, увериха от пожарната.

Деца и младежи от няколко населени места участваха в образователната инициатива „Музейно лято 2025“ на Исторически музей – Павликени, съобщи директорът на институцията Елена Чанакчиварова-Христова.

Програмата беше насочена към момичета и момчета на възраст от 5 до 14 години и обедини участници от града и региона, Велико Търново и Горна Оряховица. Те бяха както индивидуални посетители, така и организирани групи от детски школи и занимални. В средата на седем поредни седмици през лятото те се впускаха в пътуване към миналото чрез ателиета, игри и творчески занимания. В обновената музейна експозиция и в Античния керамичен център малките участници се докоснаха до тъкачеството, бродерията, традиционните колани, рисуването, грънчарството и археологията. 

Програмата започна със заниманието „На бабиния стан“, в което децата направиха първи стъпки в тъкачеството. След това участниците се потопиха в „Бродирай сам“ и усвоиха начални бодове и символиката на българските шевици. „Старите колани“ ги запозна с техниката „на кори“ – древен начин за изработка на пъстри женски колани, а в ателието по рисуване акварелът оживя върху листовете след вдъхновяваща обиколка в художествената галерия на музея. Най-голямо вълнение предизвикаха заниманията „Грънчарче“ и „Археолог и откривател“ в Античния керамичен център. Там децата работиха на грънчарското колело, създаваха свои съдове и се учиха как археолозите откриват и проучват древни находки. Финалът беше поставен с „Млад историк“, при което малчуганите се впуснаха в своеобразно музейно детективско разследване и изготвяне на досие – научен паспорт за предметите.

В лятната инициатива на музея се включиха много деца и доброволци, които с желание и упорство се превърнаха в един малък екип от приятели на музея, разказа Елена Чанакчиварова-Христова. В различните видове ателиета се разкриха неподозирани умения и таланти в младите участници. Тази програма показа, че музеят е място за учене, но и за радост и приятелства. Децата доказаха, че знанието може да бъде преживяване. За следващата година Исторически музей – Павликени предвижда още по-разширена лятна програма с повече открития и игри.

„Музейно лято  2025“ завърши с подаръци за всички участници и много усмивки. Инициативата затвърди ролята на Исторически музей – Павликени като място, където миналото оживява в ръцете на бъдещето, каза директорът.

БТА припомня, че на 27 юни Историческия музей в Павликени откри обновената си интерактивна експозиция и художествена галерия.

Областният управител на Велико Търново Юлия Ликоманова-Мутафчиева свика работна среща с кметове на десетте общини, Асоциацията по ВиК и управителя на ВиК „Йовковци“ Илиян Илиев, съобщиха от пресцентъра на областната администрация. На нея те трябваше да докладват за предприетите мерки, както и да се търсят работещи решения за намаляване риска от недостиг на водни ресурси. Представена бе информация за направените инвестиции във ВиК сектора и за конкретните действия срещу безводието.

Водопреносната мрежа в много населени места в областта е с изтекъл, амортизационен и експлоатационен срок, но причините за безводието са комплексни, каза Юлия Ликоманова-Мутафчиева. Необходимо е в много спешен порядък да се изготви кризисен план за конкретни действия на регионално и на национално ниво във връзка със засегнатите от водната криза населени места. Това е в продължение на усилията на Правителството и на Парламентарната комисия по околна среда и води за справяне с безводието и предприемането на краткосрочни и дългосрочни действия в тази насока. То е и в съответствие със заложените цели на Програмата за управление на Република България за периода 2025-2029 година за устойчиво развитие на отрасъл водоснабдяване и канализация, с приоритет справяне с безводието и гарантиране на достъп до питейна вода.

Областният управител посочи, че средствата  за реформа във ВиК отрасъла трябва да бъдат осигурени не само с европейско и национално финансиране, но и с публични средства. Местните власти трябва да приоритизират своите проекти, като насочат значителен финансов ресурс за оптимизация на ВиК активите си, тъй като водоснабдяването е част от националната сигурност.

Според Юлия Ликоманова-Мутафчиева усилията за справяне с безводието, с намаляване на загубите на питейна вода по старите водопроводни мрежи в определени населени места, както и загубите за напояване по амортизираните напоителни системи, трябва да бъдат общи. Също така е необходимо да продължи координирането и синхронизирането на дейностите и успешното сътрудничество на областната управа, ВиК оператора, местните власти и териториалните структури, допълни тя. Ликоманова-Мутафчиева ще осъществява постоянен мониторинг и ще изисква регулярна информация от общините и ВиК оператора за изпълнение на набелязаните мерки за справяне с безводието, за предприемане на бързи и неотложни действия.

Областният управител увери, че настоява в спешен порядък кметовете на общини да и предоставят информация за инвестициите и за мерките, които са предприели през месеците юни, юли и август за решаване на проблема с водата. Общинските кметове от областта и ВиК операторът докладваха извършените инвестиции във ВиК инфраструктурата и споделиха конкретни проблеми, с които се сблъскват. Всички се обединиха около становището, че усилията трябва да се насочат към извършване на сондажи за нови водни находища. Предложено бе и да се инициира национална кампания за пестене на водните ресурси.

