Румен Радев

Чувствате ли се употребени?

Пускам отново публикация, за да ви запитам, добре ли е да сте употребени?

Да, да, всички вие на предизборният афиш, с който “печелят” гласовете си онези, които ви употребиха? Всички вие, които ми повтаряхте преди няколко месеца, че “ако не скачам…съм прасе”, “протеста е на хората, а не на Асен и Мирчев”…в крайна сметка, протеста беше не за хората, бюджета или пък срещу мафията, а в услуга на онези, които днес правят кампанията на Муньо..

Е, днес как се чувствате?

Шопари?

Да припомням ли “Джемкорп”, “Митници и контрабанда”, корупция и финансовата – военна помощ за Украйна? Забравихте ли, че “Русия била малка бензиностанция”, според един неграмотен премиер? Всъщност, този премиер доведен от “къртача на модели” се оказа незаконен. И два пъти наруши Конституцията. Днес, е страна по няколко дела с повдигнато обвинение за корупция, длъжностни престъпления, влияние и натиск, а коалиционните им партньори – съпроцесници.

Държавата е в абсолютен колапс.

Факт!

Но и общественото доверие към политици, институции и избори дори, също. Изобщо, отношенията сред суверена са изострени до краен предел…

Точно, защото преди месеци бяхте употребени.

Не от вчера сме в криза. За това няма спор, какво и кои са причинно-следствените връзки. Няма бюджет. Означава, че не София, а България е занемарена. Общините не могат да посрещнат нуждите си. Дали за текущи, належащи или спешни ремонти, дали за образование и наука, дали за младежки дейности и спорт, камо ли за пенсионери и надбавки, няма никакво значение.

Държавата е на “повод” от тези, които я доведоха до това състояние. Тези, които бяха доведени от “рицаря с Шкодата”, дето щял да громи модели и олигарси, чиято кампания плащат именно те-олигарси и престъпници. Същият, който сетне нарече пуделите “шарлатани” и “лъжци”. Същият, който подписа Боташ, изтегли над 15 млрд. дълг и управлява “служебно“ 4 години чрез гълъби и смс-и.

Да, точно така!

Румен Радев и кохортата от ДС-та, ВКР-та, комунисти и ченгета, “дарители” – пенсионери с 300 евро пенсия.

Вервайте им, Ваша си работа…

Аз не им вярвам. На всички. Заедно и поотделно.

И по всяка вероятност, няма да гласувам на тези избори.

Просто, всички са добре унодени и употребени парцали!

Мерси!

Олигарси в борба с олигархията

Лицето на партия “Нашият народ” собственост на групировката ТИМ – Атанас Калев

Какво може да събере строителни предприемачи, транспортни босове, бивши полицаи, представители на едрия, средния и малкия бизнес, бивши кметове и депутати от ВМРО, БСП и ПП, настоящи общински съветници от две различни групи в местния парламент, общественици, художници и всякакви други изявени и не толкова изявени пловдивчани?

Този въпрос никога не е труден, особено в актуална предизборна кампания – това е „надеждата“ на новия политически проект, който се очаква да бъде големият победител и да вземе цялата власт в държавата.

Това не е нещо ново – това е модел, който се повтаря още от НДСВ насам, след това ГЕРБ, като стигнем до „Продължаваме промяната“ и дори ИТН.

На завчерашното представяне на кандидат-депутатите от Пловдив в Малката базилика се видя точно това – хора, които искат да са сред победителите, а след това да пият от чашите на плодородието.

Докато бившият областен управител четеше имената на кандидат-депутатите, които в по-голямата си част са напълно неизвестни за широката пловдивска общественост, зад тях ръкопляскаха хора като Илиян Филипов – собственикът на ПИМК, Иван Асенов – собственикът на „Хъс“, Александър Стайков и Любозар Фратев от „Бизнесът за Пловдив“, която обединява най-големите фирми в региона, Ангел Траков – „АИТ Холдинг“,Румен Найденов от „Рота Инженеринг“ Стойно Рогачев от „Атаро Клима“, а дори и италианският бизнесмен Микеле Санторели.

Общото между всички тях не е мултимилионният бизнес, който управляват. Общото не е и че търсят спасение за българския бизнес в новата надежда на българската политика. Общото е, че всички те вече са били на подобни събития, ръкопляскали са на други кандидат-депутати и са подкрепяли други политически проекти – някъде по-явно, другаде не чак толкова.

А какво искат?

Справедливост за българския бизнес и борба с олигархията? Честни обществени поръчки, или просто по-пряк достъп до тях…?

