Стоп кадър от видео охранителните камери на бензиностанцията, където Явор умишлено търси наблюдението, за да разкрие по-късно истината за смъртта му. / FB: Непоносимо
Колко долнопробна и изгнила е тази система?
,,Смърт настъпила бързо“ след 4 часа без медицинска помощ?
Това не е ,,бърз край“. Свръхдоза убива за 5 минути до максимум час. Кръвоизлив в белия дроб и дихателните пътища бил ,,естествен“ от наркотици? Дори при тежка интоксикация това е рядко. Но при физическа намеса, притискане, задържане в легнало положение – рискът от белодробен оток и кръвоизлив нараства многократно. Но, то нямаше насилие.
Прокуратурата твърди, че тези увреждания нямат нищо общо с физическо въздействие.
Кой го доказа – и как?
Ако състоянието му се е влошавало толкова ,,бързо“, защо не е бил приет в токсикология или в реанимация, защо е оставен в психиатрията без специализирано лечение?!
В други държави в такива случаи се прилагат кислород, охлаждане, диазепам, постоянен надзор.
У нас – насилствено отвеждане, унижение и после ,,сам си е виновен“.
Протести бяха провокирани от излъчените видео – записи от охранителните камери на мястото където, Явор Георигев е заресстуван от дваматап полицейски служители, Светлозар Димитров и Ивайло Нинов. СН: fb Непоносимо
Прокуратурата удобно пропуска въпроса:
Защо никой не го спаси?
От кой момент е престанал да бъде човек и е станал просто “лице“?
,,Лицето“ Явор беше човек в очевидна нужда от спешна помощ. Законите, които бяха нарушени са няколко
Чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека: Държавата е длъжна да защитава живота.
Чл. 85 от ЗМВР: Силата се прекратява, щом няма заплаха.
Чл. 3 от ЕКПЧ: Никой не бива да бъде подложен на нечовешко третиране.
Това не е просто ,,случай с наркотици“. Това е обществен провал. А сега прокуратурата се опитва да ни убеди, че не виждаме онова, което виждаме.
Гнусна държава, управлявана от гнусни хора.
И подкрепяна от страхливи зрители, които просто гледат сеир.
Няма справедливост. Няма отговорност. И това няма да е поредният случай, който да бъде замазан от корумпираната ни система. Диктатори криещи се зад демокрация.
Популярни личности застанах с лицата си зад исканията на близки и приятели на Явор Г., за справедливост и обективно разследване на полциейските действия от вечерта на 07.06.2025 г. / СН: Непоносимо
Наказание трябва да има за абсолютно бездействащите медицински лица и полицаите, които не просто не спасиха Явор – а нарушиха правомощията си и продължиха да го притискат и душат, след като вече беше обезвреден.
Никой не стои над закона.
Ако това остане ненаказано, всеки може да бъде следващият!
Внучката на пациента, разква пред камерата на Симон Милков за лечението на дядо й в МБАЛ „Шумен“ АД
д-р Чавдар Кръстев не ви ли писна толкова смърт?
Още веднъж ви припомняме срещата на Симон Милков с д-р ЧавдарКръстев в МБАЛ “Шумен” АД, в първият епизод на нарочната поредица „Виновен до доказване на противното „, във връзка със сигнал на близките за порочното лечение в последствие и смърт на 16 годишна Йоана Богомилова. Разказахме ви за фактологията около случая, както и за липсата на ехографско изследване, с което да бъде установен кръвоизлива в корема на 16 г. момиче, което току що е пострадала при ТПТП в р-на на “Томбул Джамия” в град Шумен.
БМВ Z4, което се превърна в ковчег за Присиян Г. и Рая А. / СН: bezpartien.bg
Запознахме ви и с констатациите на Апелативен съд – Варна, с които магистратите правят на “пух и прах” мотивите в постановлението на Окръжна прокуратура -Шумен, с които е прекратено производството срещу лекарите, за проявена евентуална престъпна небрежност при лечението на Йоана Б. Именно, бившата зам. председателка на БОРДА на директорите на МБАЛ, Лиляна Куздова е съпруга на Орлин Куздов, адм. р-л на ШОП.