Областният управител обяви, че след получаването на актуална информация от общините, ще информира компетентните институции на национално ниво за ситуацията в региона. След това ще свика ново работно съвещание в по-разширен състав с участието на общините и с представители на още компетентни институции, за да се докладва за напредъка по набелязаните мерки. След извършения анализ ще бъдат обсъдени и предприети своевременни действия за справяне с водната криза.

БТА припомня, че преди дни от Областна администрация – Велико Търново съобщиха, че ускоряват съвместната си работа с Община Велико Търново по проблемите с безводието в региона, а сред приоритетите, по които вече се действа активно, е свързването на старата столица с язовир “Александър Стамболийски”.

Осиновяването на животно от приют има много предимства пред купуването от развъдници. В приюта то е ваксинирано, обезпаразитено, има европейски паспорт, чипирано е и със сигурност е посещавало ветеринар. Това каза за БТА Александра Кирилова, управител на приюта за безстопанствени кучета в Свищов, който възобнови дейността си през март миналата година. 

В България има много малко законни развъдници, а това да купиш животно, което е домашно развъдено, крие огромен риск от генетични заболявания, каза Александра, която е част от Сдружение „Живот без риск за бездомните животни“.

Сдружението е създадено през 2021 г. и в началото има различен управителен съвет. Към момента съветът е в променен състав, а в организацията членуват 11 души, като голяма част от тях редовно осигуряват финансиране, физическа грижа и помощ в осиновяването на животните, обясни управителят на приюта.

Петър Илиев и Галя Катранджиева, които са членове на организацията, поемат доста голяма част от разходите, имаме доброволци, които също помагат, разчитаме и на помощта на Община Свищов за извършването на кастрации. През тази година до момента за приюта са отделени 5000 лева от Общината, добави Александра Кирилова. По думите ѝ през миналата година Общината е оказала съдействие при реставрирането на приюта и поставяне на ограждения.

Капацитетът на приюта е 52 кучета, като в момента в него са настанени 35. Отделно в приемни домове в село Козловец и в град Русе има общо осем кучета, които предстои да пристигнат в приюта. Всяко куче, което постъпва при нас, преминава през кастрация, обезпаразитяване, ваксинация и чипиране, каза Александра.

Тя посочи, че през миналата година има около 25 осиновявания. Назначен е един човек, който работи на договор в приюта, има и няколко доброволци. Скоро предстои да заработи и уеб сайт на приюта.

Поддържаме връзка с чуждестранни организации, които търсят домове на кучета извън страната. В чужбина успяваме да намерим домове на кучета инвалиди, претърпели сериозни инциденти и преминали през животоспасяващи операции. Вече изпратихме две кучета в новите им домове в Англия, допълни още Александра.

Тази кауза за мен е всичко, винаги съм мечтала да мога да помагам на животните и сега успявам. Да помогнеш на страдащо животно, да му дадеш убежище и да виждаш как започва да живее щастливо – за мен това е усилие, което си заслужава, заяви Александра.

Един от доброволците в приюта е Малина. Тя разказа, че често идват желаещи да разходят кучетата и такива, които искат да им се порадват. Вече около една година съм в приюта и грижата за животните ми носи радост, дори аз самата си осинових куче, каза Малина.

Археолози от Варшавската експедиция изнесоха презентации пред студенти по археология в посетителския център на римския военен лагер „Нове“ край Свищов, съобщиха от Историческия музей в града.

Проф. Инга Глушек от Университета „Николай Коперник“ в Торун, Полша, представи различните типове трапезна керамика от римската епоха.

Д-р Паулина Комар от Варшавския университет говори за амфорите от римската епоха и късната античност.

Д-р Джузепе Кампители от Университета в Киети и Пескара, Италия, запозна студентите със съвременни методи за измерване в археологията.

БТА припомня, че миналата година с научна конференция във Варшава бе отбелязан 65-ият археологически сезон на обекта „Нове“.

Лауреатите от третото международно издание на Майсторския клас за оперно пеене на световноизвестната оперна прима проф. Красимира Стоянова ще се представят в съвместен концерт с оркестъра на  Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново, съобщиха от културната институция. Концертът с диригент маестро Георги Патриков ще се състои на 10 септември в залата на театъра.

Майсторският клас се организира от сдружение „Силания” от 3 до 10 септември в Младежкия дом във Велико Търново. Участниците в него се избрани лично от Красимира Стоянова, след като всички кандидати са изпратили видеозаписи със свои изпълнения. За корепетитор отново е поканена Вяра Шуперлиева, която е преподавател по пиано в университета „Моцартеум” в Залцбург, Австрия. 

Красимира Стоянова е сред най-известните великотърновци по света. Тя е носител на множество награди и държавни отличия. Удостоена е и със званието „Камерзенгерин“ от австрийския министър на образованието, изкуствата и културата, което е най-високата титла в Австрия, присъждана на оперни певци. Великотърновката е творец с ярка международна кариера, представяща българското певческо изкуство на най-престижните оперни и концертни зали и фестивали по света. Работи с най-големите диригенти на нашето време, сред които Рикардо Мути, Зубин Мета, Жорж Претр, сър Колин Дейвис, Бернард Хайтинк, Марис Янсонс, Сейджи Озава, Мюнг-Вун Чунг, Франц Велзер-Мьост, Фабио Луизи, Даниеле Гати и други, припомниха организаторите. 

През август оперната певица Красимира Стоянова бе във Варненската опера за участие в първата българска постановка на операта „Русалка“ от Дворжак.