Отговорът тук изглежда повече от очевиден – те не искат промяна, а подмяна, ако е възможно с тяхно участие. Подкрепата с аплаузи и дарения след това да се монетизира – обществени поръчки, строителство, имоти… Всичко е законно, разбира се, както ПИМК взе поръчки за над 50 млн. евро само в Пловдив и областта – с кметове от ГЕРБ и правителство на ГЕРБ, но това беше вчера. От днес – Илиян Филипов се бори с олигархията и порочния модел на обществените поръчки.

В ръкопляскането се включи и Никола Симов – бивш шеф на Трето РУ, който стана популярен не с противодействие на престъпността, а с това, че една от най-скъпите попфолк изпълнителки – Галена, му пя на ушенце на 50-годишнината му в 5-звезден ресторант. Той какво иска? Справедливост в системата на МВР или да се включи в кадруването заедно със своите стари колеги и приятели Петър Тодоров и Пламен Узунов – единият кандидат за депутат, а другият – кандидат за сив кардинал?

В овациите се включиха бившият кмет Славчо Атанасов, общинските съветници Владимир Кисьов, Стефан Послийски от ВМРО – „неформални“ коалиционни партньори на „Прогресивна България“. Също и общинските съветници от „Независими за Пловдив“ – Илия Гатев, Николай Гюров, Димитър Арнаудов – новата група, търсеща легитимност в Пловдив през „Прогресивна България“. Най-дългогодишният бивш общински съветник от БСП Николай Радев и директор на Английската гимназия, Росен Костурков – бивш депутат и координатор от „Продължаваме промяната“. Техните желания какви са – да има нов политически морал, или просто да има нови политически постове? Да са хората от страната на правдата, или просто от правилната страна на историята.

С тази публика кандидатите за депутати нямат значение. Защото каквито и да са те, от тях няма да зависи нищо, а хората, които ръкопляскат със същите тези ръце, ще показват, наставляват и решават. Политическият проект на Румен Радев, който толкова дълго се криеше и пазеше в тайна, явно неслучайно е бил обвит в мълчание – очевидно защото самите му основатели знаят, че нямат не само какво ново да покажат, но и какви нови хора да извадят.

Шумът бе за кандидатите, но истинският кастинг явно е бил за кукловодите.

Из “под тепетата “

Груби сметки за предстоящите избори

При резултат 30% от гласовете (при 50% избирателна активност),

една партия /РР/ би получила приблизително 72 мандата.

Ето как се изчислява това по опростената формула, груба сметка, с т.нар. пропорционално разпределение. Тъй като Народното събрание има 240 места, мандатите се разпределят според процента на получените гласове спрямо общия вот за партиите, преминали бариерата.

Математиката:

240 места х 30% = 72 мандата

В реална ситуация броят на мандатите вероятно ще бъде малко по-висок (между 75 и 80). Причината е, че гласовете за партиите, които остават под 4-процентната бариера (т.нар. „изгубени гласове“), се преразпределят пропорционално между победителите. Колкото повече партии останат „под чертата“, толкова повече бонус мандати получава партията с 30%. Така, при активност от 50% (приблизително 3,3 милиона гласували) и резултат от 30%, ето как ще изглеждат сухите числа:

30% от 3. 300. 000 млн. гласа =

990 000 хил. гласа.

Това е не виждан в най-новата ни история резултат и трудно постижим на този етап. Не и невъзможен.

Колко мандата са това реално?

Както споменах, чистата математика (30% от 240) дава 72 места. Но в България се използва системата на “Хеър-Ниймайер”, при която гласовете за партиите под 4% се „разпределят“.

Ако приемем, че 15% от гласовете са отишли за малки партии (които не влизат) или са „Не подкрепям никого“, тогава реалната тежест на първия / 30% / се изчислява само спрямо влезлите в НС.

В такъв сценарий мандатите за първият скачат на около 84 – 85 места.

Сравнение с реалността…

За да получи някой от участниците на изборите мнозинство (121 депутати), при същата активност, ще са нужни около 43-45% от гласовете (при условие че има разпиляване на вот към малки партии). При избирателна активност от 50% и резултат от 30% за победителя, ситуацията в парламента зависи от това колко други партии ще прескочат 4-процентната бариера.

Ето една реалистична симулация на разпределението, базирана на изборната практика в България. Сценарий, в който имаме парламент с 6 до 8 партии. 4 + 2 или 5 + 2 .

“+2” са тези партии с реален шанс да прескочат 4 % бариера.

Ако приемем, че около 15% от гласовете се „разпределят“ между партиите оставащи под 4% бариера, общият сбор на процентите на влезлите партии ще бъде 85%. Тогава 30% на първият се преизчисляват спрямо тези 85%, което вдига тежестта му.