В продължение на V -та част от поредицата „Виновен до доказване на противното“ ви показахме разказ на свидетелка, която буквално връхлетя в студиото ни в Шумен, за да пресъздаде порочните практики на лечение в МБАЛ „Шумен” АД. Току що, получила скръбната вест за смъртта на дядо й, свидетелката говори за седемдневното лечение на сродника й. Младото момиче, отправи своя призив към д-р Чавдар Кръстев:
„Стига толкова смърт! Не ви ли писна толкова хора да умират в ръцете ви?„,
емоционално пита внучката на пациента починал в лечебното заведение.
Припомняме ви, че на 31.05.1025г. над 2000 хиляди души, крещяха за оставките именно на Чавдар Кръстев и Румяна Бонева.
На 31.05.2025 г. се проведе масово мероприятие, с което граждани на Шумен посикаха оставките на Чавдар Кръстев и Румяна Бонева, както и възпоменаха трите жертви при зверската катастрофа в центъра града. / СН: bezpartien.bg
Стана ясно също, че настоящият директор на лечебното заведение, получава близо 14 хиляди лева месечно възнаграждение, а средната заплата за медиците в болницата е около 4 хиляди лева.
Историята на свидетелката, която пожела анонимност, гледайте в YouTube канала на „Безпартиен БГ“ :
Държавата на безнаказаното и демонстративно убиване, безкруполно, хладнокръвно и жестоко.
Наистина, вече се замислям дали има шанс да заприличаме на “белите” и суверени държави? Където правото и свободата са фундамента на правовата държава. Там където, не липсват подобни казуси, но и не се пренебрегва неутешното насилие.
Насилие в телевизора, вкъщи, насилие в училище, насилие в коридора, входа, насилие над съученици, учители, беззащитни и инвалиди. Насилие в МВР, насилие в прокуратура, насилие в Народното събрание, дори. Все по-често, хората ме спират и благодарят затова, че сме избрали нелекият път на справедливостта и борбата срещу системата – държавата. Същите, плахо и тихо ми задавят фундаменталният въпрос:
“Как мислиш, ще се оправим ли скоро? Не е ли малко бой с вятърни мелница, твоята работа?”…
Отговора е в това видео. Грозен, непоискан, брутален и безнаказан.Бесен съм! Толкова гняв се събира в мен, докато гледам.
Надали друг ще реагира, иначе…
МВР, хващайте се в ръце вече, защото не се понася това, безплатно и избирателно правоприлагане…
Новият роман на Стаменов – „ХУНТА“ – буквално взриви дебата. Авторът не скри, че книгата е неговата „боята борба“… с подсказката „Mein Kampf“, отправяйки предизвикателство към читателите и критиците. „ХУНТА“ не е просто роман, а безкомпромисен разрез на съвременния живот, в който войната в Украйна, корупцията, моралният разпад и борбата за оцеляване са показани без капка романтика. Суров реализъм, вулгарни детайли и шокиращи истории за човешко падение превръщат тази книга в истинско явление – според някои наблюдатели „ХУНТА“ е първият български военен вулгарен роман, който не просто скандализира, а разтърсва из основи. Веселин Стаменов отдавна е провокатор на литературната сцена, прославил се с вулгарните си романи, в които разбива табута, разголва социални язви и винаги съчетава черен хумор с дълбока социална критика.
В „LIVE Полиграф“ той за пръв път публично лансира смели, дори скандални версии за бъдещето на света, войната в Украйна и съдбата на България – неща, които шокираха част от зрителите, а други заплениха завинаги. Срещу него застана Симон Милков – добре познат от алтернативните медии и YouTube, водещ на „Шибанистан“, бунтар и журналист, предпочитащ директния сблъсък със системата. Милков е известен с острия си стил, разследванията си и способността си да казва неприятни истини, дори когато това му носи скандали и врагове.