Партия А – 30% – 85 мандата.

Партия Б – 18% – 51 мандата.

Партия В 12% – 34 мандата

Партия Г – 9% – 25 мандата

Партия Д – 7% – 20 мандата

Партия Е – 5% – 14 мандата .

Партия Ж- 4% – 11 мандата

Общо: 85% – 240 мандата

Възможна коалиция?

С 85 мандата победителят се нуждае от още поне 36 депутати.

Вариант 1:

Двупартийна коалиция. Възможна е само ако втората партия (18%) се съгласи на преговори с първият.

85 + 51 = 136 мандата.

Вариант 2 (Тройна коалиция): Победителят (85) + Партия В (34) + Партия Г (25) = 144 мандата. Това е по-често срещаният модел за стабилност.

Фрагментация:

Ако влязат 9 партии (както показваха предварителните данни за октомври 2024 г.), тежестта на големите леко спада и съставянето на правителство става изключително трудно без широка подкрепа от 4-5 формации.

Извод:

При 30% подкрепа, първият е безспорен лидер, но остава “заложник“ на по-малките партии за съставяне на кабинет. Колкото по-висока е активността (50% е висока за нашите стандарти – ИА), толкова по-голяма легитимност има парламентът, но математическата нужда от коалиция остава.

През това време, излиза социалилогия, която твърди, че над 60% от българите няма да гласуват на предстоящите избори, защото не вярват в честността им, което означава, че ИА

няма как да е повече от 40%.

Предстои да видим!

Vox populi, vox dei !

Коментар на автора – Симон Милков

Ще се опитам

да ви обясня някои факти. Реално, да изградите убеждение, а не мнение.

Всеобщото такова е, че видиш ли, Радев ще бъде следващият премиер, защото българина е свикнал да вярва на всичко, което контрастира над всеобщата картинка. Контраст, граден с време и на цената на много мълчание. Друго си е да си затворен в мраморният дворец на мафията. Да, точно така. Мафията. Същата, която беше със Стоянов, Първанов, Плевналиев, до вчера и с Радев. От днес пак с Радев.

Коя мафия? Тази на “куфарите”. Същите “куфари” от произведенията на Христо Калчев.

За пример, как работят “спасителите” ще дам Весела Лечева. Същата, държа разстреляният си съпруг Манол Велев в будна кома над 10 години, за да придобие собственост върху активите му. После, тъпкача на Емилия Масларова, бившето ДС куче – Ушев, ще започне да вее и полата на олимпийската шампионка. Сетне, Сотко ще се намести в съветнически стол на мраморния дворец редом до “Копринката”, “Бобоков”, боклука на италиаснката мафия, наркотрафиканти и контрабандисти.

И не само.

Радев печели изборите.

Тъй да бъде! Но, може ли да бъдем реалисти? Та печели изборите и какво след това? Задавате ли си този въпрос?

В предишни публикации ви писах, да питате винаги “кандидат месии”-те, “Как ще стане?”, мачка му, как?

Заради подобни въпроси, получаваш чадъри, палки и производства, като форма на отговор. Правете си сметката, колко е удобен този въпрос и неудобен отговора?

И колко струва, а?

Радев печели. След него подгласници са ГЕРБ и ДПС – НН. Четвъртата партия е Възраждане, като най-малка ПГ. Да, тази активност, която демонстрира в мрежите сектата, която вече работи за благото на “Чорапя”, генерира активности, които не кореспондират с реалността. Там, последният път свърши със сблъсък с действителността, а в резултат,

белезници и арест за националните измамници.

Баба казваше “Оногова дето тръгне с голямата кошмица се връща с празен пачник”…

Парламентарното мнзоинство е 121. Като число. Щото, отдавна депутатите са пешки на шахматна дъска, зад която не стоят Батемберг, Борис III или Тодор Живков, а Маджо, Таки, Борисов, Пеевски,

Копринков и Узунов. Комбинация от числа. Сметки в халваджийски тефтер.

Конституционно мнозинство е 165. Пак число.

Е, приемам като резултат за Радев не повече от 100 депутата. Завишавам бройката, заради активностите в мрежата, не защото е реално това число. Нова партия, дори и такава на 2-3 години с никаква партийна дейност, структури и прочее, няма шанс да има по-голям резултат, пред тези партии с твърд електорат, както и постоянна държавна субсидия от 15 години. Активен политически живот.

Над БСП, може и ще бъде.

Това е наука, а не стъклено кълбо на 2,90 лв./мин, в Евроком след 00:00 часа.