Той не пропусна да предизвика Стаменов с неудобни въпроси, да настоява за конкретни позиции и да провокира откровен диалог на ръба на скандала. Двамата не просто спориха – те превърнаха „LIVE Полиграф“ в арена на страсти и идеи. Публиката реагира бурно: над 200 коментара още в първите часове, десетки споделяния и множество респектирани фенове. Темата за новия роман „ХУНТА“ буквално изби всички емоции, а диалогът между Стаменов и Милков беше определен като едно от най-качествените и истински преживявания в българския онлайн ефир. Емоционалната еуфория беше реална, а респектът към таланта и смелостта на двамата участници – безспорен.
Това не беше просто разговор, а култово събитие, което ще остане в историята на българския обществен дебат – един титаничен сблъсък, рожба на провокацията, вдъхновението и новата смела литература.
След публикацията на Топ Преса за репресиите срещу разследващия журналист Симеон Милков – шок, подкрепа и тревожни въпроси за бъдещето на свободата на словото у нас
Българската журналистика преживява своите най-мрачни времена. Преследването на неудобни журналисти вече не е задкулисна тактика – то е официална държавна политика. Доказателство за това е случаят със Симон Милков – разследващ журналист, който не само говори за смъртта на моторист в Попово, смъртта на 3-ма младежи в Шумен, смъртта на родителка в АГ отделението в Горна Оряховица, ПТП нпри с. Български извор с 3-ма загинали и 2 ма ранени, както и за зависимости, влияние и престъпления на местни феодали в цяла България. Без цвят и ориентация. Политическа. Милков, дръзва да зададе въпроси към прокуратурата и полицията, почти 6 години. Симон се отличава от всички други свободни гравитиращи в пространството – съдатели на съдържание, както е модерно да се определя дейността на инфлуесъри, влогъри, блогъри и журналисти. Разликата е, че той не гони популярност, въпреки сериозен обществен интерес към личността му и дейността му, а сам казва, че е „мегафона в ръцете на хората“. Отдавна Симон Милков бяга от познатият образ на журналист. Разбиране и представа. Рамката за журналситика, възприятията за тази специфична и не лесна дейност, в България отдавна е минала своята граница на хигиенен минимум. Колко зависими са някои депутати, например, толкова и журналисти, репортери и медии.
Цената обаче, която плаща Симон Милков, е изключително висока за мисиите и целите, които сам си поставя. Основно, свързани с добруване на хората. Опитва да създава някаква правна и гражданска култура в апатичните люде. А, всяка история, която разказва през каналите и страниците си в социалните мрежи, вълнува аудиотрията. Симон Милков събра над 6 хиляди души в центъра на Търговище, обедини ги срещу убийците на млад моторист. Над 3 хиляди души, протестираха и в Шумен, заради трагедията при „Томбул Джамия“, където трима младежи намират смъртта си. Изобщо, палтира от истории, каузи и гражданска журналистика. Цената е изключително висока, дори когато трябва да бъде оставен в ареста за назидание, защото е дръзнал да заяви на местната прокуратура и полиция, „Повече така не може!“. Тези „бухалки“ на местните феодали и зависмости, не харесват такива като Симон, защото обикновено бъркат сметките, месят където не трябва, защото някой не иска. Въпреки смърт и трагедия в обикновенният човек. След нападение от „герой“ на собственото му разследване и след безброй подадени сигнали за посегателства, най-накрая „героите“ успяват да нападнат Симон Милков. Вместо правосъдие обаче, „георите“ са поощрени като жертви от местното МВР, наред с това и директора на полицията във Велико Търново сам организира преписка, с която да върне жеста на Милков със скалъпено обвинение. По негов сигнал, сам заявява , че е пострадал, поканен от полицейски служители, накрая от пострадал се превръща в обвиняем. Така действа „бухалката“ МВР и липсата на какаватао и да било отговорност за действия и бездействия в МВР. Психоологически тормоз и лепене на етикети, с цел да обезсърчат аудиторията и да въздействат на хората, с назидателното „Той е престъпник, не му вярвайте!“. Казват го онези, които при арест убиват и после организират протести в своя подкрепа.