И как ще стане? Как ще управлява самостоятелно Радев? Как? Колкото и да се напъвате…ще ви дам хляб за размисъл:

До 2020 година в България от 5.200.000 млн. българи, гласуват 3.500.000 млн., а след 2020 – 2.300.000 млн.

Защо, питате ли се? Това са почти 1 милион гласа, които няма да са в актива на ПР-а на Боташ. Дори мисля, че повече от 500-700 хиляди гласа няма да получи новата – стара коалиция от партии, наред с Доган, Татяна Дончева, Антон Кутев, Черепа, Бобоков, Узунов и прочее.

В тази хипотеза,колкото и да ви обещава Радев битка с мафията, коя мафия не става ясно, ще свърши така, както свършиха РБ, Патриотите и ПП-ДБ. ГЕРБ в опозиция, не е добре за Радев. Той го знае. Защото, резултата от 100% сигурни следващите избори, ще намалят двойно този на новият – стар “месия”, който е на манежа от 9 години. Дори, смятам за абсолютно възможно, вече “чорапя” да е стоплил отношения с “мафията” за сметка на “мафията”.

Всъщност,

във всеки случай с всеки следващ избор числото ще намалява. Амбиците на някои ДС-та и ВКР-та ще идат в канала. Осбено ако няма “ала – бала”. Това ви дразни, зная. Реалността. Отдавна съм опитомил дивото, а питомното е на свобода.

И пак ще питам, къде видяхте България? Българин? Българско?

Vox populi, vox dei !

Когато ДРЕМЕджиев проспиваше организираната престъпност

Коментар на автора – Симон Милков

Мина време…2022 година.

Когато Радев беше взел държавата на абордаж и въртеше на “малкият си пръст”. Той колеше и бесеше.

Нямаше свобода. Нито на говорене, нито на придвижване, камо ли зачитане на права и гарантиране на сигурност. Докато нарушаваше Конституцията, управляваше близо 4г . и половина, на “Спасителя” взе че му се ослади. Властта. Изпълнителната. Там е истината. Не в студена и мраморна сграда.

Иван ДРЕМеджиев пак се асландисва за “министър ъф интериор”. Този път в качеството си на обвиняем. Да, прокуратурата му повдигна обвинение за длъжностно престъпление. Далавера с документите за самоличност. А, дори не е ставало дума за “Къро”, “”Бобоков, “Черепа”, Живко Коцев, “П, “Нотариуса”, “Трактора”, “Копринката” и т.н.

Не зная, кой-какво гарантира, какви сметки прави без кръчмар, но аз не забравям. Не съм късопаметен и елементарната ми обща култура задължава, да припомням винаги близкото и далечното минало във факти. Колкото и на някои да не им се нрави.

Да, пак “бъркам в здравето” на местни феодали и комунист-демократи, с работата и коментарите си.

Екипа на Румен Радев

Коментар на автора – Симон Милков

Резидентите на “чорапената фабрика” за влияние –

лицата, които ще се впускат в битка с маfята!

9 години какво правеха не зная…

Със задоволство наблюдавам ожесточеното налагане на тезата за “1 милион гласа че и повече” за бъдеща партия и резултата й на едни избори за парламент, както от удобни мисири така и от Реzидентските съветници. Бивши и настоящи. Такива, които си лягат и стават с чорапите на Румен БОТАШев.

Съветниците – заплатаджии, до един са бивши или настоящи социалисти, бивши заради Нинова, но все пак социалисти, “демократи” ДС-та, “демократи” ВКР-та, агенти, депутати и ченгета. Та и мекерета от групировки и организации от не чак толкова далечното минало.

Изберете си един от “схемата”, който да не е замесван или участвал в корупция, схеми и скандали около нарушаване на закона.

Да не произтича от ЦК – БКП или ДС?

Един…няма.

Предстои да видим, кои от тези лица ще вземат възлови позиции в избирателните райони на републиката “в битката с маfията”. Парламентарна република, колкото и някои да набиват в главите ви други форми на съществуване на демокрацията.

До един бивши министри, директор – дирекции, секретари, съветници и глашатаи по “пътя на копринката”. Отдавна точат зъби старите пачаври на олигарси и сараи.

Та, нищо хубави не ни чака и нищо ново…

Лупингите в политиката на един самозабравил се профан

Коментар на автора – Симон Милков

Вижте, нямам никакво намерение да губя време в безмислени спорове в мрежата, с току – що създадени фалшиви профили, които разтягат едни и същи опорки.