Без фондации, договори за реклама или медийно обслужване, както и „гръб“ на някой олигарх или политик. Трудно контролируем, дързък, понякога и когато трябва – циничен, се „хвърля“ със сърце във всеки казус, а те се безброй, защото хората припознават хъса и желанието за истината. Какво последва? Три обвинения, физическо насилие, психологически тормоз и пълна репресия. Въпреки всички европейски харти, закони или спогодби от гледна точка на правосъдие, свобода на словото и т.нар. SLAP дела. Симон Милков не е обвинен за продажба на наркотици или склоняване към проституция, ОПГ или пране на пари, незаконо придобито имущество или злоупотреба с държавната субсидия, нито пък за убийство, употреба на наркотици, притежание, държавна измяна или някакво сериозно укоримо криминално деяние. Напротив, Милков е виновен затова, че „много приказва“. Виновен е, че е от малкото държатели на аудитория, който изпозлва популярността си, да връща надеждата в обикновеният човек в правото и вярата, въпреки личните им житейски трагедии. С най-често използваният мотив за „шамари“, хулиганство, биват „ошамрвани“ всички непослушни журналисти и активисти. Както казват юристи,
„Когато няма какво да измислят, МВР образуват преписки за хулиганство, намират „удобният“ прокурор и задължително трябва да бъдеш осъден! Не защото има за какво, а за назидание. В случая на Милков, изключително показен арест. като „червена лампа“, за всеки дръзнал да хвърли памерси срещу онези, които крият иситината за нечия смърт.“.
Материалът на Топ Преса, който осветли скандалната съдебна и полицейска саморазправа със Симон Милков, предизвика лавина от реакции в публичното пространство. Описан като „журналист без диплома, но със съвест“, Милков се превърна в символ на една професия, която в България се оказва по-опасна от престъпността. За журналистиката, ценз не се иска, а сърце и топки. Милков се радва на не малка популярност, а стотици от неговите хиляди видео-репортажи се превръщат в едно от най-гледаното съдържание в мрежата. Често стига хиляди гледания на предаването LIVE ПолиграFF. Например, по темата с убитият според поповчани моторист, всяко предаване в продължемие на месеци, беше гледано от постоянни 5 хиляди души. Мнозина колеги на Милков, не могат и да си помислят да постигнат подобни резултати в социалните мрежи, където намира свобода – екипа на БезпартиенБГ. Сдружението „Съюз на радио слушателите“ /СРС/, е именно „майката“ на дейността на Милков и екип, както създател на ИА „БезпартиенБГ“.
„Щом микрофонът се е превърнал в бухалка – няма свобода на словото“, казва Милков пред Топ Преса. Тези думи обиколиха социалните мрежи и станаха знаме на всички, които вярват, че журналистиката е последният бастион срещу мафиотската държава. Според анализаторите на Топ Преса, случаят не е изолиран. Медията признава, че самата тя е била подложена на тормоз от страна на влиятелни бизнескръгове и органи на реда, които изпълняват съмнителни поръчки.
„Репресиите срещу нашия екип не са случайност. Те са част от модела – модела на натиск, сплашване и унищожение на всеки, който говори неудобната истина“, се казва още в редакционната позиция на Топ Преса.
Случаят със Симон Милков трябва да бъде червен флаг – не само за журналистическата гилдия, макар и да не си плащал членския внос, но и за всички граждани. Защото когато журналистите мълчат от страх, цялото общество остава сляпо. А микрофонът – онзи символ на истината – се превръща в инструмент на страха.
Материалът е подготвен от DailyPress.bg по информация на Топ Преса.
Местни наемници на бившия кмет Любомир Христов, опитват да внушават неистини
Уж гаранти за свобода на словото, а в същото време едни договори за “медийни услуги” възпалиха местните микрофонодържачки от Шумен Он Лайн и БНР Радио Шумен. Уж, било нормално да има подобни взаимоотношения, а в същото време не спират да пишат декларации срещу гражданите на Шумен, отклонявайки вниманието от един единствен въпрос:
КОЙ СКРИ ЗАПИСИТЕ НА КАМЕРИТЕ ОТ “ТОМБУЛ ДЖАМИЯ”?
Именно, това е в основата на злостния цирк, който разиграва една набедена журналистка, която както си позволява да държи сметка на кмета, така и пише декларации заради договорите, които показахме, показващи политическите ѝ зависимости и обвързаности с местните феодали, а уж били “свободата на словото” в Шумен?
Ентусиазъма ѝ подкрепят, държаните на каишка – служители от националното радио – Шумен, които написаха повече маТриали за гражданите и Симон Милков, през последните дни, отколкото за случая със смъртта на трима младежи – изобщо. Смърт, ПТП и провалено разследване, заради които хиляди хора протестират и целият град е настръхнал.
И понеже няма какво друго да използват в инструментариума си на “свободни, обективни и независими” мисирки, да спрат истината, няма го и Супер Любо, ситуацията не му е “под контрол” и какво остава? Да измисляме лъжи и да внушаваме на шуменската общественост – страхове.
Уважаеми, мисирки под наем на Супер Любо, Засрамете се! И още един път потвърждавам, че ако се появите сред множеството, което обидихте, ще ви посрещнем с тоалетна хартия. Много тоалетна хартия!
Истината иде, колкото и каквито опити да правите да я отклоните!
Ние сме семейство Любомир и Яна Нейчеви от гр.Пловдив.
Преди пет години на 27.11.2019г. нашият син Георги Любомиров Нейчев,който беше на 17 години, катастрофира возейки се в автомобила на негов приятел. Колата се завърта на мокър път и се удря в циментов стълб. Водачът е с леки наранявания,а Георги изпада в кома,вследствие на черепно-мозъчна травма.Два месеца е между живота и смъртта в КАИЛ „Св. Георги“ Пловдив. Поставени са трахеостома,гастростома и катетър.Направена е операция на бедрената кост и на ляв крак и сложен пирон.
След вторият месец преминава в будна кома и е преместен в отделение по неврохирургия.Там е поставена клапа/шънт/ за вътрешна хидроцефалия.Изписан след месец без подобрение.По време на ковид е посещаван вкъщи от хирург и рехабилитатор. След около три месеца започна да проявява признаци на осъзнатост,проговори,разпозна близките ни и някои свои вещи.Постепенно бяха отсранени трахеостомата,гастростомата и катетърът.Паметта се възвърна напълно.Ежедневно е правена рехабилитация и не е допусната нито една декубитална рана. Въпреки ежедневните рехабилитации се наблюдават сериозни ограничения в таза и десен лакет.
Правени са многократни консултации с Пирогов в Клиника по неврохирургия, с ВМИ в Клиника по ортопедия, с някои немски клиники .Но едва след изследванията и консултациите в Турция ,направени в болница Аджъбадем от проф. д-р Джихан Аксой и екип се стига до заключението,че след извършването на пет последователни ортопедични операции и подходяща терапия за период от 6 месеца Георги ще е стъпил на краката си и ще направи първите си крачки.
Георги иска да бъде самостоятелен и се бори затова всеки ден. Той е само на 23 г. Ние вярваме,че той ще се справи и го подкрепяме . Сумата,която се изисква е 🚩 330 хиляди евро, която е непосилна за нашето семейство.
Георги се нуждае от вашата помощ. Не бъдете безразлични!
Стотици шуменци се включиха тази вечер във факелно шествие в памет на загиналите при тежка катастрофа Рая, Йоана и Присиян, за чиято смърт близки и съграждани търсят отговори вече две години и половина. Дългите колони хора преминаха по улиците на града и стигнаха до Томбул джамия, където на 23 декември 2022 г. стана трагичният инцидент. Със снимки на загиналите младежи и запалени факли в ръце, участниците в шествието почетоха паметта на Рая, Йоана и Присиян и отново зададоха въпроси за неизяснените обстоятелства около смъртта им.