Радев няма как да спечели

121 места в бъдещият 52-ри парламент. ГЕРБ също. ДПС, “Възраждане”, ПП-ДБ или който и да било друг. Разберете го. Проумейте го. Най-малко предварителното “биене на тъпана”, че някой ще вземе 1 милион гласа самостоятелно, е показателно за това, че дори самите автори на абсурдните тези, лъжат и внушават с ясното съзнание, че това е невъзможно. Психологически искат да наложат, че вече са спечелили изборите, защото някой бил с най-висок процент на обществено доверие / 42% О – 64% Н.О. и доста колебаещи се/. Или пък, защото бил много красив и по-малкото зло от другото зло.

Въможно е, но при друг ред и в други обстоятелства. Всяко едно дете във втори клас ще реши това сложно уравнение, което ние вече 30 години мъдрим с ясното знание, какъв ще е резултата. Просто е, не сме узрели да възприемаме реалността. Подчиняваме се на чужди мнения, заради липса на убеждения и избираме по-малкото зло, а то си е зло, малко или голямо – зло.

Освен, ако не стане някакво чудо, в което силно се съмнявам, в най-добрият случай и при една над 20% по-висока избирателна активност, Радев ще спечели 80 места в бъдещото народно събрание. Това е върха, който може да достигне с всичките си условности като ориентация, лица, програма и платформа. С 9 години във властта. Пряко или косвено, все власт. Реално, няма време за създаване на собствен субект, който да оглави “главата” на бившите ченгета ДС-та и комунета. Поне не сега. Не и за тези избори. Такава е реалността. Само идиот може да твърди, че това се случва по-бързо от развод. В закона е предвидено, че може да се явиш на избори и с т.нар. “мандатоносител”.

Е, кой ще бъде той – мандатоносителя?

Доган? Черепа? Кузман? Кой?

Разбира се, тук вече ще влезем в сферата на вероятностите, но е съвсем вероятно, “чорапената мафия” да осъществи вътрешен преврат в БСП. Още на 07.02., за когато е насрочен извънреден конгрес. Дали и тази дата е избрана случайно, предстои да разберем. По-скоро не. Но във всеки случай, това е полезен ход за Радев и “столетницата”. Както и реанимация за спасяване и съществуването на партията изобщо. Така, “с един куршум два заека”. Един път овладяваш партията – системен играч, втори път печелиш дори и тотално отказалите се от БСП избиратели – 100% социалисти. В крайна сметка, тази партия го направи президент. Все пак остава хипотеза, за която до дни ще разберем дали ще се потвърди.

В другият случай, остава някоя от всичките 180 активни партии или още толкова не активни. Разбира се, кръгът с избора на “бъдещият премиер” се свива до “България може”, “Нашата България” или “ЗНС”, последните са мандатоносител на Доган, бяха и на Бареков /ББЦ/ и на Ковачки /БДЦ/.

Има и трети вариант. Радев да скочи със забавяне. На каданс да влезе в “битката”. Някъде около и след лятото. На прага на есента, когато ще е създал своя партия, изградил някакви структури, припознал лицата, както и е изяснил пред обществеността програма и платформа за бъдещо мнозинство, правителство и управление. В хипотеза на предсрочни парламентарни и редовни президентски избори, вероятността бъдещ собствен на “чорапите” субет, да получи повече от 80 места е по-голяма, но само ако условностите станат факт. Трудно вероятно. Ще кажете, ще изтърве “вълната”? Ако си този, за когото говорят съветниците ти в телевизора, то няма вълна, а доверие и недоверие. Суверена ще избере и без демагогия комуниста Антон Кутев, сина на ВКР-та Слави Василев, агент Тома Томов и подобни човекоподобни, ако е решил да избира из между тях и без да му “се слагат”…

Каквото и да прави Радев, ще трябва да седне на една маса с Борисов и Пеевски – Мафията, както и с “Шарлатаните” и “Копейките”. Ако иска да има пълно мнозинство, конституционно също, все с някои от четиримата на манежа ще трябва да преговаря, сетне да подпише и после да управлява. Пълно щастие няма.

Единственото положително от цялата какафония, е че ще се свие предствителството в парламента до четири-пет партии и то в дългосрочен план. Наред с по-високата избирателна активност, “патериците” изчезват. Както и расте мизата за мандат в народната асамблея.

Ще спре въртележката от избори и ще видим пълен мандат, без значение кой ще е глава на държавата.

И все пак, “чорапената мафия”остава далеч от пълно овладяване на държавата. Много далеч. Колкото далеч остават годините на служебни власт, ДС, ВИС, “Мултигруп”, “Порциите в държавата” и “белите якички”.

Type:

Genre:

Duration:

Average Rating:

Мина време…2022 година.

Коментар на автора – Симон Милков

Търси

Последни публикации

Последни коментари

Архив