Стотици шуменци точно в 21:20 мин. отдадоха минута мълчание пред паметта на трагично загиналите младежи / СН: С. Милков
Протестът на 31 май в Шумен събра 2000 души. Сн архив
„Опитват се да смажат протеста на 2000 шуменци с разни декларации!“ – това заяви журналистът на свободна практика Симон Милков по повод днешните декларации на журналисти и на медици от Шумен. Милков потърси независимия сайт Радиан.бг, за да представи своята позиция за големия протест от 31 май, когато близо 2000 шуменци излязоха на улицата заради съмнения в разследването на трагичната катастрофа, отнела живота на трима младежи и подозрения за лекарски грешки, довели до смъртта на 16-годишната Йоана в шуменската болница.
„Ние /с близките на загиналите младежи/ не протестираме, защото нямаме друга работа! Година и половина напразно чакахме институциите да отговорят на въпросите ни. Ние не си измисляме съмнения и подозрения за разследването и за лекарските грешки! Това са констатации на Апелативния съд във Варна, който намери много пропуски в разследването и с констатациите си буквално крещи как Йоана е била „лекувана“ в шуменската болница. Какво очакват шуменските лекари – хората да мълчат и да не се обаждат? При тази смъртност в шуменската болница? Повечето от хората в протеста бяха потърпевши от дейностите в болницата. Един мъж си вдигна блузата и показа как е бил „разпран“. И какво, нямаме право като граждани да кажем, че някой е убиец или не можем да изразим мнение?“, заяви Милков.
Според него, д-р Десислава Найденова не трябва да коментира случая от името на Българския лекарски съюз, защото работи в МБАЛ–Шумен: „От какво се възмущава д-р Найденова? За да се съберат толкова много хора да протестират пред болницата, това е достатъчно показателно какво мислят шуменци. В какво качество д-р Найденова изправя цялата лекарска колегия срещу тези 2000 граждани? Заплатите на лекарите идват от данъците на тези хора, които бяха под техните прозорци. А сега ги обявяват едва ли не за престъпници, защото протестират пред болницата. Факт е, че болните от Шумен предпочитат да се лекуват във Варна. Защо? Дори самите медици ходят да се лекуват в други градове, а не в собствената си болница. Това какво ви говори?“.
А по повод обвиненията, че протестът е пречел на работата в болницата, Милков каза: „На нищо не сме попречили. Осигурих коридор към Спешно отделение и по него минаха две линейки. В момента, в който ми казаха, че правят операция, призовах хората да приключим по-бързо протеста. Аз съм причината хората да не влязат в болницата и да се саморазправят!“
Симон Милков категорично отхвърли и обвиненията към кмета на Шумен Христо Христов, който беше нападнат персонално от д-р Найденова за това, че е дал разрешение за протеста пред болницата: „Има закон и тези лекари трябва да се запознаят с него. Формата на протест е уведомителна, тя не е разрешителна, така че кметът не може да забрани този протест“. Милков напомни също, че като всеки гражданин има право да говори пред общинския съвет и да изрази мнение. „Никой не може да бъде преследван за изразено мнение, особено пред местния парламент. Самият правилник на общинския съвет дава възможност на всеки гражданин да присъства на сесията и да изрази позиция. Аз отидох в общинския съвет, за да представя позицията на трите опечалени семейства, да поставя исканията за пътна безопасност, за видеонаблюдение и за мемориал на лобното място на загиналите младежи. Ако това притеснява лекарския съюз и някоя „мисирка“, нека ги притеснява!“, заяви Милков.
Журналистът отговори и на атаката на няколко шуменски медии, които го обвиниха в „език на омразата“. „Обвиняват ме медии, които се оказват с еднакви финансови обвързаности, както показахме с документи на нашия сайт. Да разбираме ли, че този медиен шум и това, което се случва, е защото показахме обвързаностите на шуменските медии? И че свобода на словото в Шумен няма? Вече една година и половина същите тези медии, които претендират за журналистическа етика, не поставят нашите въпроси за лекарски грешки. А ние не ги измисляме тези въпроси, аз се позовавам на досъдебното прозводство, на констатациите на Апелативния съд. Съдът два пъти връща прокурорските актове, но никой в Шумен не иска да потърси отговорност на лекарите или да даде гласност в медиите. Само че мнението на 2000 шуменци не може никой да го пренебрегне. И понеже няма как да го скрият, започват лични нападки към мен, към кмета. Много добре знаем кой управлява Шумен – и Пеевски, и ГЕРБ в съдружие с БСП си контролират града както намерят за добре!“, коментира Симон Милков.
Той обаче похвали полицията за професионалните им действия по време на протеста. „Организацията от страна на полицията беше перфектна, имаше пълен синхрон с организаторите и не бяха допуснати никакви инциденти“, заяви Милков.
Протестът продължава на 20 и 21 юни, съобщи Милков и заяви: „Гарантирам на цялата шуменска общественост, че следващия път ще бъдем три пъти повече хора!“
Втори протест в Шумен за справедливо разследване на тежка катастрофа. Сн Радиан.бг
Стотици шуменци се събраха тази вечер на втори протест в Шумен с искане за справедливо разследване на смъртта на трима младежи, които загинаха при катастрофа в края на 2022 г. Пред Руски паметник дойдоха много млади хора, които по-късно се отправиха на протестно шествие по бул. „Славянски“ с портрети на трите жертви и с възгласи „Илияне, признай си!“. Призивът беше адресиран към евентуалния четвърти участник в катастрофата Илиян Илиев, за когото близките на загиналите и много граждани подозират, че е бил истинският шофьор на колата-убиец.
24-годишният Присиян, 16-годишната Йоана и 13-годишната Рая загинаха при тежък инцидент на 23 декември 2022 г., когато автомобилът им се блъсна в стълб на бул. „Симеон Велики“ до Томбул джамия. Присиян и Рая загинаха на място, а Йоана почина няколко часа по-късно в шуменската болница.
„След 2 години и половина ние още питаме: Кой уби Присиян, Рая и Йоана?“, заявиха близките на загиналите и обвиниха местната полиция и прокуратура, че са прикрили истинския виновник за катастрофата. След тежкия инцидент бяха образувани две досъдебни производства – за пътно-транспортното произшествие и за евентуална лекарска грешка, довела до смъртта на 16-годишната Йоана в МБАЛ–Шумен. След продължило почти година разследване, Окръжната прокуратура прекрати и двете дела. По жалба на почернените семейства обаче Апелативният съд разгледа случая и върна разследването за катастрофата с много забележки по действията на следствените органи и по всички експертизи. Според съда не е разсеяно съмнението, че катастрофиралият автомобил е бил управляван от друг човек, а не от обвиненият посмъртно Присиян. Административният съд е установил пропуски и по второто дело – за смъртта на 16-годишната Йоана в болницата. Сега разследването на катастрофата е прехвърлено в софийска Градска прокуратура, както настояваха близките на загиналите /повече тук/.
Стотици млади хора се включиха в протеста
„На предишния протест /на 31 май/ поискахме оставките на лекарите, отговорни за смъртта на Йоана. Поискахме справедливо разследване на тази трагедия и се надяваме това да се случи в националното следствие. В този случай очевидно са намесени големи „свински черва“ и очевидно някой прави всичко възможно, за да прикрие истината за тази трагедия“, заяви съорганизаторът на протеста Симон Милков.
Той каза, че много хора са се уплашили да участват в нов протест заради заплахи във фейсбук. „Имаше закани в чатове, в групи, /имаше/ активиране на различни хора, които срещу хиляда лева могат да генерират хиляда коментара с различни простотии и да се гаврят с паметта на три деца. Аз обявих, че съм тук на площада и чакам тези „герои“ от фейксбук да дойдете и да кажете пред всички каквото искате, да изкритикувате майките къде са им били децата /в нощта на катастрофата/, колко много лекувала МБАЛ-Шумен, чакам слугинажа на Любомир Христов да обясни какъв наркоман съм. И това как обяснява записите от 23 декември? Тогава аз ли съм бил кмет?“, попита риторично Симон Милков и коментира, че намесването на политика в този казус „тръгна от смешната декларация на местните гербери, която е срещу всички протестиращи и срещу почернените семейства“.
Виолина Александрова и Симон Милков
Милков отново представи нощта на трагичната катастрофа според показанията на различни участници и свидетели. „Ако полицията беше събрала видеозаписи по пътя на движението на автомобила, както е правила в други случаи, щеше да е ясно откъде е тръгнала колата, откъде са взети двете момичета, откъде /и дали/ в колата се е качил Илиян, кога се сменят двамата шофьори“, коментира Симон Милков.
Родителите на загиналите деца благодариха на всички протестиращи, че ги подкрепят в борбата за справедливо разследване на трагедията. „Истината няма как да се скрие! За три деца загинали преди Коледа, не мога да си обясня как някои си помислиха, че могат да го скрият този случай, колкото и пари да са платени. Няма да скриете случая!“, заяви майката на Присиян, Виолина Александрова. Тя допълни, че „в София много отговорни хора се занимават с този случай“, а изявлението й, че разследващите са стигнали до съответните доказателства, предизвика аплодисменти сред присъстващите.
„Длъжностните лица, които прикриха това престъпление, почти три години се гаврят с душите ни, защото трябва да оцелеем, едно че сме загубили децата си и друго, че трябва да се борим с тази система, за да доказваме, че има четвърти човек, защото те не искат да си свършат работата. Ще търсим отговорност кой прикри извършителя“, каза Александрова.
Близките на загиналите призоваха за справедливост
Симон Милков прочете части от показанията на Илиян Илиев, който заявява, че почти не познава тримата загинали младежи и че вечерта на инцидента е бил вкъщи с баща си. Версията му се потвърждава и от майка му, и приятеля му Марсело, чиито показания също бяха прочетени и предизвикаха иронични коментари сред протестиращите.
Марсело е участник и в друго тежко произшествие, посочи Симон Милков и припомни, че същият човек е бил спътник на Жечко Кюркчиев в джипа-убиец от катастрофата до „Практикер“ и е подал сигнал на тел. 112 след инцидента. „И при катастрофата до Томбул джамия Марсело е човекът, който подава сигнал на тел. 112“, каза Милков и допълни, че Марсело е участвал в гонка с колата- убиец. „Знаете ли тези хора да са си организирали гонки? Знаете ли в Шумен по принцип да се организират гонки?“, попита Симон Милков младите шуменци от протеста и получи като отговор два пъти „да“.
Милков съобщи, че два дни преди протеста е бил повикан в полицията да дава обяснения по 4 жалби срещу него – от две шуменски медии, от семейството на Илиян Илиев и от специалиста от община Шумен Владимир Събев, който бил обиден от оповестяването на записа от срещата при кмета. „Този запис ми беше предоставен от пиарката на кмета, а самият Събев, доколкото разбрах, ще бъде освободен в края на месеца“, каза по този повод Симон Милков. Той подчерта също, че шуменските медии /с малки изключения/ остават глухи за протеста и за въпросите около трагедията.
Милков изрази съмнения, че много от протестиращите са били притискани, също като него. „В предишния протест /на 31 май/ имаше хора от различни институции, от болницата. Оплакаха ми се, че после са ги привиквали да дават обяснения какво правят на протеста. Явно са успели да уплашат доста хора“, заяви Милков. В края на протеста той призова кметството да обезопаси бул. „Симеон Велики“, защото „този булевард е писта за малоумните келеши на местни феодали, които си мислят, че с пари могат да си купят всичко“.
Утре отново има протест, който ще премине с факелно шествие до мястото, където загинаха Йоана, Рая и Присиян. Протестът започва в 20 ч. на Руски паметник.
Използваме "бисквитки", за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за използването на нашия сайт с нашите партньори в социалните медии, рекламата и анализа. Виж още
“Как мислиш, ще се оправим ли скоро? Не е ли малко бой с вятърни мелница, твоята работа?”…
Последни коментари